Спомени от Народната република

Парадоксът „Хемус“ – 3 тунела са изградени за десетилетие, ремонтът на Топли дол е от 2023 г.

Строителството на магистралата започва през 1974 г., а обновяването на тунела ще приключи април 2027 г. Километричните задръствания край тунел „Топли дол“, кошмарно пътуване по магистрала „Хемус“!  Строителството на автомагистрала „Хемус“ започва през 1974 г. През следващото десетилетие в трудния планински участък през Стара планина са изградени тунелите „Витиня“, „Топли дол“ и „Ечемишка“, както и множество виадукти и мостове. Именно ...

Вижте повече »

Последният директор на Мототехника: За „Жигула“ се чакаше 7-8 години, но някои се отказваха заради цвета

Инж. Борис Мареков беше живата история на родния автобизнес. Той си отиде от този свят през 2022 година на 85-годишна възраст Той бе един от хората, представящи живата история на българския автомобилен бизнес. Започнал трудовата си дейност в първите дни на 1960 година като конструктор в тогавашния Завод 12 с „дребно” участие при създаването на двигателя на първия български лек автомобил „Балкан”, ...

Вижте повече »

„Синята зона“ на София: от талоните през 1988 г. до последното разширение през 2025 г.

През есента на 1988 г. Столичният народен съвет въвежда за първи път в София платена зона за кратковременно паркиране – т.нар. „Синя зона“. Вестникарската изрезка от онова време, озаглавена „Синята зона на София“, описва подробно амбициозната за онези години система: ограничение до 2 часа престой, работно време от 7:00 до 19:00 ч. в делнични дни и фиксирана цена от 20 ...

Вижте повече »

Двуетажното чудо на БДЖ: забравените гиганти, които превърнаха пътуването с влак в детска мечта

В края на 60-те години България посреща от ГДР двуетажни влакове, които бяха едновременно инженерно постижение и емоционална атракция. Половин век по-късно те са изчезнали от релсите, но са останали дълбоко в спомените на поколения пътници. В навечерието на 1967 г. българската железница се оказва пред предизвикателството да модернизира късите си пътнически линии. Решението идва от източната част на Европа ...

Вижте повече »

Къде се намира най-дългата улица в България, която е близо 22 км

Най-дългата улица в България се намира в Русе и е бул. „България“, разказва „Фокус“. Той е с дължина – 21 600 метра, според търсачката на улици Bgmaps, в която са включени 70 000 километра пътна мрежа, а информацията за пътната мрежа се актуализира ежедневно. Булевардът е част от международния път Русе – София. От рекорда е изключен Околовръстният път в ...

Вижте повече »

Историята на Боянското трамвайче

Знаете ли, че трамваи са ходили чак до Бояна? Уникалното за София трамвайно трасе между кв. Павлово и кв. Бояна е пуснато в експлоатация през далечната 1926 година. Трасето на трамвай 8 или „малкото трамвайче“, наречено така заради мъничките мотриси, които са обслужвали линията, е било едноколовозно и трамваите не са имали възможност да се разминат, освен на една-единствена т.нар. ...

Вижте повече »

Експресът София-Пловдив пътува за 2 часа и 20 минути през 1938 година

Кадър от завода на FIAT в Италия, произвеждащ вагони като тези, ползвани по линията София-Пловдив. Влакът е спрян през социализма, тъй като е бил удобен само за богатите. Подобрение в скоростта на една от най-важните за страна ж.п. връзки за 80 години почти няма. Експресен влак е правил редовни курсове по линията София – Пловдив за 2 часа и 20 минути ...

Вижте повече »

На 14 февруари 1941 г. тръгва първият тролей в София

Началото на тролейбусния транспорт в София се поставя на 14 февруари 1941 г. с откриването на първата тролейбусна линия от спирка “Горнобански път” до Горна баня. Дължината на линията е 3,3 км, като е обслужвана само от два тролейбуса. Сравнението на мястото е направено от Бате Чуки. След присъединяването на няколкото околни селища Столицата ни нарастна, но нарастнаха и грижите ...

Вижте повече »

Как бе построена Родопската теснолинейка. Историята в снимки.

Изграждането на теснолинейката Септември-Добринище започва през 1921 г. по настояване на Българската армия и Министерство на горите с цел отбрана на тези отдалечени и скоро освободени български територии, както и за добив и транспортиране на неизчерпаемия горски ресурс в планините. Изграждане на линията Проектът е на арх. Стоян Митов – наследник на копривщенския възрожденски род Каблешкови, а изпълнението е възложено на въведената ...

Вижте повече »
// //