Забраненият филм, който разплака Брежнев

Три пъти съветската цензура спира филма „Белоруската гара“. Три пъти историята на четирима фронтови приятели е забранявана. Когато най-сетне стига до екрана през 1971 година, тя се превръща в най-обичания филм за войната, а песента „Десятьй наш десантньй батальон“ става легенда…

В първия сценарий от 1966 година четирима бивши десантчици се събират в ресторант. Група разглезени младежи се подиграват с фронтовото им минало. Ветераните, минали през ада на войната, не преглъщат обидите и ги набиват. Сами викат милицията. Но униформените застават на страната на младежите — синове на местни партийни началници. Тогава фронтоваците набиват и милиционерите…

За съветската цензура такава сцена е немислима. Сценарият остава в чекмеджето, докато го открива младият режисьор Андрей Смирнов. Заедно със сценариста Трунин преработват историята. Юмручният бой отстъпва място на сцена, в която четиримата защитават достойнството си с огромно спокойствие и младият лейтенант е принуден да ги изслуша.
За да получат разрешение за снимки, режисьорът и сценаристът подписват писмена декларация, че филмът няма да бъде антисъветски.

Във финалната версия на филма, четиримата се събират за погребението на своя командир. В мирния живот са директор, счетоводител, журналист и шлосер. Всеки е поел по своя път, но когато в края на този ден сядат заедно и прозвучава легендарната „Нам нужна одна победа“, те отново стават момчетата от десетия десантен батальон! По лицата им се вижда колко близо са още онези, които не са се върнали от фронта…

Дори след преработките филма остава забранен за разпространение.
Показан е на закрита прожекция на Леонид Брежнев, като филм за войната, но когато чува песента той не успява да сдържи сълзите си и забраната за филма пада…