Когато се ожених за първи път, бях на 27. На 28 се роди първото ни дете. После и второто. Някъде там татко ми подсказа, че ми трябва кола. След дълго избиране се спрях на Трабант комби, естествено втора ръка, за около 3200 лв. Взех заем от взаимоспомагателна каса, който после изплащах четири години. Трабантът се отчете – какво ли не съм превозвал и прекарвал с него: козите на леля Рилка, ковчега на баба Ката, тонове и тонове строителни материали – камъни, торби цимент, мертеци, дъски, арматура, дограма и каквото още се сетите. Ходил съм с него по Рила по черни пътища, возил съм американци, англичани, преподаватели в курсовете по хомеопатия, доцент Ангьозова и кого ли още не… В петък вечер пътувах Кюстендил-София, а в понеделник сутрин – София-Кюстендил. Зиме на Коняво беше ледена пързалка, Траби ставаше шейна, веднъж се хлъзна така, че спря на една боя от предната кола, при това аз не можеш нищо да направя. С него карах и сина на училище, когато тръгна. После обикалях страната да преподавам хомеопатия и астрология. С него започнах да изграждам и бизнеса си с АкваСорс. Зимно време се топлех, като слагах в него нагорещени в печката тухли, които пренасях в една мрежа (не се топеше, не знам каква ли е била…) И така – цели десет години, докато през 1998 не си купих една Фиеста. Оттогава досега съм карал все нови коли, последните четири са ми подарък от фирмата за добри постижения. Но Траби никога няма да го забравя. Колкото го карах, толкова го и ремонтирах, знаех го наизуст. Присъствах и помагах и при основния му ремонт, с него изминахме комай 200 000 км. Максимално съм вдигал 125 км/ч – беше страшно…
А вие: Каква кола първо сте карали? Подарявали ли са ви кола? Искате ли да карате по-хубава нова кола? Споделете!
Автор: Peter Naydenov
Спомени от Народната република socbg.com
