Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени (page 14)

Имаше време, когато след завършването на гимназията се отиваше в казарма

Имало едно време…, когато след завършването на Гимназията се отиваше в казарма. Тогава вместо „И кой каза!?“, момчетата питаха „А кога ли ще дойде денят да се върна аз у дома, а кога ли ще дойде денят да се уволня!?“… Познатият рефрен от „Батальонът се строява за последен път“. За последен, ама друг път – чак след цееееели 2 години! ...

Вижте повече »

Вече не пращаме децата си до магазина с празните бутилки от бира и лимонада

Вече не пращаме децата си до магазина с празните бутилки от бира и лимонада, за да се върнат с пълни и междувременно да си купят дъвка „Турбо“.Вече не ги викаме настоятелно от терасата за вечеря, защото те не играят пред блока, а пред компютъра, а ако случайно са навън, им се обаждаме по телефона.Не ги изпращаме до съседката за захар ...

Вижте повече »

Всяка събота всички чакаха „Студио Х“ по БНТ

През 1980 г. всяка събота от 22 ч. БНТ започва да излъчва култовата за времето си поредица „Студио Х“. Първият филм в нея е 3-серийният български „Аберацио Иктус“ по едноименната книга на Димитър Пеев. Режисьор е Асен Траянов. В главните роли са Петър Пейков, Ириней Константинов и голямата красавица от Народния театър Красимира Петрова. В годините до 1990-а са излъчени ...

Вижте повече »

Едно време милицията следеше да няма шляещи се хора по улицата

Всеки завършил училище – гимназия, СПТУ, техникум или ВУЗ, беше разпределян да работи още преди да е завършил. По време на социализма държавата по закон беше длъжна да намери работа на всеки трудоспособен български гражданин и го правеше, а милицията следеше да няма шляещи се хора по улицата.

Вижте повече »

„Подвигът“ на учителката ми по руски по времето на соца

Искам да споделя нещо, което ми остави пример за цял живот – скромния подвиг на моята учителка по руски език – Весела Калъчева. През далечната 1965 г. в Бургас пристигна един много важен човек, работил дотогава в СССР, с две деца и назначен за Окръжен секретар на БКП. Дъщеря му – дългокрака и усмихната – бе записана в нашия клас. ...

Вижте повече »

Къде щях да съм, ако нямаше 10.11.1989 г.

С 40 работещи предприятия, без безработица, със здравеопазване, образование и работа. С гарантирани пенсии, социални пакети, санаториуми, почивни бази. Най-дългата промишлена зона в Северна България от Гривица до Долни Дъбник (20 км).Щях да съм в град без дрехи втора употреба, без затворени магазини, със 100 000, а не с 35 000 население (статистиката лъже, предполагам, че знаеш, да не вземеш ...

Вижте повече »

Историята на безалкохолните напитки на нашето детство

Безалкохолната промишленост у нас се заражда през 1951 г. Тръгва се с цеховете за бутилиране на минерална вода в столичния квартал Горна баня, в селата Михалково, Наречен и Меричлери, както и в градовете Хисар и Брезник. За десетилетие се изграждат нови цехове, създава се и ДСП „Български минерални води“. През 1965 г. то се влива в ДСП „Тексим“ заедно с ...

Вижте повече »

Образователната ни система бе една от най-добрите в света

Няма съмнение, че образователната ни система бе една от най-добрите в Европа, а и в целия свят. Качествено, безплатно и достъпна образование за всички. Имаше ред и дисциплина, а учителите бяха на почит и уважение. На практика нямаше неграмотни, дори и сред циганите. Не случайно през 1983 година министърът на образованието на Великобритания признава, че българските деца са най-образованите и ...

Вижте повече »
// //