Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Детство мое (page 10)

Тодор Живков милееше за народа си

Без значение какво мислите за него, когато минете покрай училище, мост, язовир, завод, болница, ЖП линия, ел. централа, НДК в София, ЖП гара, напоителни съоръжения или просто карате по междуселски асфалтов път, знайте, че това бе създадено, когато той управляваше България. Живков направи така, че във всяко селце в България да има вода, ток и път, училище и читалище. Направи ...

Вижте повече »

Как някога можеше да закусваш за 15 стотинки и да вечеряш с 30 стотинки.

Коняк „Златна котва“ беше 3,90 бутилката. Ракия плодова – 3,90, сливова – 4,90-5,10Цените при социализма бяха народни, както и заплатите, апропо. До 1990-а прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 18 без бурканчето, 22 с бурканче или в кофичка. Кравето сирене беше 2,60. Минималната заплата действително беше 120 лева, но през 1989 г. я направиха 140. При все ...

Вижте повече »

Попара и „Войната на таралежите“ – как днешните деца приемат вечните соц класики

С възрастта на човек му е все по-трудно да приема съвременния свят и все повече е склонен да романтизира миналото. Казват, че това е така не за друго, а просто защото по онова време е бил млад и се е чувствал по-добре чисто физически и не така смачкан от живота. И въпреки че моето поколение не би трябвало да разполага ...

Вижте повече »

Няма вече ваканции при баба на село

Отива си едно време, което нашите деца няма да помнят, а техните дори да споменават. Отива си времето на едни тихи и кротки хора, живели скромно и отказали да станат част от бързия модерен свят. Те избраха да довършат дните си, така както са ги започнали – в малките си къщурки на село, в тишина и спокойствие, на родната земя. ...

Вижте повече »

Пишехме си с другарчета от СССР, разменяхме си пионерски връзки

Сигурно си спомняте как едно време в училище редовно си пишехме писма с деца от Съветския съюз. От България към Съюза изпращаме дъвки и картинки със западни изпълнители, а от СССР ни връщаха триизмерни картички и пионерски връзки. Кореспонденцията с русначета по онова време имаше две цели – образователна, в насърчаване на употребата на руски език, и идеологическа – за ...

Вижте повече »

България през 70-те, когато по пътя Златни пясъци – Албена имаше палми, а на плажа – камили

Албена. Фамилия Гайдамович от полския град Вроцлав са от хилядите полски семейства, които посещават ежегодно България през 70-те и 80-те години на миналия век. През 70-те години от снимката на полското семейство се вижда, че висока палма внася екзотика по родното ни Черноморие по пътя Златни пясъци – Албена При пътешествията си у нас опознават България от Видин до Ахтопол и ...

Вижте повече »

Детските градини на соца от разказ на една учителка

Гледахме по 30 деца. Детските градини не са това, което бяха. Аз съм учителка с около 40 години стаж. По времето на социализма децата бяха спокойни, еднакво облечени, нямаше различия, както сега. А за режима им да не говорим – нямаше дете, което да не иска да спи на обяд или да не иска да си изяде боба с наденица. ...

Вижте повече »

Имало едно време в Гимназията… отличниците някога!

Едно време да бъдеш отличник не беше за всеки работа! Защото беше по – тежка и от тази на пернишки миньор – герой на труда. Ученето си беше черна хамалогия, по цял ден, от сутрин до късна вечер, включително – събота и неделя. За да покрият норматива знания за отлична оценка, учениците трябваше подобно на миньори да прекарват часове наред, ...

Вижте повече »

Моето детство има дъх на тютюн…

Моето детство има дъх на тютюн… По ръцете ми имаше катран, а по краката – роса… В моето лято сънят все недостигаше, защото тютюнът се береше в ранни зори. В моето детство игрите бяха лукс, защото трябваше да помагам на родителите си, а трудът беше възпитание. Моето детство имаше дъх на сено и вкус на селски бостан… В моето детство ...

Вижте повече »
// //