Сега по магазините има всичко, в хипермаркетите е пълно с горещи витрини. Масово семействата пазаруват оттам, защото в напрегнатия живот домакините нямат време да готвят и избират лесния начин. А истината е, че масово се продават боклуци, с които най-нехайно храним и децата си, които вече не знаят що е то домашна кухня.
Едно време баба ми – известна кулинарка, не даваше нищо готово да влезе в къщата. Особено недолюбваше купешките сладки като т. нар. праскови. Те бяха символи на соцсладкарството – кръгли, слепени с конфитюр бисквити, боядисани в розово и жълто, с полепнали по тях кристали захар. Бяха ужасно безвкусни, но с тях масово се посрещаха гости на кафе.
Баба ми правеше истински произведения на изкуството – тестени, месни, торти, сладоледи. Няма да забравя вкуса на нейните палачинки и милинки, както и на млечната й каша. Да се купи пандишпанена торта от сладкарницата за рожден ден, за баба ми беше равносилно на позор.
При социализма много хора се връщаха в обедната почивка вкъщи, за да се нахранят. Но животът тогава не беше толкова напрегнат, а и много хора сега въобще нямат обедна почивка. Едно време да взимаш готова храна от стола с алуминиеви канчета на три реда, се смяташе за живот второ качество. Сега всички обядват вредни хамбургери от бърза закуска, а вечер на трапезата слагат манджи с неясен произход от топлия щанд в големия магазин. А по-богатите ядат главно в ресторанти.
Спомени от Народната република socbg.com

Съгласен съм в голяма степен с казаното в статията. Само две забележки – и днес също има добри кулинари – какъв процент са не знам, но ги има. Също така навремето, когато майка ми носеше храна в канчета от стола, не съм се чувствал втора ръка човек и съм ял вкусни неща, вкл. незабравима баклава.
Моята баба по бащина линия, мир на душата й, също бе изключително добра в кухнята. Мисля, че и другата ми баба е била такава, мир на душата й, но нея я загубих много рано и нямам спомен от гозбите й.
И, да, атмосферата от годините на соца бе една, сега е друга, но без човек да се нахрани спокойно на обяд, няма как да е пълноценен през деня (съответно и сутрин, и вечер). Или поне за мен е така. Аз съм щастлив, че се родих в края на предишния режим, за да мога да съпоставя и виждам особеностите, предимствата и недостатъците на едната и другата системи.