Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Детство мое / Няма вече ваканции при баба на село

Няма вече ваканции при баба на село

Отива си едно време, което нашите деца няма да помнят, а техните дори да споменават. Отива си времето на едни тихи и кротки хора, живели скромно и отказали да станат част от бързия модерен свят. Те избраха да довършат дните си, така както са ги започнали – в малките си къщурки на село, в тишина и спокойствие, на родната земя.

Сега селата ни пазят само останките и спомените на една епоха, в която хората бяха задружни, помагаха си и живееха смирено. Макар да имаха малко, даваха много, защото знаеха цената на важните неща. За тях трудолюбието, почтеността, състраданието бяха истински ценните неща, а не трупането на нови и скъпи вещи. Затова времето, забързано към своето бъдеще, ги остави в миналото.

Осеяна е с пустеещи къщи земята ни. Като болест се разпростира обезлюдяването – къща по къща, село по село. Не ехти вече детски смях, няма глъч по нивите. Дворовете са пусти, обрасли с трънаци и неизживяно време. Няма ваканции при баба на село. Няма топли мекици и гонитба с петела на двора. Няма „до другото лято“.  Хубаво беше под жаркото слънце на село. Хубаво беше да се сгушиш в баба…

Как да сме знаели тогава, че ще сме едни от последните, които ще изпратят едно умиращо време.

М. Лазарова

Коментари

  1. Интересни са подобни разсъждения. Хората съжаляват, че в селата не е останал никой и децата не ходят за летата при бабите си, а в същото време, когато самите те се пенсионират, не отиват на село. Ами как да стане? Пенсионирайте се, идете на село, грижете се за земята и изповядвайте ценностите, които описвате. Така ще има при кого да отидат децата през ваканциите си, няма да пустеят и селата. Ама вече и бабите свикнаха на градските удобства, на интернет и нямат желание да гледат градина.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //