Спомени от Народната република socbg.com
Всички знаят, че сгъваемото „Балканче“ на заводите в Ловеч беше велосипедът мечта за децата от годините на социализма. Цената му обаче беше точно 85 лева, а това бяха много пари при заплати от около 200 лв. Така че много родители не можеха да си позволят такъв лукс, още повече че строяха къщи или изплащаха заеми за апартаменти.
По селата малчуганите му намираха колая, като се учеха да карат големите „Балкани“ на дядовците си, мушнати под рамката. В града обаче това упражнение, което изисква по-голямо пространство, беше трудно. Затова децата на бедните родители се радваха много, когато майките и бащите им отделяха по 35 лева и им купуваха руския велосипед „Школник“. Той беше с тънка и ниска рамка, със слаби кафяви гуми и винтили с гумички, но макар и компромис, беше голяма радост за жадните за лудории палавници. Още повече че имаше и момичешки вариант.
Школник беше по-голяма пръчка и от балканчето. Единственото му предимство беше, че е по-лек. Балканчетата бяха тежки кютуци по 20-на кила, абсолютно мъчение за качване по стълби от деца-соц работа.
Според мен Школьник беше за по- ранна възраст. Пък и бюджетен, с ония малки заплати. Имах такъв и спомените ми не са лоши, само дето мого завиждахме на връстниците ни, които имаха „Чопър“ купен за долари изкарани в Либия или Алжир. Балканчето беше много тежко и трудно се въртеше. Да го прибереш си беше силова тренировка.
Поредната съветска мизерия, „сделана“ като допълнително „гражданско“ производство на военните заводи на СССР за децата на соцтружениците в империята, а ако останат излишъци, и за тези в окупираните държави – България и пр. За щастие не съм употребявал въпросното изделие. Мечтите на децата тогава нямаха нищо общо с подобни сурогати, те искаха, но обикновено не получаваха, едни други колела (велосипеди).
А тебе който те е сделал е направил най-голямата грешка в живота си. Изчадие…
Bqha 55 leva 🙂 moje bi prez 80 te sa se uvelichili no prez 70 te bqha 55