Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Международните позиции на българското земеделие преди 1989 г.

Международните позиции на българското земеделие преди 1989 г.

Позовавайки се на данните на организацията за храните и земеделието към ОН, т.нар. FAOSTAT (faostat.fao.org/datаbases/country rank in the world, by commodity), разбираме, че през далечната 1961г. страната ни е заемала 2 място в Европа по производство (на база стойност, а не обем на продукцията) на ягоди и биволско мляко и съответно 4 и 8 място в света.

 

Освен това страната заема 3 място в Европа по добив на копър,анасон,лук (8 място в света) и слънчоглед (4 място в света).
България през тази година е и на 4 място в Европа и 4 в света по производство на зелен пипер,
на 4 място при отглеждането на копринени буби и 10 в света и на 4 място в Европа и 15 в света при необработения тютюн,
на 5 място в Европа по производство на домати и 8 в света,
5 място по добив на овче мляко и 6 в света,
на 6 място в Европа и 8 в света по производство на сливи и малини,
на 7 място в Европа и 17 в света при пшеницата,
на 8 място в Европа и 10 в света по кайсии,
на 8 място в Европа и 19 в света по праскови и нектарини,
 на 9 място в Европа и 10 в света при орехите и на 12 място в Европа и 13 в света при добива на череши.
Сред другите видове продукция личи 15-то място в света при зеления боб, 16 място в света при чесъна, 17 място в света при дините, 18 място в света при ябълките.
 
Какво е положението към 1989г. последната година от господстващия над 4 десетилетия социалистически строй в страната и в повечето страни от Източна Европа.

 

България е основен производител на житни растения (разл.от пшеницата – cereals) заемайки 2 място в Европа и 9 в света,
 на биволско мляко, заемайки 3 място в Европа и 14 в света,
 на сурово биволско месо – 2 в Европа след Турция и на 18 в света,
на копринени буби – 4 в Европа зад третата Румъния и 11 в света,
 на орехи – 4 място в Европа и 7 в света,
на необработен тютюн – 5 място в Европа зад четвъртата Гърция и 11 в света,
на овче мляко – 5 в Европа зад четвъртата Румъния и 10 в света,
на синапово семе – 5 в Европа и 9 в света,
на череши – 6 в Европа пред Румъния и 8 в света,
 на зелен пипер и чушки – 6 в Европа зад петата Румъния и 12 в света,
на сурова вълна – 6 в Европа и 18 в света,
на вишни – 7 в Европа и 8 в света,
на слънчоглед – 7 в Европа зад шестата Румъния и 11 в света,
на домати – 7 в Европа зад шестата Румъния и 14 в света,
на праскови и нектарини – 7 в Европа и 16 в света,
на лук – 8 в Европа зад седмата Румъния и 21 в света,
 на сливи – 9 място в Европа и 11 в света,
на лешници – 9 място в Европа и 12 в света,
на лен – 9 място в Европа и 13 в света,
на малини – 10 в Европа и 11 в света,
на хмел – 10 в Европа и 15 в света,
на кайсии – 10 в Европа и 17 в света,
на кестени – 10 в Европа и 17 в света,
 на краставици – 10 в Европа и 21 в света,
на пшеница – 11 в Европа и 24 в света,
на сурово заешко месо – на 11 в Европа и 19 в света,
на грозде – 11 в Европа и 18 в света,
на гъби и трюфели- на 12 в Европа зад единайстата Румъния и 21 в света,
на ягоди- 14 в Европа и 20 в света,
на френско грозде – 17 в Европа и 20 в света.
Сред другите видове продукция личи 22-то място в света при граха, 23 място в света при чесъна и ечемика, 25 място в света при ябълките и др.
 
А къде сме днес?

13 Коментари

  1. А къде сме днес? Хммм добър въпрос.

    Според мен сме на същото място като описаните през 1989 година, с тази ралика, че вместо номерата в класацията да са по производство са по внос. 😉

  2. Браво на идеолога на реформата проф. д-р. Ж. Желев – издигна гениалната идея за връщане на земята в реални граници и всеки да си обработва парчето, като напоителни системи и техника се ликвидират.

  3. Dnes sme v chelnite pozicii po iznos na hora.

  4. Велико замеделие сме имали по времето на соца, ама :
    – плодзеленчуците бяха празни и ако пуснеха нещо по-така се извиваха огромни опашки
    – качеството на продаваните плодове и зеленчуци беше отвратително (разкашкани домати, смачкани ягоди и много др.)
    – имаше т.н. показни магазини където цените бяха доста по-високи но и качеството по-добро. Примерно ягодите бяха 3 лв./килото. Тогава получавах заплата 185 лв. или можех да си купя 61 кг.ягоди. Сега получавам около чисти около 700 лв. и при цена на ягодите около 5 лв. мога да си купя 140 кг. Но тогавашните ягоди бяха по-вкусни за разлика от сегашните.

  5. магазините за плодзеленчук по време на соца бяха пълни с зеленчуци родно производство (които бяха с превъзхадно качество) и опашки ставаха когато се получаваха цитросови плодове 🙂 заплатите през 1989 бяха 260-300 лева (в провинцията )в софия два пъти по големи цените на стоките бяха съразмерими с доходите и по важното ,че каквито са били вчера такива ще са и утре

    • Аз съм живял малка през соца но съм запомнил че до училище имаше един магазин за млечни продукти и караха два пъти в седмицата плодови млека ягода и малинка и почти никога не успявах да си купа свършваха за 10мин а бяха толкова вкусни.Супер ограничено предлагане на каквато и да е стока и за това и парите стигаха .

  6. Дори да нямаше някой ден дадена стока в магазина за плодове и зеленчуци, след ден-два се доставяше. И то нещо истинско, българско и вкусно. Което да ядеш с удоволствие. Ама нямало банани. Голям праз! Всички маймуни, които сега си мислят, че ядадт истински банани, се заблуждават много. Бананът е истински вкусен, ако е узрял на дървото. А това което се продава тук е набрано месеци преди да му дойде времето и се третира с различни химикали за да съзрее изкуствено.

    • Нямаше и дамски превръзки, тоалетна хартия, леки автомобили, резервни части за тях, кухненски шкафове, за телевизори,печки и секции се чакаше по списъци по нощите,нямаше тоблероне, нямаше вносни цигари, нямаше книги/редяхме се покнижарниците за по-редките издания/, нямаше рапидографи и паус, нямаше пергели Richter, нямаше автомобилни гуми / Вида спорт бяха абсолютен деликатес/. Затова пък имаше жителство/ да не можеш да се заселиш в даден град/, имаше профсъюзни, комсомолски събрания, политинформации, принудителни манифестации за Девети септември и Седми ноември, имаше списъци за крайно нуждаещи се от жилище, имаше партийни клубчета по кварталите, където мухлясали бабки и дядковци даваха характеристики на младежите къде да отидат в казарма и достойни ли са за университет, имаше политически изпит, имаше история на БКП и гражданска отбрана в университетите. Така че, не знам кога сме били по-големи маймуни. Бананите, които все ги нямаше, бяха просто символа на банановата държава , която бяхме. Можеше да си ги сложим на социалистическия герб. Щяха да паснат перфектно!

  7. Филип Петков

    Да, голяма гордост ни беше селското стопанство преди при социализма и наистина сме били на първите места в света или Европа по производство и износ на важни и то качествени и вкусни продукти. Но това като реклама ли да го разглеждаме на социализма или обратното!? Каква беше ползата за обикновените хорица?

    Ето, едните ми дядо и баба цял живот са работили в селското стопанство, та през ваканциите имах известни наблюдения върху техния живот и благосъстояние. Дядо ми беше кравар, а баба – земеделка. И какво получаваха за този нелек труд? Доколкото разбирах, получаваха повече от родителите ми, които бяха висшисти, но не потресаващо повече, примерно като миньорите или генералите в армията или милицията. Да, периодично пращаха пари на нашите, както и плодове, зеленчуци и месо, екологични и вкусни, но произведени от личното стопанство, не от социалистическото ТКЗС. Накрая дядо ми се пенсионира с мизерна пенсия и продължи да работи в стопанството, понеже беше здрав, докато баба ми си остана вкъщи, защото вече не я биваше да работи на полето. Също с мизерна пенсия. Като починаха, в спестовната книжка на дядо ми бяха останали някакви си няколко хиляди лева, под 5 и те бяха спестени от това яко и продължително бачкане и главно, защото на село не се налага да се харчи много.

    Да видим и гражданите. Средният човечец (без миньори и генерали) си броеше стотинките седмица преди заплата. Какво го топлеше, че „България е на 3 място в Европа по производство на биволско мляко“!?

    И, ах, да! Предполагам тази статия развива хипотезата: [i]“Ако бяхме умни и запазили това прекрасно селско стопанство, какъв златен дъжд щеше да се изсипе върху нас, заради пазарния, несоциалистически подход. А тия демократите съсипаха всичко!“[/i]
    Това вярвате ли го? 😉

    –
    Между другото, заглавието на статията не е съвсем сполучливо. Несамо земеделието ни е било добро, а и животновъдството – два различни отрасла в селското стопанство.

  8. Според данните от статията:
    През 1961г:
    3 място в Европа по добив на копър,анасон,лук (8 място в света)
    слънчоглед (4 място в света).
    4 място в Европа и 4 в света по производство на зелен пипер,
    на 4 място при отглеждането на копринени буби и 10 в света
    4 място в Европа и 15 в света при необработения тютюн,
    на 5 място в Европа по производство на домати и 8 в света,
    5 място по добив на овче мляко и 6 в света,
    на 6 място в Европа и 8 в света по производство на сливи и малини,
    на 7 място в Европа и 17 в света при пшеницата,
    През 1989г:
    на домати – 7 в Европа зад шестата Румъния и 14 в света,
    на праскови и нектарини – 7 в Европа и 16 в света,
    на лук – 8 в Европа зад седмата Румъния и 21 в света,
    на необработен тютюн – 5 място в Европа зад четвъртата Гърция и 11 в света,
    на овче мляко – 5 в Европа зад четвъртата Румъния и 10 в света,
    на синапово семе – 5 в Европа и 9 в света,
    на череши – 6 в Европа пред Румъния и 8 в света,
    на зелен пипер и чушки – 6 в Европа зад петата Румъния и 12 в света,
    на копринени буби – 4 в Европа зад третата Румъния и 11 в света,
    на сливи – 9 място в Европа и 11 в света,
    на малини – 10 в Европа и 11 в света,
    на пшеница – 11 в Европа и 24 в света,
    Извод – при повечето продукти за времето от 1961 до 1989г или ние сме изостанали или други са ни изпреварили. Т.е. земеделието не се е развивало чак толкова добре.
    Хубаво, че сме били сред първите при биволското мляко, но честно да си призная, бивол на живо не съм виждал а и повечето пишещи тук вероятно, и едва ли са опитвали такова мляко.

    На първата снимка се вижда „модерно развитото ни селско стопанство“. Ако на това му казвате механизация…..

    Трябва да се има и предвид, че ние като членка на СИВ получаваме специализация в селското стопанство и имаме правото/задължението да изнасяме селскостопанска продукция за СССР и останалите от източния блок. (Това обяснява и отчасти големите количества плодове и зеленчуци). Парадоксалното е, че по различни причини, например задължението да изнасяме някои продукти не достигат на вътрешния пазар. Имам информация, че на моменти е имало недостиг на лук, картофи, боб…
    От данните от различни източници, излиза че до голяма степен износа на земеделски продукти е бил или слабо печеливш или направо на загуба, заради ниските цени на продукцията. (На държавата се е налагало да дотирала износа)
    В същото време повечето други страни в СИВ получават специализация в по-рентабилни сектори като машиностроене и тн. (Отклонение от темата: по тази причина, тъй като те са имали задължението да произвеждат дадения продукт за целия СИВ, те са били често водещи в света в дадената област, например локомотиви, автобуси или самолети)
    Заради загубите или ниските печалби в земеделието положението е било доста тежко, машините остарели, сградите порутени, липса на резервни части и специалисти, младите са избягали по градовете и не достига работна ръка …
    А като се разпада СИВ губим правото/задължението за селскостопанската продукция.

  9. Нямам никакъв спомен преди 1989 година да съм виждал по магазините (та дори и да съм чувал за съществуването на някои от нещата): малини, нектарини, биволско мляко, биволско месо, лешници, кестени, заешко месо, гъби и трюфели (!), френско грозде. А според тази статистика не само са се произвеждали, а сме били и на доста прилични позиции в производството им. Или не е вярна или 95% от произведеното е отивало за износ. Може някой, който е отрасъл на хранилката на специалното снабдяване с манджа от УБО, да има други спомени. В замяна на това добре помня периодичните дефицити на боб, леща, червен пипер, картофи, чесън…

  10. Гърция беше пред нас по тютюн защото ни открадна Беломорска Тракия,една много добра земя подходяща за всичко. Може би…някой ден да я върнем обратно.Кой знае???

  11. Не всичко е било толкова розово в земеделието. Ето тук една статия за началните години на земеделието в България. Съвсем не е това, което ни се представя в подобни публикации.

    https://kiselec1.blogspot.com/2018/03/1.html

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //