Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени (page 15)

Тъгувам за времето на „Оркестър без име“

Тъгувам за времето на „Оркестър без име“?„БНТ свят“ гледах вечната класика „Оркестър без име“ и ме налегна голяма носталгия по онова време. България през 80-те години на миналия век бе едно чудесно място за живеене. Режимът се беше либерализирал сериозно. Горбачовата перестройка тропаше на вратата. Животът беше хубав, спокоен, предсказуем. Морето беше истинско, нямаше и наченки от бетонната джунгла, която ...

Вижте повече »

Когато миньорът поставяше пачка с пари под крака на масата в ресторанта, за да не се клати

„Баровци“ по времето на социализма „окъсани“ в прехода и новото начало. Така с едно изречение може да се опише битието на работниците в рудодобива в Родопите. След протестите на миньорите през 2012 г. и преди да влезе новият собственик Николай Вълканов, положението в рудниците беше трагично. Сега като, че ли е по-спокойно, а и друга алтернатива освен рудодобива няма, категорични ...

Вижте повече »

При социализма операциите бяха безплатни, лекарствата в аптеките струваха стотинки

Съгласен съм с описанието на манифестациите и възпитателното им въздействие, както и мерките по качеството на храните, осъществявани по времето на социализма, изложени от Пенчо Пенчев и Камен Найденов в бр. 16 на в-к „Ретро“. Подчертавам – социализма, а не комунизма, както много невежи наричат онзи период. Аз ще добавя и други социални придобивки, за които млади и стари не ...

Вижте повече »

В гимназията ме остригаха нула номер за наказание, БКП прикри истинския виновник

Завършвайки прогимназиалното си обучение в кварталното училище, което беше до VII клас, цялата ни паралелка бе пренасочена в гимназията, за да продължим по-нагоре, и след година едни оставаха да я завършат, а други кандидатстваха в различни училища и техникуми в страната. За да убием градската скука през лятото, търсехме всевъзможни игри и занимания. Някои отиваха на село, други, които имаха ...

Вижте повече »

По време на „златните години“ перяхме найлоновите торбички и ги простирахме

„Златните години“ на България:– Цял народ да тъне в блажено невежество докато партийците си тъпчеха западните сметки и бяха по-капиталисти от капиталистите– В България нямаше богати бедни. Всички бяха еднакво бедни.– Една стотинка на земята беше „късметче“.– Слагаха се дюзи на запалките за еднократна употреба. Сега газовата запалка е 30 стотинки, а тогава беше чудо невиждано и струваше 4 лева ...

Вижте повече »

Шиехме си нова рокля по журнал на „Бурда“ преди всяка манифестация

Първото нещо, което прочетох тази сутрин, беше: Спрете да лъжете хората, при социализма беше мизерия. Да, беше мизерия, наистина нямаше голямо разнообразие от стоки, както сега. Аз например трудно си намирах обувки от моя малък номер, но си мисля, че за 20-30 години трудно се пренастройва производството, което преди масово е произвеждало галоши за баба ми, а дядо ми сам ...

Вижте повече »

Дядо и мама изнемогваха от робския труд в ТКЗС-то

Бяхме вече членове на ТКЗС-то. През 1951 г. дядо Георги предложи на мама да направи тая крачка. Той предугаждаше неизбежния край на частното земеделие. Всички частници бяха набутани в периферията на землището. Комунистите взеха най-безцеремонно добрата земя, за да оформят огромните блокове на стопанството. Дядо и мама изнемогваха от непосилния робски труд, за да плащат жестоките данъци по онова време. ...

Вижте повече »

Как най-известният катаджия през соца глоби един софиянец в Смолян

Много е изприказвано за Стефан Бадев – Маршала. Най-стриктния, най-справедливия и най-одумвания катаджия в Смолянско.  Ето и една забавна история, свързана с неговата работа на пътя: Влязъл в Смолян откъм стадиона един софиянец. Видиш ли, голяма работа, столичанин, свикнал на трафик. Де що има задръствания ги е чакал, светофари е виждал, абе с две думи в Смолян за него сякаш ...

Вижте повече »

Спомен за прясното и кисело мляко от едно време

Аз помня времето, когато прясното мляко се продаваше в стъклени шишета, а киселото – в бурканчета. Такова истинско мляко, никога вече няма къде да се намери ,освен ако не си го произведем сами. Връщахме празните шишета и бурканчета в специални пунктове…как от вечерта оставяхме на улицата празно бурканче , бутилка и стотинки. Имаше и разносна търговия,взема празният амбалаж и парите,оставя ...

Вижте повече »
// //