В бележките към нея, които съвсем добронамерено и основателно канят да се купуват български стоки, се съдържа поредна доза романтична носталгия по годините на социализма, която се разминава се реалностите от онова време.
В сегашната криза да се говори, че при социализма е било лошо, а сега – добре, изглежда малко рисковано, но все пак да видим фактите.
Ето и бележката в страницата “Купувайте повече български стоки”:
“Проста математика – тези цени бяха, когато 95% от храната беше българска до 1989 г. Днес 70% от храната е внос и вървим към 80%, 90%, прогресивно расте и броя на хората, които излизат от пределите на страната, за да берат мандарини и портокали в Испания, жените да чистят къщи в Англия,а мъжете общи работници, да гледат възрастни хора в Германия, или да работят като пикола или спасители в САЩ.
Избирайки вносното, а не родното, ние се превръщаме в народ, имащ втората най-стара държава в Европа след Гърция, създала втората най-употребявана писменост в света, с най-точният астрономически календар, по-точен от този на майте, египтяните и римляните, народ с най-плодородната земя в Европа, народ на победители, творци и водачи на света се превръщаме в народ от гастарбайтери.”
В бележката към левчето е направено едно съвсем погрешно смесване – при социализма цените са изкуствени, нереални, определяни не пазарно, а с постановления. Тоест – не се дължат основно на това, че стоките са били местно производство.
Освен соц-носталгията, в бележката се съдържа и дежурното възхищение към древната и средновековна история на България и съмнителни доводи (за кирилицата) – нещо типично за нацията, която упорито гледа в миналото си, а не към бъдещето.
Но към горната носталгия по соца може да се добави още нещо, за по-пълна картина към сметката за левчето:
Към края на 80-те години минималната заплата стигна 120 лв., заплатата на млад специалист 155 лв. Хората се оплакваха от високи цени и разказваха вицове за тях.
Един литър супер бензин А96 струваше 98 стотинки, бутилка руска водка стигна 10 лева, кафе – нямаше с месеци, луканка и суджук, ако се намери – 7-10 лв. кг, сирене овче – 3,60 лв. кг.
Лек автомобил “Лада” струваше 6000 лв. в Мототехника, но се чакаше 15 години ред с авансова вноска от 1500 лв., а на втора ръка същата “Лада” струваше около 10 000 лева.
Двустайно жилище струваше към 8-10 хил. лв., но се взимаше с чакане 20 години, или по-бързо с връзки, или ако се промушиш през някакви комисии като нуждаещ се.
И пак в края на 80-те Живков вече внасяше с парите от заеми от чужбина основни храни като боб, лук, картофи, защото след многото реформи селското стопанство го закъса. Приключението завърши с 12 млрд. долара външен дълг.
Онова време се помни и с непрекъснатите навалици в “Кореком” – валутните магазини на социализма, в които срещу долари или специални бонове чужденци и работилите в чужбина българи си купуваха кафе, дънки, телевизори, аудиоуредби и т. н. дефицитни неща, които ги няма на българския пазар. Вървеше огромен черен пазар на валута, за да се пазарува от “Кореком”. В края на 80-те един долар на черно от 3 лв. стигна 5-6 лв. в годината преди падането на Живков. Официалният курс на БНБ беше 0,98 лв. за 1 долар.
Ето и още едно допълнение към снимката на левчето от Владимир Левчев във Фейсбук:
“За цената на левчето в НРБ, аз бих добавил, че банани и портокали пускаха по Нова година като луксозна стока. А за български телевизор с вносен кинескоп или вносни маратонки се чакаше цяла нощ пред магазина.
Западна Европа беше пълна с югославски гастарбайтери. А за нас и Югославия беше Запад.
Един процент от българите бяха ходили на Запад.
В Северна Корея сто процента от стоките са местно производство. Но аз не бих живял там.
Понятието гастарбайтер се е обезсмислило в глобалния свят. Има американски “гастарбайтери” в Кувейт. А мой приятел работи от Созопол (от лаптопа си) за работодател в Лос Анджелис.
Единственото, за което имам носталгия е младостта ми, но нямам никаква носталгия по телевизорите “Опера”, москвичите, евтината боза и мечтата да получиш паспорт и “изходна виза”, за да видиш някой ден нещо от света.”

Иначе носталгията по соца е удивително явление. Някои са забравили напълно дефицита и опашките и си спомнят само ниски цени. А тогава имаше недоволство и вицове за постоянното поскъпване. Други са убедени, че кафе или луканки е имало по магазините. Телевизионната реклама на кренвирши с рефрена “Оооо, Пепиии”, е напълно в духа на тази амнезия – в тази реклама се вижда щанд пълен с множество видове колбаси, каквито при социализма нямаше.
Едни си спомнят соца с умиление за младостта си, други с безгрижието – живеехме като под похлупак, еднакво бедни, но минимално осигурени. Но има и такива, които съжаляват за привилегиите си, евтино купените апартаменти, високите си (за онова време) заплати…
Мнозинството с радост посрещнаха падането на Живков и комунизма, за да се разочароват след няколко години. Но още в началото на 90-те мнозина се разбягаха по света, след като паднаха изходните визи и телените мрежи по границата. За десетина години след тях общо към 1 млн. българи тръгнаха за чужбина, къде по принуда, къде да търсят по-добър живот от българските условия. Тоест – не са избрали българското…
Източник: http://e-vestnik.bg
Автор: Георги Николов
Спомени от Народната република socbg.com




Абсолютно съгласен с горния текст. Само считам, че луканката беше не 7-10, а 12 лева и се чакаше сутрин рано на гастронома на ЦУМ за да си купиш. Нашата Лада 1300 струваше 6700 лв, другите бяха по- скъпи. Москвич Алеко края на осемдесетте струваше над 12 000 лв- безумни пари за онова време. Бензинът края на осемдесетте беше по мои спомени А86- 80 ст. А 93- 1.00 лв А 96 – 1.20 лв./ л.
Края на 80-те беше и края на „активното мероприятие“ срещу държавата и цялата соц. с-ма. Всичко тогава очевадно изкуствено „висеше“. Ти дай средата на 70 -те когато беше наистина добре…
Напълно съм съгласен с вас! Във всяко село имаше стопански двор с животни, хората ходеха по 3 – 4 пъти на почивка на море и планина! Всеки завод, фабрика и кооперация имаха почивни станции и 110% от населението имаха достъп до тях, подиграваха се на чужденците, които били по – бедни и са идвали само да се напиват! Студентите, с купон от стола за 60 стотинки ядяха обяд и вечеря – по три и по две ястия! Едно агне 20 кг от АПК струваше 12 лева. А сега на ден покрай една кофа или контейнер за боклук минават по 20 души и оттам се прехранват! Това е показателно – кога е имало такова нещо през социализма! И 25 години се граби и краде от построеното, вместо да се продължава да се строи. От един демократ през време на социализма, станал социалист през демокрацията!
Ти си пълен идоит.
А ти си пълен идиот на квадрат (ако изобщо ме разбра).
Доста добре живеем сега щом 20 човека се изхранват само от това което изхвърлят другите бедни българи 🙂
Примерите ви за оскъдица и недоимък са от края на 80те .А в наччалото на същото десетилетие имахме развита икономика и перспективи за развитие.Познайте защо бе ликвидирано всичко…..
Само едно уточнение – лъжите за някакъв си „хубав живот при соца“ не са плод на слаба памет и амнезия, а резултат на добре организирана, упорита и постоянна безочлива пропаганда. Все пак – 95% от медийната среда в България се притежава или управлява от червени мафиоти, ченгета или техния слугинаж!
Utochnenieto na Stefan e kato upravlenieto na gerb govorim bez dase chuvame dokato ima hora koito nese chuvat kakvo govoriat i drugi koito gi slushat situaciatae karucata pred konia JALKO ZA BALGARIA
Абсолютно си прав! Тази носталгия е дирижирана и манипулирана. Като не им харесва животът в модерния глобализиран свят, да ходят в Северна Корея.
Но тогавашните колбаси бяха от истинско месо,асега са пълни с какви ли не боклуци но не и месо.
Няколко от по-интелигентните пишещи тук правилно са забелязали, че неокомунистическата пропаганда е добре режисирана. Повечето от пишещите лъжите за хубавото соц време или не са били родени или са били достатъчно невръстни за да не си го спомнят. За щастие опитите са жалки и не успяват.
Верно,трудно се намираше луканка,но беше много вкусна.
През 1984 като млад специалист започнах с 170 лв.