Спомени от Народната република
Начало / Под пагон / Имаше време, когато след завършването на гимназията се отиваше в казарма

Имаше време, когато след завършването на гимназията се отиваше в казарма

Имало едно време…, когато след завършването на Гимназията се отиваше в казарма. Тогава вместо „И кой каза!?“, момчетата питаха „А кога ли ще дойде денят да се върна аз у дома, а кога ли ще дойде денят да се уволня!?“… Познатият рефрен от „Батальонът се строява за последен път“. За последен, ама друг път – чак след цееееели 2 години! И как зайците тогава да не реват, като знаеха, че военната служба е „дълга, но тежка“. Много по – дълга и тежка от всяка учебна година в Гимназията. Защото вместо двор – ги чакаше плац. Вместо звънец – бойна тръба. Вместо дежурство в клас – караул. Вместо училищна раница – пълно бойно снаряжение. Вместо игри – тактически учения. Вместо гадже – автомат под ръка. Вместо „Здравейте, ученици!“ – „Рота, мирно!“ Вместо млада класна – старшина. Вместо двойка – непоряд…
…Е, след това толкова драматично изброяване сигурно вече не четете, а пеете: „И ето идва шифрограмата и аз падам на колене, и се моля?? на всички богове – уволнение!“…Точно като едно време, когато завършването на Гимназията и уволнението от казармата беше еднакво въпрос на доблест и чест.??

3 Коментари

  1. Момчетата, които влязохме в казармата есента на 1988г., бяхме последният набор, който служи 2 години.

  2. Тъпотия без смисъл, добре че я махнаха.

  3. По-зле от общежитие открит тип – по-малко права, повече задължения, по-малко отпуски от лек режим, по-малко пари за лични нужди – 1.5-3.5 лв през социализма и около 50 към края на казармата срещу съответно 15 и 10 лв и 80 и 70% от МРЗ за лек и общ режим в общежитията. Чувал съм от човек, който е служил в казармата и е лежал в ЗООТ Разделна, че изкарал втора по-дълга казарма.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //