Много пъти приятели-американци са ме питали странно, какво е да живееш зад Желязната завеса, където ни е било забранено всичко, и не сме знаели какво става по света. И винаги са се зяпвали от почуда, че когато бях малък през 70-80-те години, не съм усещал, кой знае какви ограничения, въпреки, че – да – не можеш да излезеш свободно зад граница, но пък може да се шляеш свободно по улиците докъм 11 вечерта.
Но иначе свободно, да не кажа задължително си имаше правила. Комунистически правила за надзор над медиите:
– В Радиото – Националното единствено, държавно радио, музиката бе разпределена – около 50% българска музика; около 20% съветска или руска, и около 30% – от „империалистическите държави“ – американска, италианска, френска, немска.
В кината, ах тези кина, които бяха основното и естествено развлечение за повечето българи, разпределението пък бе още по-равномерно, понеже България не произвеждаше много филми, и може би над 50% бяха „от Запад“ – САЩ, Франция, Италия, Испания, Индия. Онзи ден ми се случи, пак да разказвам, как 1 година след пускането на Епизод 4 на Star Wars, татко ми купи билети и ме заведе на кино. То беше събитие и никакви Железни завеси за подобно кино не съществуваха.
Снимката отдолу е от от афиша на кината в Бургас прeз 1978 в разгара на Студената война. Филмите са:
- 1 български, 1 полски, 1 румънски, 1 френски , 1 английски , 1 испански.. Нито един руски/съветски, а френският – о, та това е един от шедьоврите на великия Louis de Funеs – „Голямата ваканция“. Само, който не го е гледал, той не знае какво е изпуснал. Такива филми днес вече не се прожектират. 99 % от американските ученици нямат представа кой е великият французин. Другия 1 % включва такива , като моите дъщери, на които 1 седмица им проведохме „Вечери с Louis de Funеs“ , за да опознаят Ню Йорк през очите на „The Gendarme in New York (1965)“ . Те и в България не се прожектират – няма време от турски сапунки.
– Телевизията. Тя, вярно, за разлика Западна Европа бе една. И то само 10 часа на ден. Когато за пръв път на 15-на годишна възраст ми се случи да участвам в телевизионно предаване и то състезание, то бе основна тема на разговор години наред за повечето ни роднини. Други медии нямаше. Но тази медия, и тя си имаше правила – в петък вечер – задължително съветски новини и някой филм, пак оттам. Но през другото време се редуваха, кой от кой по-известно чужди филми – дали ще е Робинята Изаура (бразилски) , Шатовалон (френски) или някое криминале от Австралия или САЩ – гаранция се гледаше от над 50% от българите. Отделно всяка година, бе почти задължително преговор с филмите на Чарли Чаплин (Charles Chaplin ). Да не пуснат негов филм около Нова година, бе като да не пуснат „Сам вкъщи“ днес. Нямаше дете, което да не го е гледало поне няколко пъти. Както и днес няма дете, което… го е гледало. Монопол. Държавен монопол. Няма не искаш, няма недей – задължително гледаш великият американец Чаплин.
Последното, което винаги изненадва, моите приятели, е системата на средното образование през „комунизма“, В тази гадна система, най-елитните училища във всеки голям град бяха Математическа гимназия, Английска гимназия, Френска гимназия, Немска гимназия, Руска гимназия или класове с разширено изучаване на италиански или испански.
Случва се да ме питат дали ми липсва нещо онова време. Ами липсва ми казвам, например да се кача в колата, като си сложа голямата чаша с кафе, да пуска най-съвременното радио с Bluetooth, Satellite Radio, камери , GPS и какво ли не, и да чуя Adriano Celentano, или Charles Aznavour.
P.S. Fani Nikolova – благодаря за снимката! - Andrey Nenov
Спомени от Народната република socbg.com

