Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Къде щях да съм, ако нямаше 10.11.1989 г.

Къде щях да съм, ако нямаше 10.11.1989 г.

С 40 работещи предприятия, без безработица, със здравеопазване, образование и работа. С гарантирани пенсии, социални пакети, санаториуми, почивни бази. Най-дългата промишлена зона в Северна България от Гривица до Долни Дъбник (20 км).
Щях да съм в град без дрехи втора употреба, без затворени магазини, със 100 000, а не с 35 000 население (статистиката лъже, предполагам, че знаеш, да не вземеш да ми цитираш уикипедия!)
Щях да съм в град без престъпност, без хора, търкащи билетчета с нездрав блясък в очите, без хазартни зали.
Град, в който хората не се притесняваха от криминална хроника, и оставяха ключове от апартамента си под изтривалката, и всички го знаеха!
Щях да съм в град, където децата да играят навсякъде из града, без да се тревожа. Нямаше да има и джендър-пропаганда. Град, където момчетата стават мъже, а момичетата – жени. Момчетата бяха гаджета с момичетата, женеха се, раждаха се деца и нямаше нищо по-хубаво от това. Щеше да има най-голямата АГ болница на Балканите, която остана в строеж 30 години вече, също като магистрала „Хемус“, която чакаше моя край.
Щях да съм в град с поне 7-8 дискотеки, плюс още толкова в близките села, където заведенията са пълни, но дрога и оръжие нямаше.
Щях да съм в град пълен с безплатен и лесно достъпен масов спорт!!! А не вход на стадион да се превърне в битак за коли.
Щях да съм в град, където учителите са уважавани хора, а не ровещи в кофите за боклук, за да оцеляват.
Щях да съм в град, където на 100 000 души има само една банка, която даваше нисколихвени кредити и в предприятията работеше каса (без никакви лихви). Нямаше съдебни изпълнители, които да изхвърлят хората на улиците.
Щях да съм в град с поддържани паркове, в които да има младежи с китари по нощите. В „Кайлъка“ да има работещ летен театър, от който не лъха аромат на кюфтета. Щеше да има езера с вода, лилии и водоплаващи птици.
Щях да съм в град с поне 5-6 кина, работещ театър и работеща опера с пълни зали на всяко представление.
Щях да съм в град без бездомници, бедни, и зарязани от Бога и държавата хора.
Щях да съм в град, където „милицията“ не се шегува, а при престъпление следва залавяне, бой, съд и наказание!
И не смятам, че щеше да ми е зле. И всичко не е „гола“ носталгия. Моето поколение го видя с очите си, а за поколението на сина ми вече е „фентъзи“.
Кое не е така?

Meri Nikolova

5 Коментари

  1. От тези 40 предприятия 20-25 със сигурност са били хронично губещи и са гълтали субсидии. Затова социализмът фалира.

  2. Абослютно нищо от изброеното не е така, но на човек като Вас няма смисъл да му се обяснява това….не би го разбрал

  3. Общо взето, щях да съм завършен, инфантилен идиот в измислен свят. Ама че дебилски текст.

  4. ХАХА Свободно съчинение, което може да бъде със заглавие „Къде щях да съм ако бях изобретил социализма и мечтаех всичко да е както аз искам“….За съжаление на автора – за да получиш трябва да дадеш, така че продължавай да мечтаеш….

  5. Да, добре. Аз щях да съм ръководен кадър в ДС, защото и баща ми беше там. Щях да съм назначен на позиция политкомисар и да контролирам предприятието, в което ти работиш и щях да те изгоня при първа възможност ако нещо през деня ми е било криво. После за удоволствие бих могъл да погна първо мъжа ти – все ще излезе нещо за него и ще го уволня. Ще ми е страхотно хубаво да пратя един сигнал до районната милиция, където да привикат децата ти и да ги карат да пишат обяснения защо слушат империалистическа музика, откъде имате пари в семейството да носят дънки и други подобни.
    Мога да продължа безкрайно много. Не ми казвай, че това не е било така или онака. Не ми го казвай, защото баща ми наистина беше шеф на Четвърто главно и по-добре от теб знам и съм видял как стават нещата.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //