Едно време да бъдеш отличник не беше за всеки работа! Защото беше по – тежка и от тази на пернишки миньор – герой на труда. Ученето си беше черна хамалогия, по цял ден, от сутрин до късна вечер, включително – събота и неделя. За да покрият норматива знания за отлична оценка, учениците трябваше подобно на миньори да прекарват часове наред, без да видят бял свят, затънали в учене. Трябваше да „задълбават“ в уроците, да „носят“ на помнене и да се потят с „тонове“ домашна работа и упражнения…Затова и много от тях се познаваха, че са отличници по отрудения им вид. Или по първите признаци на трудова амортизация – очила и сенки под очите. Но те се познаваха и по цялостното им отношение към всичко и всички. Защото отличниците едно време бяха не само образователна, но и морална категория хора. Образователните им качества бяха подплатени и с морални. И обратното. Така, освен отлични в училище, те бяха такива и извън него. Но навън ги чакаше един много труден за издържане изпит – BG реалността! Особено труден днес, когато да си морално отличен е слабост, която може да ти коства много от житейските изпити. Затова отличниците някога са като рицарите – последните романтични наивници, които продължават да се бият с вятърните мелници!
Спомени от Народната република socbg.com
