Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Народна памет (page 9)

За геройската му смърт още се помни и разправя. . .

Александър Боримечков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и по-късно на Българската комунистическа партия.Роден е в кумановското село Градище, Османската империя. Участва в Илинденското въстание. След Балканската война се преселва в София със семейството си. Участва във Владайското въстание в 1918 година, заради което е осъден и затворен. През 1919 става член на Българската комунистическа партия. Участва в подготовката на Септемврийското въстание в 1923 година. Член е на Военната организация на БКП и ...

Вижте повече »

Какъв е бил точно в ДС дядото на софийския кмет

Някогашният шумкар, просъветски терорист и началник-щаб на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона, който в периода 1953-1973 гг. е началник на Трето управление на Държавна сигурност (ВКР-ДС), Васил Павлов Терзиев достига до чин ген.-лейтенант.  Ген. Васил ТерзиевИзточник: Zonanews Военни контраразузнавачи – сборник спомениИзточник: Zonanews Военни контраразузнавачи – сборник спомениИзточник: Zonanews Zonanews притежава спомените на Васил Терзиев за неговата дейност като кадрови ...

Вижте повече »

Как преди 100 години България унищожи цвета на нацията си

Сергей Румянцев Унищожението на цвета на нацията през 20-те години на миналия век в Царство България Гео Милев е убит 30-годишен, Христо Ясенов и Васил Карагьозов – на 36, Сергей Румянцев – ненавършил 29 години, Георги Шейтанов – на 28. Списъкът, както знаем, е дълъг, кървав и непосилен за приемане. Гео Милев не беше сам в идеите, в творчеството, в ...

Вижте повече »

През май 1934 г. ремсисти убиват двама ученици от Харманли. На единият от убийците има кръстено село.

Тома Павлов и Тодор Милушев са ученици в харманлийската гимназия. На 16 май (според други източници – 15 май) 1934 г. те са убити по особено жесток начин от група ремсисти. Тома е на 16 години, баща му е офицер в местния гарнизон. Тодор е година по-голям. Той е кръгъл сирак, бежанец от Тракия. Месец по-рано двамата са приети в ...

Вижте повече »

Комунистите убиха мъжа й, а нея е изселиха от София. За да се изхранва дава частни уроци по немски и френски.

„Когато на 1 февруари 1945 година съобщават на Евдокия Филова, че съпругът й, големия български учен проф. Богдан Филов, бивш регент и премиер, е осъден от така наречения „народен“ съд (малката буква е умишлена) на смърт чрез разстрел, тя извиква:„Не, това е невъзможно! Не може един световноизвестен учен да бъде обвиняван и ликвидиран от собствения си народ!“Повтарят й жестоката новина ...

Вижте повече »

С над 400 000 лева от Москва, преди век БКП взривява катедралата „Света Неделя“

При теористичния акт загиват толкова генерали и офицери, колкото не са убити и в трите войни за обединение на България Атентаторите не работят по идейни причини, получават хонорари Атентатът в софийската катедрала “Света Неделя” е най-големият терористичен акт в българската история както по броя на жертвите, така и по последиците. Още на времето наричат 16 април 1925 г. Кървавия Велики ...

Вижте повече »

На 27 май 1925 г. е извършена последната публична екзекуция в България

На 27 май 1925 г. е извършена последната публична екзекуция в България – обесени са извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал” Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев. Денят е Велики четвъртък от Страстната седмица, след два дни е Великден.На 16 април 1925 г. старата софийска катедрала „Свети Крал” (днес „Света Неделя”) е препълнена от народ. Предстои опелото на убития ...

Вижте повече »

100 години от зловещия април

На южната страна на храма „Света Неделя“ в София е монтирана черна мраморна плоча с надпис: „На 16 април 1925 г. група комунисти взриви този христиански храм с цел да убие цар Борис III”. Това е една от най-зловещо монтираните манипулации на събитията от 1925 г., не по-малко зловеща от самия атентат. Защото всички архивни документи потвърждават точно обратното, атентаторите въобще не ...

Вижте повече »

Убиват го преди 100 години с връв от палатка, после изхвърлят трупа му през прозореца. За назидание!

Вълчо Иванов (1880-1925 г., на 45 г.) се включва в социалистическото движение още като ученик, след това е учител (1909-1921 г.). В София е избран за общински съветник (1921). След въстанието през септември 1923 г. е вече член на ЦК на БКП. Арестуван е през февруари 1925 г. и е убит след изтезания в полицията. Трупът му е изхвърлен на улицата. ...

Вижте повече »
// //