Спомени от Народната република socbg.com
Помните ли как минаваха дните по време на сивото социалистическо ежедневие. В някой панелен жилищен комплекс бащата на малкия Гошко е отворил е капака на ладата пред блока, захапал цигара „Слънце”, и се поти над руската машина, която не ще да пали. Жена му току-що е измили чините от обяда – супа топчета, гювеч и мляко с ориз за десерт, и е изчистила с прахосмукачката. Извадила е прането от новата пералня „Перла 5” /върхът на лукса/ и е простряла. Сега седи по пеньоар на дивана в хола върху белия китеник, разлиства списание „Некерман” и хвърля едно око към руски филм за войната, който дават по телевизията. Звукът на купения с връзки цветен телевизор е изключен, а от вефа на секцията се разнася гласът на Лили Иванова и нейната „Детелини”. На масата стои отворена кутия шоколадови бонбони „Амфора”. От детската стая се дочува звукът на пиано – малкият Гошко се упражнява старателно за урока си в понеделник и очаква с нетърпение Тошко да го извика да играят навън. В това време баба му плете пуловер, а дядо му се затворил в кухнята и се опитва да хване радио „Свободна Европа”.
В наше време картината е много по-различна. Малкият Гошко е оставен на произвола на съдбата. Майка му и баща му от сутрин до вечер са на работа, дори и през уикенда. Баба му е в провинцията и няма кой да го контролира. Той не излиза от стаята си и като хипнотизиран щрака на компютъра, увлечен в най-новата игра. Ядене за обяд няма и по някое време той излиза да си купи хамбургер и пържени картофи. После отново сяда на компютъра и пак забравя да си напише домашното. Междувременно си чати с приятели.
Майка му се връща и хвърля в микровълновата замразен полуфабрикат. Поръчва на Гошко пица и той си я изяжда в стаята. Баща му си идва изнервен, хапва набързо, а после вади документи от раницата си и сяда на компютъра да си довърши работата. Майката пък току-що е изгледала новия епизод на „Откраднат живот” и започва да си пише с приятелки във фейсбук.
Да, нещата много са се променили. Ето защо изпитвам носталгия по отминалите времена, когато семействата живееха задружно и сплотено и разговаряха, вместо малки и големи да стоят като зомбита пред лаптопите си.
Това кърти.
Има и много по-лошо. Аз за да видя децата … 4 часа на опашка в посолството /американското/.
И после – 10-12 часа полет – да пукнеш от съклет.
И доста от бащите и майките опъваха на село през почивните дни, на царевица, тикви, помощ на родителите си. Но хората бяха други. Възрастните – научени на трудолюбие, задружност, широко скроени и човечни хора. Децата играехме от сутрин до вечер по улиците, нямаше пипане, нямаше смъртна омраза, пребивания, осакатявания. Сега моделите на поведение който възприехме от филмовата индустрия и световната мрежа принадлежат и описват слабо-образовани общества и прослойки, водещи до крайности, и каквито ние не бяхме и на които общества ние не принадлежахме. Моралът беше висок в 99% от хората и семействата, дори в нашата балканска държава, беше издигнат в култ. Работеха и извън работа хората по ниви, частно и др., но с цел да спестяват с някаква цел, а сега работят на 2 работи за да покрият елементарни нужди. Я сметнете напр. ипотечен кредит за 20г, 70к евро, че на 800лв/месец отива работата само за него, а повечето останали в България хора от големите градове работят за 900лв/месец.
Защо от миналото се вади само доброто, а от днешното време само лошото. Монетата на съвремието също има две страни, като монетата на миналото. Всеки пречупва нещата през собствения си мироглед и свят. Благодаря на автора за гледната точка. За много хора от „Днес“ епохата на новите технологии, обаче нещата не са така, както са описани в статията. Пожелавам щастие на всички, без значение от времената, в които живеем. Животът винаги продължава напред.
Да бе,бащата се връща и продължава да работи у дома,а пък майката сяда да си чати. Глупости,сега жените работят наравно с мъжете и когато се приберат отиват втора смяна в кухнята. Не изкарвайте днешната жена мързелива,повечето се спукват от работа и не им остава време да си видят децата.