Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени (page 13)

Защо „демократите“ ликвидираха радиоточките, които кънтяха във всяко село

Напоследък си давам все по-ясна сметка, че сърцето ми остана в малкото радио. На „конкурс“ се класирах за водещ в местното радио на родния ми град и веднага започнах работа. Не беше лесно, непозната материя, но се учех от колегите. Радиопредаванията бяха планирани по дни и съответни рубрики. И тъй като в училището на живота няма междучасие, успоредно с ежедневните ...

Вижте повече »

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60;Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар;Здравеопазването беше безплатно;Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище;На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;А помните ли, че опрощаваха заема ...

Вижте повече »

Спомен за моята първа кола – трабант комби

Когато се ожених за първи път, бях на 27. На 28 се роди първото ни дете. После и второто. Някъде там татко ми подсказа, че ми трябва кола. След дълго избиране се спрях на Трабант комби, естествено втора ръка, за около 3200 лв. Взех заем от взаимоспомагателна каса, който после изплащах четири години. Трабантът се отчете – какво ли не ...

Вижте повече »

Да си спомним за „Балкантурист“

„Балкантурист” беше лицето на България цели 40 години.Чужденците спяха в хотелите „Балкантурист”, ядяха в ресторантите към хотелите, пътуваха с автобусите с тази марка.Едно българско селище ставаше истински град, когато на площада – редом с Партийния дом, се издигаше и хотел „Балкантурист”. Вечер там можеше да бъде открит цветът на младежта, а в банкетната зала – градския елит.„Балкантурист” беше като „Макдоналдс” ...

Вижте повече »

Днес попаднах на една снимка, която ме върна в детството

Много пъти приятели-американци са ме питали странно, какво е да живееш зад Желязната завеса, където ни е било забранено всичко, и не сме знаели какво става по света. И винаги са се зяпвали от почуда, че когато бях малък през 70-80-те години, не съм усещал, кой знае какви ограничения, въпреки, че – да – не можеш да излезеш свободно зад ...

Вижте повече »

Имахме образование за чудо и приказ

Няма съмнение, че образователната ни система бе една от най-добрите в Европа, а и в целия свят. Качествено, безплатно и достъпно за всички. Имаше ред и дисциплина, а учителите бяха на почит и уважение. На практика нямаше неграмотни, дори и сред ромите. Неслучайно през 1983 г. министърът на образованието на Великобритания признава, че българските деца са най-образованите и интелигентните в ...

Вижте повече »

10 неща, които нямаше как да си купим по времето на социализма

Кафе „Нова Бразилия“Млечно-кисел продукт с вкус на кисело млякоИмитационен продукт с вкус на бяло саламурено сиренеКашкавал от палмово маслоКолбас от животинска мембранаСлънчогледово олио от рапицаЯбълки с химическо консервационно покритиеМайонеза без яйцаХималайска готварска солДоматено пюре от Китай и магданоз от ИзраелИван Григоров

Вижте повече »

Магазините бяха празни, чакахме на опашки за щафета салам

В началото на 90-те години на миналия век страната ни беше изпаднала в продуктова криза. Магазините бяха празни. Липсваха неща от първа необходимост – лекарства, хляб, кисело мляко, колбаси, памперси. Нямаше и бензин. Опашки навсякъде и за всичко в очакване да се появи някоя стока. Основните неща пазарувахме с въведените купони и в значителна степен с връзки на приятели. Спекулата ...

Вижте повече »

Спомен за олиото в стъклени бутилки

Помните ли,че имаше наливно и бутилирано, беше малко по – скъпо, към 1,60 и шарлан, ползваше се за салатите и филийките със шарена сол. Продаваше се в тъмнозелени стъклени бутилки с елегантен силует, който нямаше как да се сбърка. Голяма мъка беше да се измие едно такова шише, но нямаше домакинство, което да не къта поне по няколко такива бутилки, ...

Вижте повече »
// //