Трите глупости на социализма

Автор: Стоян Гълъбов

„Глупостта е липсата на интелигентност, способност за разбиране, разум, ум или трезва преценка”.

 Следвайки тази дефиниция, може ли да говорим за глупости в системата на управление на Народна република България?

Липсва ли интелигентност в управлението? Определено, да! След събитията на 09.09.1944 г., политическия елит на страната е подменен с хора, имащи нисък образователен ценз, които разчитат на своята лоялност към СССР, за да запазят позициите си. Желанието им за подражание, достига до там, че започват да копират най – безумните решение, взети в условията на безбрежната и незачитаща човешките права съветска империя, пренасяйки ги на територия, стотици пъти по – малка и далеч по – развита икономически и културно. С риск да си подпиша няколко смъртни присъди, твърдя, че българската монархия, превъзхожда по доста показатели Царска Русия. Все пак, дори по време на безумното управление на ретроградната сакс-кобург готска династия (умишлено е с малка буква) страната ни, културно и икономически е част от Европа. От своя страна Русия, а в последствие и СССР, заемат своето уникално място на световната сцена, демонстрирайки европейски претенции и азиатски способи на управление, довели до смесването на православна култура с деспотизъм. Тази амалгама се оказва устойчива и до днес, а резултата е силна икономика и нисък стандарт на живот. Докомунистическа България, успява да запъпли в западна посока веднага след Освобождението. Наистина, по – голяма част от населението живее в селата, но между двете Световни войни, се появяват проблясъци на културна и икономическа предприемчивост. Последвалите събития преобръщат посоката на развитие, като се създава напълно нова интелигенция, а в политическия и икономически живот на страната започват да се търсят решения, приложими при съвсем други условия.

Останалата част от дефиницията се опира на интелигентността. Човек с неразвит интелект (култура) не може да прояви разбиране, нито към историческите процеси, нито към усещанията на себеподобните си. На него му помага инстинкта, даващ му възможност да се приспособява и нагажда. Трезвата преценка, понякога не изисква много, но пък споменатите вече инстинкти, я потискат и оставят за по – подходящи времена.

Венец на тогавашното управление е построяването на мавзолея.  Със сигурност управлението на БКП има далеч по – мащабни действия, но решението да се препарира, умрелия в Москва вожд и учител и да се положи за поклонение на няколко поколения българи, бележи летящия старт на тоталитарния режим в страната. Веднъж разговарях с човек изследвал социалистическото изкуство в американски университет и тя ми сподели, че според западните учени, безумието с тялото на Ленин е измислено, за да отклони силно религиозните руснаци от опиума за народите – религията. Руската привързаност към православната църква е добре известно на болшевиките и те решават да предложат партийна алтернатива. Гениалността на решението може да бъде постигната само от извисен технически и унищожен културно мозък, под дулото на пистолет. Копирането в българските условия за мен остава загадка. Идва ми на ум вероятната причина „подмазване”, но нямам преки доказателства за това. Надали някой е правил анализ на битовото християнство, практикувано от столетия по нашите земи, за да стигне до извода, че неувяхващия мустак на Георги Димитров, би могъл да предизвика вълна от трепет сред народа.

На второ място е ограничаването на свободното заселване. Тази средновековна мярка е отново директно копирана и има връзка с масовата индустриализация. Самият процес на преселването на селско население в градовете има много измерения, но всичко започва през 1942 г., когато се издава  „Наредба за предотвратяване на жилищната криза в София“. Поставената основа се запазва при новата власт и действията се разпростират върху градовете  Пловдив, Сталин (дн. Варна), Бургас и Русе, Стара Загора и Плевен. Интересен феномен е факта, че мощната вълна към градовете, не се превърна в цунами по посока на селата, след идването на демокрацията. Напротив, инфраструктурните проблеми в големите градове се увеличиха заедно с населението им. Това дори дава основание да приемем тази практика за правилна, ако не беше нарушаването на елементарните човешки свободи. Тъпото копиране на отношенията „помешчик – мужик” , е признак за връщането на българската управленска култура и практика, няколко века назад. Процесът, подобно на построяването на мавзолея, е просто отражение на хаотичната политическа мисъл на своето време.

На края оставям т.нар „Възродителен процес”. Тук обаче сметката е на съвестта на всички български правителства от Освобождението до днес. Грешната политика спрямо различните етноси и религиозни групи в България е характерна за абсолютно всяко управление на страната. Просто натрупаните проблеми, избуяват точно под мъдрото ръководство на ЦК на БКП и те в отчаянието си, отново обръщат поглед към историческия опит на азиатските империи. Този път обаче, решават да имитират действията на доста успешния ни петвековен властелин – Османската империя. Чели – неодчели, че насилствената смяна на религията в някои области на страната, още по време на Балканските войни, ентусиазирани свещеници, използват силата на армейските щикове и се опитват да върнат християнската религия и респективно имена на българо – мохамеданското население. Разбира се, не успяват. Ясно е поради факта, че освен тоягата, те не се сещат за моркова. За разлика от тях, въпреки потресаващите кадри от приетия за исторически извор филм „Време разделно”, османските управници, освен избор между шапки и дръвник, са предлагали и доста привилегии за тези, които за избрали да продължат да дишат чистия планински въздух. Поучени от това, соц управниците, също започват да дават сериозни облаги на всички лица от малцинствени групи, които са готови да отстъпят от родовите си традиции и се влеят в светското социалистическо общество. Трудно ми е да кажа защо това не подейства според очакванията. Вероятно или усилията не са били достатъчни или погрени или закъснели. Въпреки всичко направено, турските тайни служби успяват да проникнат и организират събуждането на самосъзнание различно от българското сред населението, живеещо в районите с преобладаващо мюсюлманско вероизповедание. Мечешка услуга прави  и решението на Партията за създаването на т. нар. „родопска раса”. Резултата е още по –силно затваряне на тези хора, години на безумно насилие между съграждани, мъка, сълзи и на всичкото отгоре нулев резултат. Черешка на тортата е и създаването на няколко етнически партии, които имат интерес и до днес да подклаждат спомена за тези процеси, трупайки активи на гърба на едни от най – трудолюбивите и честни българи. Пълна липса на далновидност, закъсняла и неправилна реакция и провал на тайните служби и управлението.

Сега като се замисля, горните „глупости” са само илюстрации. Те са резултат от много и различни процеси, но за сметка на това са изключително показателни. Чудя се какво ли още може да се допълни към списъка и какъв ще е нашия принос към историята неразумните решения?