Заводът, който впечатляваше Запада

На днешният ден преди 65 години е създаден завод „Електрик“ – Радомир…Най – големият в обединението на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ) завод за производство на електрически табла ниско напрежение (без апартаментни и слаботокови…Апартаментните се правеха в „Елпром“ – Кубрат, в Пловдив и Толбухин и една много малка част в „Аналитик“ – Михайловград)..През 70-те години западни (капиталистически) компании са впечатлени от качеството на продукцията на завод“ Електрик“ и решават да дойдат на посещение , за да видят с каква автоматизация, а може би роботизация се постига това качество..Идват и се учудват, че….Всичко се извършва ръчно, с български материали и инструменти…А в завода има едни перфектни: ред, организация и подреденост…Говоря за „Електрик“ преди демоНокрацията…Наистина беше нещо голямо, разположено на малка площ!

Затворен цикъл на производство включващ – шлосерен, механошлосерен, стругарски, пресов и фрезов цехове..Монтажа бе в две огромни халета, разделени на серийно и индивидуално отделение…Цех за прахово боядисване…Цинкография (за табелите на таблата), галванотехника (за галванично калайдисване ножовете на прекъсвачите), цех за прекъсвачи, цех за асансьорни табла.Хелиограф и хелиографна инсталация с всички екстри (за откопирване чертежи)….Собствен водоем, собствена пречиствателна станция…Собствен вътрешно заводски и външен транспорт…Собствена библиотека с около 40 хиляди тома…Собствено радио, което стигаше до всяка точка на завода, в това число и в сервизните помещения…собствена отоплителна централа..Столова, разположена на целия втори етаж на сградата, която виждате…Собствен фирмен магазин, собствен хранителен магазин, който продаваше на работници и служители на преференциални цени…Собствена почивна база на Черноморието..И работещ колектив от около 900 човека..Помня тази сграда още преди да бъдат поставени алуминиевите врати на входа, но дали ги поставиха 1980 и 1981 не съм сигурен.Беше една красива трикрила дървена врата…Само средното беше отворено винаги, за влизане и излизане..Крайните се отваряха при внасяне и изнасяне на големи неща през централния вход….В красиво поддържаната някога зелена площ пред завода имаше едни метални табла, на които в снимки се представяше историята на завода, както и всички негови международни награди…Между административната сграда и цеховете има един „тъмен“ , тоест беше осветен с обикновени плафони тунел – топлата връзка между административната сграда и производството…От този тунел се влизаше към цинкографията, към телефонната централа, към помещението, в което пре 1983 разположиха новозакупената ротационна копирна машина РМ, към отдел пласмент…А от другата страна на тунела бе заводската ЛАВКА…В която всеки ден се докарваха закуски от „Наркооп“…Първо продаваше една Янка, после една Боряна…Боряна, много добра женичка роднина на майка ми, (по-късно беше кмет на село Борнарево) сваряваше на котлон една тенджера кафе сутрин 🙂 ..И работниците минават , и който иска , тя с един черпак му налива в чаша…Кафето беше безплатно 🙂 …Защо казвам идеален ред,,,Имаше звънчева инсталация…Сутрин в 7.00 звъни – трябва да си започнал работа…Следващото звънене е в 10…Почивка…В 10.15 звъни наново…После в 12, после в 13…В 16,30 звъни за край на работния ден…Това бяха регламентираните почивки.И хората бяха СЪВЕСТНИ..Никой не ги е гледал какво правят…Просто си спазваха работното време….Нема като сега, кой кога иска в работно време, пие ми се кафе, пуши ми се, яде ми се, сере ми се (айде последното е уважително, ама другите…).Та тунела…По стените му отдляво и отдясно имаше едни табла , на които се поставяха снимките на СТАХАНОВЦИТЕ, на УДАРНИЦИТЕ и НОВАТОРИТЕ в производството…5-6 годишният Божидар гледаше и си мислеше – „Един ден и моят лик ще е тук“…Но демоНокрацията не позволи да се случи това…..Колектива беше страхотен…Много позитивни хора…Обичащи работата си..Там е едното място, в което съм израстнал…другото е Техникума…От основателите на „Електрик“ днес са живи и здрави само двама човека – Христо Таламбазов (90) и Лиляна Николова….Най – интересното е, че самите хора от „Електрик“ отбелязват годишнината на завода си, не на 15 март, а някъде юни месец…Денят на откриване на новата сграда , построена през 1968 – 1969 – от Строителни войски …“Електрик“ е обект на Втората Петилетка…..Беше хубаво.

Автор:Божидар Симеонов

ВИЗИТКА

На 01.07.1961 г. в Радомир е открито Промишлено предприятие „Електрически табла и кабелна арматура“. През 1964 г., по предложение на ръководството, се сменя името на предприятието в Завод „Електрик“ с основна дейност производство на електрически табла. На конкурсна основа е приет фирменият знак на завода, изработен от Борис Богатинов.

На 25.09.1965 г. се прави първа копка на новия заводски корпус, който е открит на 27.09.1968 г. Същата година се произвеждат електрически табла за сградата на СИВ в Москва и се изпраща група работници за монтирането им. Продукцията му е предназначена за национални и пускови обекти в над 25 страни – от Виетнам и Корея на изток до Куба и Никарагуа на запад. През 1980 г. в завода се създава база за развитие и внедряване.
Днес, този завод, създаден преди повече от 60 години и преживял възходи и падения, работи и предлага продукция на световно ниво.