Спомени от Народната република socbg.com
Не ми хвалете чудната демокрация, която ни докара до небивала мизерия. Животът ми мина през социализма и това бяха най-хубавите ми години, и не само защото тогава съм бил млад. Живеехме си спокойно, може би не охолно, всички имаха работа, нямаше гладни и ровещи в контейнерите хора, по улиците не се стреляше, къщите по селата не се заключваха, защото нямаше системни нападения над старци, народът имаше страх от милицията, дори циганите се учеха на труд.
Сега в държавата властва анархия, а голяма част от хората, главно пенсионерите, буквално гладуват, за да могат да си купят лекарствата. Аз лично карам основно на хляб и кисело мляко. Затова ще припомня какви бяха цените през 1989 г. и какви бяха те през 2014 г., тъй като ги имам записани.
Преди Десети хлябът струваше 30 ст., баничката – 10 ст., прясното мляко – 30 ст., киселото мляко – 23 ст., риба скумрия – 1,60 лв., цигарите – 80 ст., бензинът – 80 ст., билетът за автобус – 6 ст., токът за 1 киловатчас – 3 ст., парното – 20 лв.
А да видим какво стана после. През 2014 г. хлябът струваше 1 лев, баничката – 1 лв., прясното мляко – 1,60 лв., киселото – 1 лв., скумрията – 6 лв., цигарите 5 лв., бензинът – 2,60 лв., ток за киловатчас – 20 ст., парното – 250 лв.
Сега пък положението е още по-зле. Е, н? ви демокрация. И защо критикувате хората, че изпитвали носталгия по социализма. Какво му беше толкова лошото, питам аз.
Васил Бояджиев, Варна
Преди минути гледах по новините, че има само 5% безработица у нас, даже недостиг на кадри. И не виждам нещо масово ровещи по кофите за боклук. Не знам откъде ги измислихте тези неща в заглавието.
Иначе за да видите проблемите едно време, може да прочетете тук:
https://kiselec1.blogspot.com/2019/01/13-29-1984.html
С пенсия 60 лв. един хляб едва ли е бил толкова евтин….
не виждам голямото предимство тогава…
Не знам колко време си живял по времето на соца или може би тогава си бил в мадан, но явно някой много лошо те е излъгал.
Не си хаби красноречието братко! Тия неща, които Кисаляка ги е прочел, ние сме ги преживели! Остави човека да си мисли, че живее в „демокрация“, „багополучие“ и… Абе не се занимавай!
Много си заблуден или си се надрусал…
А вероятно и двете едновременно 🙂 Не се хаби да спориш със зелени тикви 😉 Това съвет, а ти както желаеш 🙂
Не знам кой ви е излъгал, че едно време е било рай за пенсионерите. Тук може да прочетете, какво са си говорили в парламента през 1983 г. (обсъждат увеличение на минималната пенсия на 50 лв. За тези, които не обичат да помнят или да мислят – това означава, че преди това е била още по-ниска! И то при цена на захарта 1 лв за килограм и месото 3,6 лв в ранните години и 5 лв/кг към средата на 80-те): „… Другарят Тодор Живков няколко пъти на събирания или съвещания с голяма загриженост казваше, че около един милион наши съграждани трудно свързват двата края. Сега се намери донякъде изход от това положение и за тази категория наши граждани. Но, другари, доколкото познавам нашия пазар и това, че тихомълком, без официално да се обявява, цените на някои произведения растат, трудно този наш труженик би могъл и с 50 лв. да свързва двата края. Той ще ги свързва, няма как, няма какво да прави, но това ще бъде трудно. „ Вижте повече тук: https://kiselec1.blogspot.com/2019/01/13-29-1984.html
Иначе тука на соцбг имате една много хубава статия (хубава в смисъл, че не се базира на измислени „спомени“ а е препечатка от списание от 1986 г. и показва реални факти): Казва се „Колко печелехме и как харчвхме през 80-те“. Там пенсионеркта Е. Станишева обяснява, че пенсията и е 60-лв (по професия шивачка) и едвам свързват двата края на края на месеца с мъжа ?. Защото когато си платят лекарствата не остават много пари….
Много от текезесарските пенсии са били такива – близо до минимума. А това са били по-голямата част от пенсиите.
Не виждам какво е било толкова по-добро на „чудния“ социализъм…
Киселец,ти си на всяка манджа мерудия.Някой ти е промил мозъка,внушил ти е,че през социализма е било по страшно от страшното.Все още сме живи,знаем какво беше.Не беше цвете за мирисане,но имаше и хубави неща,по хубави от сега и обратно.
Дембо, Кисаляко е на всяка сватба бъклица, мани го! Само предоставя някакви материали да четем. Няма изобщо да си направя и труда да прочета и една буква от това, което той предлага. Аз съм живял в това време и го помня като вчера! Та накратко от мен: Безплатно образование и здравеопазване! Докторите бяха лекари, а не бизнесмени като сега! Безработните се считаха за хаймани и биваха преследвани и заставяни да работят! Да преживее човек не беше усилие! Това бяха едни от хубавите неща. Сега за лошите! Трудно беше да напуснеш държавата. Дори да идеш до една Югослвия. Имаше ОТКРИТИ ЛИСТОВЕ да посетиш пограничните райони дори. На пазара само руски буклуци. Рядко нещо по-качествено от Полша, ГДР, ЧССР или Унгария. Чудя се коя от двете злини да избера. Преди 10 Ноември 1989 или след това. Поне преди 10-ти беше някак си по-спокойно. Оставяш си колелото пред блока незаключено, цял ден седи там без да го пипне никой. Ключа на апартамента под стъпката и всички съседи го знаеха. Не всички съседи! Целия квартал го знаеше, защото всички така правеха. Храната по заводите струваше жълти стотинки! Прекрасна! Абе незнам! Ни комунизма ни беше комунизъм, ни демокрацията ни е демокрация! Айде живи и здрави! Спорете колко щете, мене ме не мешайте! Споделих моето мнение.
Хляба през социализЪма беше типов 15ст.,добруджа 26ст., и бял 34ст. по 1кг., истински вкусен хляб.
С 60лв.мин.пенсия можеха да се купят 230 хляба ти добруджа или 230кг.хляб.
Сега хляба е 1,20лв. с тегло 800гр., с минимална пенсия от 200лв. може да се купят 166 хляба или 133кг.хляб със значително занижено качество.Младоците най после да разберат,че социализЪма имаше и добри страни.Не оспорвам лошите.
Добруджата беше 36 ст., белият 48 ст.
Петре, Дембо е прав за цените! Такива бяха, каквито ги е написал! Ти си по-млад от него, а изглежда и от мен. Цените, които ти помниш са от бая по-скоро!
Не, искам да покажа на случайните читатели, за да не се заблудят. Да знаят, че тука много от нещата които ги пишете са силно преувеличени или направо са си измислица.
От тази статия на соцбг горе „Колко печелехме и как харчехме през 80-те“ се вижда например, че нито пенсиите са били толкова високи (виждал съм статии, в които се пише, че масово по соца пенсиите били 150-200 лв и пр. лъжи), нито здравеопазването е било съвсем безплатно. И при това информацията идва не от мен, не от мои спомени а от соцбг. Както се казва „с вашите камъни по вашите глави“.
Ако прочетете статията, ще видите други интересни факти. Например Васил Найденов – Васко кеца – един от най-известните певци взема заплата … 200 лв (това е точно средната заплата по това време). А допълнителните пари от концерти и пр. не са били много (както той се оплаква в статията).
А цените, които сте написали, са от 70-те години. Както се вижда от тази статия на соцбг, през 1979 г. има голямо и масово увеличение на цените, и още тогава белия хляб става 48 ст/кг. (Друг е въпроса, че не е бил един килограм хляба, който се е продавал, за да не се забележи толкова увеличението) : https://socbg.com/2018/02/%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%83%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%8F-%D0%BD.html
Повтарям, това не е моя измислица или спомен, а е документирано от соцбг и от Станиш Бонев (виден партиен деец). Има още много други документи, в които се споменават тези цени от 48 ст/кг. Или вие не си спомняте или са ви платили да пишете глупости.
А ето тук може да видите, че цените на хляба, които сте написали (34 ст за белия и пр.) са били валидни през 60-те и 70-те години (когато и заплатите са били по-ниски, през 1970 г. средната заплата е 123 лв!): https://socbg.com/2014/10/държавни-цени-на-дребно-на-някои-храни.html
След това идва голямото увеличение……. Тука вЕрно, че електората е 80% дебили и не може да направи връзка с главния мозък, че ги лъжат много яко.
На соцбг не помнят какво са писали в едната статия и пишат друго в съседната и така се издават…..
Не се е живяло богато през соца, вярно е, само че и сметките няма как да са точни. Огромната част от хората / почти 100% всъщност/ имаха родители или роднини по селата, което означава, че яйца, мляко, консерви, плодове, зеленчуци, до голяма степен месо и сланина, не са купувани. Купуваха се смески за животни, които обаче в никакъв случай не бяха единствената храна, защото имаше земя за лично ползване. Може да звучи първобитно, но беше така. Наскоро гледах трудовата книжка на майка ми, зам. главен счетоводител във Висше учебно заведение – от края на седемдесетте до 1988г е със 210лв заплата, през 1989г. има някакво рязко увеличение на 410лв, тя казва, че е имало няколко месеца, в които тия пари са били огромна сума, до увеличението на цените. На практика с нейната заплата /преди това увеличение/ и тази на баща ми – около 500лв.общо – никога не е ставало въпрос за плащане на битови сметки и за липсата на пари за същите, винаги сме имали кола, апартамента го купиха 1981г със заем за 16 000лв., не им е тежала месечната вноска. Соца не е бил по-добър, но е трудно да се определи и като по-лош, което е жалко 30 години след рухването му. Нямаме никакво развитие, напротив, деградирахме във всички сфери, науката я няма, образованието е леш, здравеопазването е ясно на всички, след като родилно отделение затваря, защото неонатологът отива на специализация, изкуството е халтура в преобладаващата си част, читалищата и библиотеките затварят врати. Не всичко е въпрос само на покупателна възможност според мен поне.
Основните проблеми бяха големият брой хронично губещи предприятия, ниската производителност на труда, липсата на каквато и да било връзка между резултати и заплащане, поддържането на нереално ниски цени посредством субсидии с резултат силно нарушаване на равновесието между пари и стоки и услуги в икономиката и натрупване на дългове. България е три пъти пред фалит – първия Живков продава златния резерв, втория България е спасена от СССР, но при третия вече самият СССР е пред фалит и не може да помогне. Дори печеливши предприятия нямаха възможност да купуват консумативи и резервни части и да наемат качествени специалисти – цялата валута се прибираше от държавата и като резултат се стигна до тежки аварии като ПВЦ в Девня а и самите печеливши предприятия почнаха да губят конкурентоспособност към края на 80-те. 1975г. ръководството на БНБ и учени икономисти предупреждават Политбюро за критичната ситуация в икономиката, но Живков само краткосрочно закърпва положението с помощ от СССР без да предприеме никакви оздравителни икономически реформи. Едва в края на 80-те се стига до половинчатия и закъснял Указ 56, който вече не може да промени нищо. 90-те години ликвидацията на безнадеждно губещите предприятия и приватизацията на тези с потенциал, но сериозна нужда от инвестиции се забави, вместо създаване на нормални кооперации тип акционерни дружества в земеделието земята се върна в реални граници и имуществото се разграби. Едва доц. Лостов проведе реална приватизация при това на ниски цени и с ликвидация на много перспективни предприятия примерно Варненска корабостроителница.