Имало едно време…, когато след завършването на Гимназията се отиваше в казарма. Тогава вместо „И кой каза!?“, момчетата питаха „А кога ли ще дойде денят да се върна аз у дома, а кога ли ще дойде денят да се уволня!?“… Познатият рефрен от „Батальонът се строява за последен път“. За последен, ама друг път – чак след цееееели 2 години! ...
Вижте повече »Вече не пращаме децата си до магазина с празните бутилки от бира и лимонада
Вече не пращаме децата си до магазина с празните бутилки от бира и лимонада, за да се върнат с пълни и междувременно да си купят дъвка „Турбо“.Вече не ги викаме настоятелно от терасата за вечеря, защото те не играят пред блока, а пред компютъра, а ако случайно са навън, им се обаждаме по телефона.Не ги изпращаме до съседката за захар ...
Вижте повече »Вкусни спомени от едно време (СНИМКИ)
Всяка събота всички чакаха „Студио Х“ по БНТ
През 1980 г. всяка събота от 22 ч. БНТ започва да излъчва култовата за времето си поредица „Студио Х“. Първият филм в нея е 3-серийният български „Аберацио Иктус“ по едноименната книга на Димитър Пеев. Режисьор е Асен Траянов. В главните роли са Петър Пейков, Ириней Константинов и голямата красавица от Народния театър Красимира Петрова. В годините до 1990-а са излъчени ...
Вижте повече »Едно време милицията следеше да няма шляещи се хора по улицата
Всеки завършил училище – гимназия, СПТУ, техникум или ВУЗ, беше разпределян да работи още преди да е завършил. По време на социализма държавата по закон беше длъжна да намери работа на всеки трудоспособен български гражданин и го правеше, а милицията следеше да няма шляещи се хора по улицата.
Вижте повече »„Подвигът“ на учителката ми по руски по времето на соца
Искам да споделя нещо, което ми остави пример за цял живот – скромния подвиг на моята учителка по руски език – Весела Калъчева. През далечната 1965 г. в Бургас пристигна един много важен човек, работил дотогава в СССР, с две деца и назначен за Окръжен секретар на БКП. Дъщеря му – дългокрака и усмихната – бе записана в нашия клас. ...
Вижте повече »Къде щях да съм, ако нямаше 10.11.1989 г.
С 40 работещи предприятия, без безработица, със здравеопазване, образование и работа. С гарантирани пенсии, социални пакети, санаториуми, почивни бази. Най-дългата промишлена зона в Северна България от Гривица до Долни Дъбник (20 км).Щях да съм в град без дрехи втора употреба, без затворени магазини, със 100 000, а не с 35 000 население (статистиката лъже, предполагам, че знаеш, да не вземеш ...
Вижте повече »Историята на безалкохолните напитки на нашето детство
Безалкохолната промишленост у нас се заражда през 1951 г. Тръгва се с цеховете за бутилиране на минерална вода в столичния квартал Горна баня, в селата Михалково, Наречен и Меричлери, както и в градовете Хисар и Брезник. За десетилетие се изграждат нови цехове, създава се и ДСП „Български минерални води“. През 1965 г. то се влива в ДСП „Тексим“ заедно с ...
Вижте повече »Образователната ни система бе една от най-добрите в света
Няма съмнение, че образователната ни система бе една от най-добрите в Европа, а и в целия свят. Качествено, безплатно и достъпна образование за всички. Имаше ред и дисциплина, а учителите бяха на почит и уважение. На практика нямаше неграмотни, дори и сред циганите. Не случайно през 1983 година министърът на образованието на Великобритания признава, че българските деца са най-образованите и ...
Вижте повече »
Спомени от Народната република socbg.com