Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Когато се наливаха основите

Българските моливи от Бургас, стигали до Хавана и Йоханесбург

Имаше време, когато българските ученици пишеха и рисуваха с моливи, произведени в България. В несесерите им се намираха цветните моливи „Мусала“, „Орион“ и „Техникум“, а в чиновете и учителските шкафове – перодръжки, пастели, водни боички и други пособия с познатия надпис „Хемус“. Малцина обаче знаеха, че зад тази марка стои история, започнала още през 20-те години на миналия век в ...

Вижте повече »

Димитровградския комбинат с японски технологии, откъдето започна кариерата на Пайнера

През 70-те години в Димитровград започва нещо необичайно: български завод се оборудва с японска технология. В град, познат най-вече с тежката си промишленост, се появява едно съвсем различно предприятие — Комбинатът за преработка на полиестерни коприни. Историята му започва още от фабрика „Тракия“, но идеята е тя да бъде разширена и превърната в модерно производство на синтетични платове. Причината не ...

Вижте повече »

„Рилски лен“ – фабриката, в която работеха 1500 души

В края на 80-те тук работеха около 1500 души. Продукцията от Самоков пътуваше до Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. Днес „Рилски лен“ е неактивно дружество.Историята започва през 1938 г., когато в Самоков е създадена кооперация за производство и преработка на лен. Две години по-късно е построена фабрика — първото предприятие в България за производство на ленено влакно.След национализацията през ...

Вижте повече »

Беше най-големият завод в подножието на Витоша. Днес има жилищен комплекс

ФОХАР – ЗАВОДЪТ В ПОДНОЖИЕТО НА ВИТОША, КОЙТО ПРАВЕШЕ ФОТОХАРТИЯ ЗА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ Днес на това място има модерен жилищен комплекс.Но по-възрастните софиянци помнят друго.„Фохар“ – голямото държавно предприятие в подножието на Витоша, между Бояна и Драгалевци.Тук се произвеждаха фотохартия, фотографски и рентгенови материали, а предприятието имаше специализирани цехове за емулсионно поливане, конфекциониране и контрол на готовата продукция.Фотохартията „Фохар“ се ...

Вижте повече »

Заводът, в който работеха близо 5000 души и се произвеждаше високотехнологична електроника

Спомените за един от някогашните технологични гиганти на Пловдив пази д-р Добрина Проданова, бивш председател на Сдружение “Търговско-промишлена камара – Пловдив“. В свой разказ за индустриалното минало на града тя се връща към историята на Завода за запаметяващи устройства – предприятие, в което в най-силните му години работят близо 5000 души. Началото на ЗЗУ е поставено през 1968 г., когато ...

Вижте повече »

Убиха го фашистите, комунистите кръстиха завод на негово име. Днес никой не го помни, а заводът го няма.

На 23 август се навършиха 139 години от рождението на Петър Караминчев /23 август 1887 г. – 13 юни 1943 г./. Завършва Търновската гимназия и право и социални науки в Женева, Швейцария. От 1911 г. живее в Русе, където е адвокат. Член на Българската социалдемократическа партия (тесни социалисти) и по-късно – на Комунистическата партия. Секретар на Окръжния комитет на БКП. ...

Вижте повече »

От интеграция към разпад: историята на енергийната система „Мир“

Обединената енергийна система „Мир“ е един от най-амбициозните инфраструктурни проекти, реализирани в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) по време на Съветския съюз. Тя представлява мащабна електроенергийна мрежа, която обединява страните от Източна Европа в единен енергиен организъм с цел да гарантира надеждност на доставките, по-ефективно използване на ресурсите и възможност за постоянен обмен на електроенергия. Началото на тази ...

Вижте повече »

През 1970 г. край Козлодуй започва строежът на Първа атомна

Датата е 6 април 1970 г. В България започва същинското изграждане на сграда с дължина 240 м, ширина 105 м и височина 40 м. Това е главният корпус на бъдещата АЕЦ „Козлодуй“. В него ще бъдат поместени реакторната зала, машинното отделение, вентилационният център и електрическите устройства на първите 440-мегаватови блокове. Само за четири години и три месеца българите успяват да ...

Вижте повече »

Беше една от перлите на военната индустрия в България.

ХРОНОЛОГИЯТА НА ЕДНО СЪСИПВАНЕ Почти 30 години след карикатурната приватизация  повечето от предприятията  у нас тънат в разруха, а натрупаните от собствениците им  дългове за милиони никога няма да бъдат погасени. Емблематичен пример за това е едно от най-големите предприятия на  разпродадения Военнопромишлен комплекс – „Бета“ – Червен бряг. Преди въпросната приватизация  бившият комбинат „Девети май“ минаваше за една от перлите на Военнопромишления ...

Вижте повече »
// //