Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Народна памет (page 8)

Памет за Роза и партизаните паднали при с. Лисия – 29.01.1944 !  

Полиция, войска, жандармерия, хитлеристки военни части, всичко това беше вдигнато срещу тях, ДЕВЕТИМАТА безстрашни партизани. . . Обръчът се затягаше все повече. Гореше плевнята. Буйните пламъци отлитаха в навъсеното небе, снегът аленееше от червените им отблясъци. Тътнеше земята. Снегът кънтеше от избухналите мини, бомби и откосите на  картечниците. Тук-таме около оръфаната снежна белота разцъфтяваха огромни  кървави макове. Отрядът оредя. Замлъкна ...

Вижте повече »

Вечерта, в която гръмна култът

Взривът, който предшества смъртта на Сталин София, 3 март 1953 година, 19:52 ч. Празничният митинг за 75-годишнината от Освобождението е в разгара си. Хиляди хора са струпани около Народното събрание, знамена се веят, лозунги възхваляват „вечната дружба“ със Съветския съюз и името на човека, превърнат в повече от Бог – Йосиф Висарионович Сталин.И точно тогава, в тъмнината на Парка на ...

Вижте повече »

Именувам се…И нищо повече не мога и не искам да кажа

На 17 февруари 1944 г. късно през нощта черна полицейска камионетка спира до р. Джерман, недалеч от Педагогическия институт в Дупница. От камионетката изскачат един жандармерист и един агент. —          Слизай! — изкрясква агентът на една изнемощяла от полицейските мъчения девойка, с умни очи и побледняло лице. Февруарските студове са сковали земята и са покрили реката с дебел лед. Мразовита ...

Вижте повече »

Разстреляха го на 26 години. А беше български писател, журналист и революционер.

Васил Воденичарски е роден на 12 януари 1918 г. в с. Хайредин, Оряховско. Той е един от онези нравствено и духовно извисени личности, у които се покриват житейската и творческата биография. Васил Воденичарски, писател и революционер, остави името си на голяма бронзова плоча върху монолитния черен камък, на който се извисява бронзовият крилат кон – Българският прострелян Пегас. Безсмъртният символ ...

Вижте повече »

Героичната летопис на Жерково

Минете ли през Жерково с големия бял паметник на чавдарци, отбийте се от пътя. Там сред планинските ливади, край бързоструята Елешница, ще чуете шепота на боровете. Те сякаш разказват легенди за смели партизани. По Жерковското дефиле, нагоре към „Мургаш“, тръгна в победен марш Първа партизанска бригада „Чавдар“, тръгна и стигна върха на безсмъртието… В Жерково признателното поколение издигна дом-паметник „Чавдар“. ...

Вижте повече »

Адвокат задава неудобен въпрос на Георги Димитров и е изпратен в лагер

Как Георги Димитров и Мирчо Спасов изпратиха адвокат Любен Боянов в лагерите край Белене и Ловеч. Любен Боянов Боянов е роден през 1912 г в с. Црънча, Пазарджишко. Адвокат, депутат в VI Народно събрание, член на БЗНС. През 1949 г. като депутат, задава въпрос на Георги Димитров за убитите от комунистите в Пазарджишко, иска пенсии на вдовиците на убитите земеделци.. ...

Вижте повече »

Загина на 1 юни 1944 година, но остана безсмъртен

Начо Иванов Люцканов е роден на 28 август 1904 г. в с. Пет могили, Новозагорско, в семейство на крайно бедни, безимотни селяни. Най-голям син в седемчленно семейство, от най-крехка възраст Начо бил принуден да работи, за да подпомага изхранването на семейството. Като ученик в началното училище в родното си село, през ваканцията той е ратай на селския чорбаджия — пасял ...

Вижте повече »

Тя бе първата жена, обесена от (НЕ)фашисткия режим в България

На 08.11.1900 година в семейството на железничаря Таско Марков се ражда първата рожба – Мара. Мизерията и нищетата, при които живее семейството й, принуждават Мара Тасева да работи още от детска възраст. След завършването на началното училище учи занаят – шивачество, после работи в Държавния разсадник на родния си град – Попово, в тютюневи складове. Особено трудно става след смъртта ...

Вижте повече »

Убийцата и нейната жертва-бременна в 6-я месец

Младите българи и някои от старите, нямат представа и не се интересуват, защото умишлено им е спестено! На първата снимка е Нанка Серкеджиева, шумкарка от отряд „Антон Иванов“ с псевдоним Витка, стига до чин генерал след преврата на 09.09.1944 год., висш комунистически номенклатурен кадър. Образованието й се свежда до партийни и ДС-КГБ школи у нас и в СССР.Жената на втората ...

Вижте повече »
// //