Спомени от Народната република socbg.com

Бях много палав ученик, да не кажа – гамен. А иначе бяха едни стабилни години от социализма, някъде през 70-те. Пипето ми сечеше, обаче и успехът ми не само че не беше слаб, ами направо си беше отличен. След трети клас се преминаваше от началната форма на обучение в средната и от чавдарчета ставахме пионери. През лятната ваканция по традиция ...

Ние, децата на 80-те и 90-те години, нямахме компютри, модерни 3D игри, смартфони, 100 канала цифрова телевизия и неограничен интернет. Въпреки това, имахме всичко, защото имахме времето и себе си. Сутрин излизахме от вкъщи, играехме с часове на улицата и разбирахме кога е станало късно, щом баба ни викнеше през прозореца, че е време за ядене. И така безгрижно премина ...

Всички знаят, че сгъваемото „Балканче“ на заводите в Ловеч беше велосипедът мечта за децата от годините на социализма. Цената му обаче беше точно 85 лева, а това бяха много пари при заплати от около 200 лв. Така че много родители не можеха да си позволят такъв лукс, още повече че строяха къщи или изплащаха заеми за апартаменти. По селата малчуганите ...

Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му ...

ВТОРА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА НА ДЕЦАТА ПРОЯВИЛИ ГЕРОИЗЪМ И ГРАЖДАНСКА ДОБЛЕСТ  – 1984 г. Дали любовта към приключенията или все още неосъзнатото чувство за дълг бяха събрали децата в Народния дворец ни културата „Людмила Живкова“. Близки по възраст момчета и момичета с червени връзки смутено заставаха пред микрофона и разказваха как понякога игрите се превръщат в нещо много по-сериозно, в миг, ...

Спомням си с носталгия как едно време ходехме на лагери. Чаках с нетърпение този момент. Живеехме си царски, независимо че зорко ни следяха учителите. След закуска дружно се отправяхме към плажа. На обяд тръгвахме към столовата на открито и си свирукахме „Чорба каша, чорба каша, топъл хляб”. После сън в бараките и вечер – приказки до нощите. Завързвахме нови приятелства, ...