Разказва Георги Тулийски – журналист и поет
Във водоема още стоят основите на къщите, улиците и чешмите
Ще ви разкажа интересната история на 3 села, които са пожертвани, за да се изгради през 50-те години на миналия век язовир Искър. Днес Калково, Шишманово и Горни Пасарел са на дъното на водоема, който захранва с вода София и региона. Бившият жител на Шишманово Георги Тулийски с подробности разказва какво се е случило преди 65 години на това място. Той е известен журналист, писател и поет, бил е главен редактор на всекидневника “Народна младеж”. Ето разказът на събеседника ми, който тогава е бил дете:

По-големият побеждава
и се настанява, където днес е Ново село – по пътя от Ихтиман към Самоков. Един богат турчин от Самоков прави чифлик в нашето село и джамия. Спомням си, че имаше и 3 чешми, направени от турците, от които и след освобождението се е пиело вода. Интересен факт – Чакър войвода, който е роден в село Проданово, Смоковско, е действал и в Шишманово. Изселил се от махала на черкези, които турците докарали нарочно да тормозят българите. Дори 2-3 шишманци станали четници в четата му. През 1934 г. излиза указ, турските имена на села и градове да се сменят с български. Така Чамурлия става Шишманово. Тези исторически е събрал местният краевед Кирил Попов.
За последен път видях родното си село в началото на 90-те години, когато източваха язовира – продължава разказа си Георги Тулийски. – Там на дъното, където беше центърът, водата от една от чешмите продължаваше да извира. Тогава можах за последно да пия от нея. Язовирът се беше дръпнал почти до стената и на дъното му видях пътя, който минаваше през селото. Виждаше се как си текат отдолу старите реки Шипочница и Искър и мястото, където се събират.
Основите на къщите и улиците си стояха.
Видях и паметника на загиналите по време на Балканската и Първата световна война, който беше в центъра на площада. Лежеше там на дъното. После го пренесоха в манастира “Света Богородица”, който единствен е над водата днес.
Идеята за строеж на язовир тук идва още през 1892 г., след освобождението. Тогава белгийска фирма взима на концесия част от р. Искър. Белгийците търсят възможности за добив на енергия и водоснабдяване на района. Правят проучвания, но нищо не става. Чак през 1944 г. се прави проект. Язовирът започва да се строи в 1952 г., а официалното му откриване е през 1956 г. На строежа работеха много хора от потъналите села. Тогава те вече са знаели, че ще ги изселят от родните места. Помня, че с баща ми карахме тухли с конете – видях къде ще е първата електричека централа и стената.
Преди строителството през 1952 г., от София изпращат комисари, които да обяснят на хората и да ги подготвят за предстоящото изселване, спомня си Георги Тулийски. Предлагат им места, където да се заселят –
в Търговишко, Разградско и Свищовско, но не в Софийско.
Увещават ги, че там също има добра земя и стопанства, където да работят. Обещават да им изплатят имотите, да платят разноските по преселването. Бях на 10-11 години, когато съселяните ми изпратиха делегация, да огледа районите за преселението, но не ги харесаха. Започнаха да търсят други в югоизточна България – Сунгурларе и Пловдивско, но пак не останаха доволни. Последното решение взимат ръководителите на ТКЗС-то – искат селяните от “дъното на язовира” да се заселят в Самоков. Тамошните управници обещават да направят 40 къщи, а от Ихтиман още 30 за шишмановци. Около 120 семейства заминават за Сунгурларе. На всички са им платени къщите, а на някои нивите – по 300 тогавашни лева за декар. Около 120 семейства, повечето от Калково и Пасарел, си купуват парцели в София, макар да нямат право. След това си имат проблеми – защото им отказват софийско жителство. Една група от тях отива при премиера Вълко Червенков, за да се разреши проблема. След 3 висене пред кабинета му получват отговор – получават софийско жителство. След време стотина семейства се връщат от Сунгурларе и се пръсват по Ихтиманско и Самоковско. Нашето семейство живя в село Живково цяла година, после баща ми да реши да се преместим в София, спомня си журналистът.
Нивите, които не останаха под водата ги прехвърлиха към ДЗС-тата на Ново село, Злокучене и Горни Окол. Като започнаха да връщат земята по реституцията
някои от нашите събраха всички документи.
Благодаря им и най-вече на Вера Васева. Някои успяха да си вземат земята, но други ниви останаха във вилната зона, която не е съвсем законна.
Първи заминаха тези за Сунгурларе, ние бяхме от последните, спомня си днес Георги Тулийски. Бяха съборили всички къщи, останала беше само църквата и паметника в центъра. Като я събориха камбанарията пренесоха в Ново село, но после я сложиха на манастира “Света Богородица”, който единствен остана над водата.
Поетът Тулийски навремето написал стихове за родното Шишманово, което завинаги е загубил:
Сега единствено в паспорта те намирам
и в спомена за лятото, вкопчано в конска грива.
Останалото е съня във дрехата на язовира
и в синьото, което по ръба му се разлива.
Спомени от Народната република socbg.com


Сърдечно Ви благодаря г-н Тулийски за хубавата статия,за спомена който разказвате.Аз не съм свидетел на изселването,не съм бил още роден ,но съм слушал спомени от моят дядо-Иван Пейчев и майка ми -Малинка Пейчева за събитията през този период.При оттеглянето на водата мои съседи шишмановци от Ихтиман ме заведоха и ми показаха къде ни е била родната къща,за спомен си взех една тухла ,която ще ми напомня за моят родов корен.Дори написах материал по този случай в нашият местен вестник „Средногорска искра“.Още един път Ви благодаря за приятната статия ,нека никога да не забравяме родовият си корен и да си спомним винаги с добро за нашите предци и родни места.Дълбок поклон пред емблемата -с.ШИШМАНОВО.
Здравейте!Прочетох статията за язовира.и това ме накара да извадя една снимка с майка ми и нейна сестра.Бил съм около 3 годишен тогава.Снимката е направена в река Искър там където сега е язовира.По ирония на съдбата през 1973г работех в изграждането на язовирите Лобош сега Пчелина и Темелковския язовир.В пчелина потънаха няколко къщи,и хората страдаха както тези от Искъра.
В нашия квартал Горна баня също има хора заселили се от Калково.Ходя на язовира отдавна,на Шишмановския манастир също,уникално място.За съжаление на времето така е било.Моят род половината е от с.Пчелинци,сега под язовир Пчелина/Лобош/,на който е работил Йордан Григоров,за това ме вълнуват тези истории,има нещо много дъблоко в тях.И аз съм го виждал източен язовира през 90-те,чух доста легенди по бреговете му.
Проекта за язовира е от 1927/28 год. Последвалата криза през 1929 год. отлага изпълнението му.
Името ми е Добри Карабонев. Кръстен съм на пра,пра дядо ми от Шишмановската фамилия Карабоневи. От баща ми знам ,че с.Шщшманово е било населено от няколко големи фамилии. Дори така е било заселено,на фамилни махали -Карабоневска, Кебаровска,….да не збъркам в момента няма да ги изреждам. Дядо ми Добри е имал петима синове.Фамилията им по това време се казвала Боневи, на името на първия заселник от рода-Боне. Те са се славели с най-хубавите коне в самоковско. От там идват и най-големите им неприятности с турците. Непрекъснато са им крадели конете. Братята обаче ги издирвали и като причаквали по друмищата турците си ги връщали, но турчолята изяждали голям бой.Наплашени местните турци спряли кражбите,като нарекли братята КАРАбоневи. От турски, ще рече,лош,черен. Така и махалата по-късно станала – КАРАБОНЕВАТА. Бях на шест години, когато баща ми ме заведе в селото.Спомням си каручките с дървен материял,тухли,покъщнина. Имаше някаква суматоха която тогава не разбирах.Всичко им е било мило на хората,искали са да си го вземат ,макар че не са знаели дали ще го ползват.Имаше и такива като чичо ми Васил Карабонев. Къщата му беше все още нова, неизмазана отвън. Така си остана цяла….Решил съм да напиша книга, събирам материял и ще бъда благодарен на всеки изпратил ми спомени, чути,видяни,преживяни. Това е моя имейл адрес -dbonev2002@yahoo.com
Аз Карабонева от този род съм ще е хубаво да се свържем
Здравейте!Прочетох статията и реших да ви пиша.По бащина линия моята фамилия е Пращилска.Дядо ми се казваше Иван Митков Пращилски и е бил жител на село Горни Пасарел.При изселването на селото дядо ми е работил в кметството.Виждала съм списъци,в които е отбелязано къде са изселени семействата из цялата страна.Зная ,че на Илинден горнопасарелци се събират на територията на резервата до язовир Искър.Там се срещат и посещават манастира ,който носи името на светеца свети Илия.Църквата е била изгорена преди години,но е възобновена с помощта на дарения от преселниците-както ги наричат навсякъде.
Пра дядоми е бил от Калково. Заселил се е в Нови хан софийско по фамилия е Галчов или Галчев винаги спореха с дядоми били са 12 братя и една сестра. Спомням си че са били от родата Чавдаре. Ако някой види статията моля да пише pi4a098@abv.bg благодаря.
Привет Мария,аз съм от Карамишеви/Вандеви,до колкото знам от баща си ,с Пращилски имаме родствена връзка.Така че Добра среща,за жалост историята постепенно бледнее с всяко поколение
В гр. Попово – Търговищко има улица „Калково“ да напомня за преселените от това село. Имало е построени къщи от двете страни на днешната улица „Въстаническа“, в южната част на града. На преселниците са им викали – шопята! И сега все още има няколко къщи от този период в почти автентичен вид. На други са им достроявяни допълнителни стаи. А някои са събяряни и на тяхно място са построявани нови къщи след земетресението от 1986 година.