Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Духът на времето / Как Партията изобрети „родопската раса“

Как Партията изобрети „родопската раса“

imagesНова, „родопска“ раса „открива“ за световната наука антропологическо изследване през 1980-1981 г. Целта е да се докаже българският произход на помаците и турците. Органите на БКП и на държавата трябва да се въоръжат „с нови средства и методи за по-нататъшното укрепване на морално-политическото единство и социалистическа съзнателност на родопското население“. На това служи Националната комплексна програма „Родопи“ в Благоевградски и Смолянски окръг, в рамките на която е направен въпросният принос.

В края на 70-те и началото на 80-те години т.нар. възродителен процес сред помашкото население в двата окръга вече е минал и започва подготовка за промяната на имената и доказване на българския произход на турското малцинство. Това са и години на възход на комунистическия държавен националистичен проект, чиято кулминация са големите чествания на 1300 годишнината на българската държава и науката е ангажирана пряко в „доказването“ на хомогенността на нацията.

Програмата „Родопи“ започва по решение на ЦК на БКП през 1970 г. и пряко ангажира редица институти от Българската академия на науките с доказване на произхода на общности, които комунистическият режим припознава като заплаха за единната българска нация. На археолози, езиковеди, етнографи, историци, икономисти и др. е възложено „да изяснят проблемите на етногенезиса, културното, политическото и икономическото развитие на родопското население“ от древността до наши дни.

Програмата има и антропологически компонент. Палеоантропологичните данни показват заселване на прабългари в планината още от 9-10 в., което според твърдения на изпълнителите на проекта, е нещо ново и особено важно за науката до този момент. Предвидени са и антропологични изследвания „върху живото население от двата окръга – Благоевградски и Смолянски (Западната му част)“. Перспективата е проучването да се разрасне до централната и източната част на Смолянски окръг, както и да обхване Кърджалийски окръг.

През 1980 г. е сключен договор между Института по морфология – БАН, Секция по етническа антропология и местните исторически музеи. Изследователската група от Българската академия на науките се състои от 7 души с ръководител ст. н. с. д-р Петър Боев. За целта са осигурени 5 400 лв. за проучването в Благоевградски окръг (4000 лв. отпуска ОНС, а 1400 – Дирекция „Културно-историческо наследство), а за Смолянски окръг – 20 000 лева.

Съветският пример и грузинският случай

Pomak_Photos_0009Изследването се опира на съветския опит, но съветската наука напълно пропуска отказа на световната наука от понятието „раса“, предизвикано от противоречивите данни, които тези методи дават, както и от антихуманното използване на расовата теория при нацистите. Тъй като Съветският съюз отрича да е имал лошо отношение към евреите, не успява да отчете и дискредитирането на „расата“. В нашия случай е използвана сталинската постановка: езикът и културата не винаги имат връзка с произхода, но пък антропологичните характеристики носят със себе си език и култура. Обявено е, че „антропологията може сама да решава въпросите на историята и да има доминиращо значение“, особено когато липсват или са оскъдни данните от другите науки.

Едно от изследванията, които предхождат българското от 1980 г., е направено през 50-те години на ХХ век в Аджарската автономна съветска социалистическа република. То е извършено с цел изследване на етногенетични въпроси и изясняване етногенезиса на Аджарската АССР – чрез използване на данните от антропологията, етнографията, историята, археологията и езикознанието. Там целта е да се докаже родственост между две съседни грузински групи – аджари и гури. Аджарите са мюсюлмани и в продължение на 300 години до 1878 г. са част от Османската империя, а гурите са християни и са част от грузинските общности, които са в рамките на Руската империя още от началото на XIX век.

Съветската наука в този случай се стреми да докаже насилственото ислямизиране на аджарите и се опитва да омаловажи преселвания на кюрди, юруци и други тюркски елементи на територията на Аджария.

… и прабългарите на Кубер

Pomak_Photos_0005В Благоевградски окръг изследването цели да проучи по антропологически път наличния костен материал от археологически разкопки и от костници в църкви и манастири в двата окръга и да проведе измервания на живото население. Предвидено е от всички етнографски райони на окръга да се изследват минимум 1000 души, а при нужда от по-качествено изследване – и на повече. След това „расовите типове от скелетния материал да се сравнят с расовите типове на живото население“, за да се установи движението на расовите типове и характерът на тяхната еволюция – дали е в резултат на миграционни процеси или на еволюционни („епохални еволюционни изменения“). Конкретно се очаква да се отговори на въпросите за съдбата на тракийския етнос през римско и византийско време; кога се появяват прабългарите на Кубер /брат или братовчед на Аспарух/, „участието им в произхода на населението от окръга“, участие на славяните в същия процес, значение на прабългарите за етногенезиса на окръга, какви миграционни процеси има от и към Беломорието, миграции от други части на България и Югославия, и покрай това и да се установи и произходът на турците и „ислямизираните българи“.

В Смолянски окръг изследването е доста по-мащабно – отделени са 20 000 лв. и са изследвани 5400 души. Там работата започва 3 месеца по-рано от Благоевград – на 2 януари 1980 г. Възложител е Окръжен народен съвет – Смолян в лицето на Дирекция „Културно-историческо наследство“ – Смолян.

Проучванията са подкрепени много активно от партийните и държавни органи и на двата окръга – в лицето предимно на Комитета за култура и историческите музеи, както и партийни, административни и отечественофронтовски активисти по места.

За отчет на проучването е написан труд от 262 страници, който не е издаден. Препоръчва се „в духа на досегашните традиции да се представи на конференция в местата с наследници на ислямизираните българи“, които се провеждат в Благоевград и Смолян и резултатите от изследването са включени в програмата за провеждането на „възродителния процес“.

Бяла или леко мургава кожа …големи ушни размери

655-402-bylgarki-mohamedani-ot-selo-ribnovo-gocedelchevskoПри експеримента в края на 1980 г. е „открит“ нов вариант на динарската раса у нас, разпространен главно около масива на връх Перелик, „който може да се нарече или Перелишки вариант на динарската раса или по-кратко Родопски вариант. Това доказва участие на прабългарите на Кубер в етногенезиса на родопското население“.

Според Петър Боев динарската раса се отличава с бяла или леко мургава кожа, права кестенява коса и кафяви очи, големи ушни размери, средношироки или тесни устни. Среща се предимно в планинските райони – Балканите, Кавказ, Апенините и Пиренеите. Понеже най-типичните представители са в Динарските Алпи, затова е наречена така. Особено важно е, че австрийският антрополог Лебцелтер описва в началото на века (!) и светъл вариант на динарската раса, срещащ се в Хърватия и Словения.

Изследването обхваща 90% от жителите на три високопланински села (над 1000 м надморска височина) – Гела, Стикъл и Солища – и трите около връх Перелик. Там е открит тип с характерни особености на лицевата конструкция, който не се среща на другите места – широко и плоско лице с големи скули, които обаче не са силно вдигнати напред, както при монголоидната раса. Тоест, според изследването, това е „псевдомонголидна раса“, което до този момент е заблуждавало науката, защото всъщност около масива Телерик се е оформила „локална вариация“ на динарската раса, а не монголоидна.

Изследването показва, че в Благоевградски окръг около ? от българите са от средиземноморската раса, като процентът намалява при помаците и при турците. Това на пръв поглед е противоречие с крайния извод, но се обяснява с факта, че помаците и особено турците са различни от типа турци в Мала Азия, защото имали изключително много съдържание на северна раса в себе си (около 1/3), както е и при българите. При помаците обаче (за разлика от българите и турците) се срещала много по-често динарската раса, което ги правело преки потомци на траките.

Установява се, че монголоидните елементи са всъщност внесени от прабългарите.

Bulgarian_Muslims_from_Rhodopes_(1932)За Смолянски окръг резултатите показват някои особености. Установява се, че българите там са си местно население, за разлика от Благоевградски окръг, където са предимно преселници от Беломорието. „Доказан“ е и безспорно българският произход на хората от няколко села в окръга, населени с турци – Дъбница, Хвостяне и Блатска (Гоцеделчевско) и Яворница и Камена (Петричко). Помаците са наследници предимно на славяните, по-малко на прабългарите и най-малко на траките, а в етногенезиса на българите – предимно славяни и траки и чак накрая прабългари.

Основният извод е, че всички изследвани групи – българи, помаци, турци, наследници на преселници от Гърция и Югославия, казалбаши – всъщност са формирани от трите компонента – траки, славяни и прабългари – с различни локални вариации, които са причина за различията между тях. Прабългарският елемент е не от Аспаруховите прабългари, а от Куберовите. За помаците – различават се само в етнографско отношение от българите, но тази разлика постепенно се заличава от социалистическия начин на живот. Те са по-местно население от българите и са преки наследници на траките, славяните и прабългарите (заради по-малкия процент средиземноморска раса при тях).

Расовата типология е представена като единствено средство за установяване на наличието на различни етноси в отминалите хилядолетия. „При правилно и умело използване на антропологичните данни, историята може да разреши някои етногенетични въпроси само с тяхна помощ“. Следва изводът:

„Убедително се опровергават твърденията на някои чужди учени, че монголоидните елементи в някои области на страната, специално в Родопите, били донесени от османските турци и другите тюркски племена, дошли с тях (напр. юруците).“

„Антропологическото изследване“ на населението от Родопите е направено всъщност с цел да „затвърди“ българския произход на помаците и да „присъедини“ към него и турците в България, като покрай това решава и други въпроси – за преселниците от Беломорието, за произхода на казалбашите и др.

„Доказването“ на родопска раса показва как от една страна помаци, турци и други „различни“ всъщност са еднакви с българите, а различността им е обяснена с локални „расови“ обстоятелства.

Статията на Нурие Муратова „Пряк потомък на славяните и траките, а сега вече и на прабългарите /Етническата антропология и възродителния процес в България/“ е публикувана в научното списание „Балканистичен форум„.

Чрез в-к „Дневник“ .

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //