Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Спомен за вкусния ръчен хляб от селската фурна

Спомен за вкусния ръчен хляб от селската фурна

Някога в повечето села имаше фурни за хляб, откъдето късно вечер или рано сутрин се разнасяше невероятен аромат на току що изпечен хляб. Да, никога няма да забравим този хляб. Няма да забравим и доматите от градината и домашното сирене – любимата закуска от детството.

Вадене на топъл ръчен хляб от фурна в Стражица, Г.Оряховско, 1954 година.

Помните ли вкусният и топъл хляб от селската фурна? Беше толкова хубав и ухаеше толкова приятно, че веднага след като попаднеше в ръцете ни, ароматът му ни караше да си отчупим от хрупкавата коричка от единия край и докато се приберем до вкъщи се оказваше, че неусетно сме го преполовили.

Днес да си купите такъв хляб е рядкост. Не само заради това, че ги няма вече старите майстори-хлебари, но и брашната вече не са като от едно време. Просто сортовете пшеница тогава бяха други, а днес за жалост повечето от нас ядем фуражен хляб.

Фурна за хляб в с.Изворово, Чирпанско, 1958 година. Някога хлябът от селските фурни се даваше с купони само на членовете на ТКЗС и то с определен лимит.

Ето какво споделя един бивш производител на хляб:

Технологията за направа на хляба не е много по различна от тази преди години, но суровините са се променили. Днес основният продукт брашното е почти изкуствен със сух глутен и химии за отпускане при замесване, пшеницата в у нас масово е фуражна, защото е евтина. Добавят се в брашното заместители и така ядем боклуците, а хубавата пшеница заминава за износ, защото е изгодна, сортовете пшеница също са генно модифицирани или подобрени. Оттам идат и болестите – алергии, диабет и кръвно, така че не се заблуждавайте на много малко места може да се намери истинския хляб който го помним всички.

3 Коментари

  1. „Не само заради това, че ги няма вече старите майстори-хлебари, но и брашната вече не са като от едно време. Просто сортовете пшеница тогава бяха други, а днес за жалост повечето от нас ядем фуражен хляб.“

    Па нямаше ли БАН някой и друг институт тогава, фрашкан със соцпрофесори, които гаче ли се занимаваха със семепроизводство на какви ли не пшеници, ръжове, проса, ечмици, сливи, марули, и прочие зарзават за населението на НРБ? Къде да си търсим парите от провалените соцексперименти?

    • БОЖАНА МАНЕВА

      Всичко което казвате е вярно!Наистина,хлябът беше вкусен и те изкушаваше ,чупнеш от ухаещото хрупкаво крайче и докато се усетиш го преполовиш…Сирене,кашкавал,домати…А киселото мляко!!! Сега ядеме боклуци или по точно за да печелят производителите ни тровят с химия.Нищо няма да се промени,спомени от минали години. Не зная какви ще са последиците за подрастващото поколение.

  2. Да отчасти мога да потвърдя за хляба едно време. Нека хлебарите да коментират тук. Но вижте един интересен документ свързан с цената на хляба и консумацията на хляб в далечната 1964 г. : https://kiselec1.blogspot.com/2018/12/8.html

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //