Навремето, като работех в „Георги Димитров“, имахме един партиен секретар, Митко се казваше. Той беше от съседното село. И понеже аз бях горе-долу добър работник, съвестен, той ми предложи да ме приемат за член на партията. Дойдоха у нас, един вид да ме агитират, но аз нямах много нужда от агитация, просто с две думи се разбрахме. Аз се съгласих, естествено, и така един ден се проведе нещо като събрание и гласуваха дали да бъда приет или не. Постигнаха пълно единодушие. След като бях приет за член на партията, вече отговорностите бяха по-големи, работата беше по-сериозна…
Аз се представих добре според мен. Бях изпитател на различни машини, които произвеждахме. Като член на партията ходих в Съветския съюз – бях пратен на една командировка за 45 дни. Следващата година – 1985-а, бях пратен в Чехословакия. И там изкарахме 25 дена. След като се завърнах, ръководството на „Георги Димитров“ беше доволно от моето представяне.
Имаше облаги от това да си партиен член. Дадоха ни жилище. То първоначално беше общинско и бяхме към „Жилфонд“, обаче след известно време направихме молби за изплащане и си го изплатихме. Днес тристайният ми апартамент в кв. Сатина струва 100 000 евро.
Пазя си книжката – това все пак ми е един спомен от бившата партия.
Б. Иванов
Спомени от Народната република socbg.com

ударил си джакпота ама преди това си платил апартамента няколко пъти с членския внос комунистите не дават бонус даже и на свойте.
Нали? Точно така, платил си го е няколко пъти с членския внос от 2.90 на месевц.
И аз бях, но на мене нищо не ми дадоха! Жалко.
Цял един погубен в идейно отношение живот, за 100 000 евро. И защо смятате в евро, а не в преводни рубли, другарю?
На моето семейство партията в която сте членувал е отнела имоти и кеш, на стойност 18 000 000 златни лева през 1944 година.
Ами то и от тоя другар от родителите му много са взели. И от много други са взели. Дали му панел в замяна хахаха. Тоя панел сега е кочина след още 40-50 няма да го има. Предците му човеци с земя занаяти достойнство той с панел.
Да, за партийните членове все имаше подхвърлена по някоя огризка. Дяволът не купува душата съвсем безплатно. Този „другар“ обаче пропуска да сподели колко му е струвал апартамента тогава и колко години го е изплащал.