Роден сайт, измъчен от летните жеги и пълната липса на новини, пусна необмислени и несъгласувани с американските си спонсори „спомени от соца“ и то точно за транспорта.
Така изумените и с промити от американска пропаганда мозъци читатели на въпросния сайт във възрастовата група до 40 г. научиха, че в България е имало самолети. Не говорим за международните полети. Те са едно на ръка. Става дума за Гражданската авиация, която ежедневно извършваше курсове – София-Бургас, София-Търговище, София-Варна, София – Шумен и обратно… И така за нула време хората отиваха до столицата да си свършат някоя работа… и се връщаха същия ден, без да се таралянкат по влакове и автобуси или пък с коли. Без да ги лъжат разни превозвачи и без фалиралото вече БДЖ да ги държи с часове по гарите, както днес.
На всичкото отгоре тези самолети стрували 12 лева в едната посока, и 20 лв. с билет в двете посоко, разказва въпросната статия. Последните години цената била хвръкнала на 20 лева при минимална работна заплата 180 лева и средна 280 лв. в страната.
Внезапно обаче под статията се развихри такава дискусия, че самите автори останаха изненадани от небивалия интерес.
Оказа се, че хората до 45 годишна възраст нямат идея, че в България е имало гражданска авиация. Спомнят си само тези, които са пътували на ученически екскурзии, както и част от студентите. Тогавашна студентка, а днес достолепна дама споделя, че така се прибирала в Шумен всеки месец, защото имала стипендия от 80 лева, техните й давали още толкова, общежитието й струвало 5 лева, а купонът за стола- 50 стотинки. И нямала проблем да се връща у дома със самолета. Варненка пък си припомни как благодарение на аеропланите на „Балкан“ водела майка си всеки месец до София на гости при внуците.

Омразата и отрицанието на миналото, които се вихрят в нета от 5 000 наети и платени тролове и още толкова безмозъчни противници на соца минава всякакви граници. Някой съзнателно се опитва да изтрие всеки хубав спомен и всяка придобивка от онова време.
Защото: Какви комунисти, Боже!? Пътуваха си всички българи, които имаха работа в София. За сведение, само от Бургас до столицата и обратно имаше по 6 полета на ден, а понякога и повече, особено когато наближаваха празници. Има още живи и здрави хора, които помнят тези времена. Помнят и експрес „Чайка“, който пътуваше от Бургас до София за 4 часа и 20 минути. И вечерта се връщаше за също толкова кратко време. И това беше през 80-те години, когато в света нямаше високоскоростни влакове.
Сега БДЖ не успява да докара един влак и на половината разстояние за тези часове. За сметка на това обаче горят локомотиви, аварират вагони, падат жици на поразия… Преживяването е кошмар, а от време на време прехвърлят ж.п.-пътниците на автобуси и след 50 км. ги вкарват в друг влак. Пък когато стигнат…
По социализма имаше експреси с имена: „Синият Дунав“, „Пирин“, Диана експрес“, „Тракия“, „Слънчев бряг“, „Сините камъни“ и още, и още… Пътуваше се безпроблемно, закъснения нямаше.
Сега обаче всичко това трябва да се заличи от съзнанието на младите. Те не трябва да знаят, че майките и дядовците им са можели да прекосят страната за час, че влаковете наистина бяха чисти и бързи, че вътре стюарди разнасяха кафе, чай, безалкохолно и закуски на всеки час, че имаше вагон-ресторанти, където можеш да хапнеш прилично, или да седнеш с компания на питие… и неусетно пътуването вече е свършило. Ето и сайт, който показва как е било: /ТУК/

Защо?
Кой има за цел да заличи историята и да я изкриви?
Тези, които искат да ни уверят нас, окаяните, че сега живеем в рай, цъфнали сме и сме на път да вържем.
Тези, които са ни яхнали и не ни дават дъх да си поемем.
Тези, които доят народа както турчин не го е доил през робството!
Тези, които искат да забравим, че сме българи!
Е, няма да стане!
Народната памет е жива, а все още има хора, които помнят и хубавото и лошото.
Нека заедно се преборим истината да остане такава, каквато е била, историята – също.
Иначе скоро няма да сме народ, а армия от безмозъчни зомбита!
Автор: Станислава СЛАВОВА, Skandalno.net
Спомени от Народната република socbg.com

Стига лъжи, минималната заплата 1988 г. беше 120 лв, 1999 г. я направиха 140.
Поправка, 1989 г. стана 140 лв.
Обичайното размесване на цени и заплати от различни години – цените от 60-те, заплатите от 80-те, писано от хора, които не са живели тогава. Полетът София – Варна беше 22 лв. на човек в едната посока при учителска заплата от около 140 лв. и инженерска такава от около 170 лв. през 80-те години. Това се считаше за относително скъпо и не се летеше често – за 32 лв. – за отиване и още толкова за връщане можеха да отидат 4-5 човека с кола до морето при цена на бензина 80 ст. на литър, пак през 80-те. По приемливи бяха спалните вагони – 17 лв. и нещо в едната посока пак за същото разстояние.
;D …да, с колата, дето сме я чакали и сме правили вноски за нея от не знам колко години, най евтино си беше (изключая годините, когато пък нямаше бензин). Легенди се носеха за това колко хиляди е струвала каквато и да е кола на вторичния пазар т.нар „от ръка“… пък ако ще да е и трабант.
Абсолютно вярно е всичко. Отне 30 години преход да се изравним с покупателната способност на 89-та. А и се съмнявам че сме се изравнили напълно.