В Центрофугата на Прехода!!!
Имаше едно ВРЕМЕ…
Държава с 9 000 000 жители…
Армия…
Граници…
Над 3 000 Завода и Предприятия…
Реки…
Пълни язовири…
Напоителни системи…
Земеделие…
Овощни е зеленчукови градини…
Стада…
Свинекомплекси…
Птицекомплекси…
Овцеферми…
Деца…
Детски градини….
Училища…
Образование…
Болници…
Санаториуми…
Здравеопазване…
Море…
Планини….
Гори…
Минерални извори…
Почивни станции…
Месо…
Сирене…
Млеко…
Кисело млеко…
Здравословно хранене…
Е, банани нямаше!!!
И боклуци нямаше!!!
Безплатно здравеопазване на световно ниво, евтини горива, безплатни детски градини и образование, грижи за работниците, качествена храна и осигурени почивни станции …
Държавата ни беше фактор и производител в СИВ и Европа, желан партньор на Балканите, преди бандитската „приватизация“ да съсипе всичко. 30г. страната ни се срива надолу – културно, икономически и демографски! Време е да кажем СТОП!!!
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Преди 1989 г. 9 милионна България беше фактор и голям производител в СИВ и Европа
Спомени от Народната република socbg.com

За съжаление по-голямата част от заводите бяха хронично губещи, някои като Кремиковци и тежкото машиностроене бяха откровено нежизнеспособни. Мастодонтите АПК окончателно отчуждиха селяните от земята, премахнаха всякаква връзка между заплащане и резултати и като резултат и земеделието беше в криза. Армията беше изключително раздута с извращения, с много загубено време в безмислени наряди и тежка работа вместо истинско военно обучение на наборниците с малки изключения. В образованието имаше ненужни идеологически дисциплини, твърде малко практически занятия, във висшето и средното специално имаше твърде малко курсови работи, курсови проекти, индивидуални и групови задачи на студенти за сметка на раздута теория. От постоянното субсидиране на разни стоки и неефективни предприятия държавата трупаше дългове и се стигна до три фалита, при последния самия СССР беше пред фалит и не можа да помогне. Сериозен проблем беше и хроничният дисбаланс между стоки и услуги и пари в икономиката – последните бяха приблизително 2.5-3 пъти повече в последните години на социализма, още от девалвацията 1962г. имаше постоянно растящ дисбаланс. Нямаше реална връзка между резултати и заплащане – сега има нормални фирми, работещи основно на външния пазар, в които процент от печалбата се разпределя като бонуси между служителите. Раждаемостта постоянно намаляваше освен при населението от индийски произход.