„Златните години“ на България – блажено невежество!

– Цял народ да тъне в блажено невежество докато партийците си тъпчеха западните сметки и бяха по-капиталисти от капиталистите
– В България нямаше богати бедни. Всички бяха еднакво бедни.
– Една стотинка на земята беше „късметче“.
– Слагаха се дюзи на запалките за еднократна употреба. Сега газовата запалка е 30 стотинки, а тогава беше чудо невиждано и струваше 4 лева – поставяш си после дюза за 2,50 лв., а сетне зареждаш газ за 50 стотинки.
– Клечките кибрит се брояха, някои ги цепеха да имат повече.
– Найлоновите чанти се перяха и простираха.
– Имаше „всичко“ в магазините ни с по 50 артикула, прилежно наредени от вид от единия до другия край на рафта.
– Уиски се вземаше или за Нова година или по бутилка на петилетка. Празната му бутилка задължително се пазеше на видно място дълго време след като е изпито, а след това се ползваше за съхранение на ракия и беше гордост да сервираш ракия от бутилка червено Джони например.
– Някои от тези които си пазеха бутилките, оставаха по половин пръст от пиенето да подушат гостите.. трагедия си беше съветското робско време…
– Във витринката в хола задължително се дъжаха на показ и кристалните сервизи -само за гости!
– Супер престижно беше и да имаш каталог Некерман, събирахме се лапетиите разглеждахме и цъкахме с език, б@си кви неща продават…
– Десетки хиляди семейства с абсолютно същата холна секция. Придобита с огромно дебнене в МЕБЕЛНИЯ (единствено число) магазин, за да се доредиш…
– Вносен алкохол само от Кореком можеше да се купи, или пък някой шофьор на ТИР да го донесе през граница. Обикновено над шкафовете в кухнята или зад витрината в хола беше изложбата.
– Два, максимум 3 вида холни секции за цялата страна/по-точно в 3-4 големи града/има,няма 30-35 години. Когато ги“пуснат“, де…
– Почти нямаше домакинство, без хубава бутилка от уиски със стълбичка от черница във нея…
– Празните вече кутии от цигари също се пазеха, а в много случаи от тях се правеше робот от Marlboro или от Kent… Ехаааа! Небивала гъзария! Да се пукат съседите от завист!!!
– Пазеха се и опаковките и станиолите от шоколади като символ на изживян лукс.
– Вносните сапуни и шампоани задължително се държаха в гардеробите поне един месец като ароматизатор.
– Често срещана гледка беше наредени празни флакони от дезодоранти и празни шишенца от парфюми на видно място, а в някои домакинства и до ден днешен още си ги има тия неща, някои хора са застинали в онова време.
– Маслините бяха като диамантите, а „екзотичните“ стоки се изкупуваха месец по-рано с връзки и записване. Даже и до опашката не стигаха…
– Дънки и джинси на детенцето се вземаха с 3-4 номера по-големи, щото то нали ще расте…
– Купиш си тапети и губер – после каниш цялата улица, да видят.
– Вървежният подарък беше подаръкът порцеланов сервиз – тези с невиждани копирки и форми някои ги редяха по секциите си.
– Чорап се носеше до пето закърпване, дупка на жилетката…наплита се със сходен цвят.
– Държавни ателиета за „ловене на бримка на чорапогащник“ имаше навсякъде
– Бирата в магазина: дори и да имаше, трябваше да имаш празни шишета, за да си купиш. И непременно трябваше да обърнеш бутилката, за да провериш дали нещо не плува вътре.
– Заплата за завършили средно образование – 80 лв., полувисше – 130 лв., висше – 155 лв.
– Времето, когато най-големият подарък беше печено агне, пълнено с кафе и опаковано с тоалетна хартия.
– Опашките за лигнин и банани. И за всичко друго!
– 15-годишните влогове за кола (ако имаш пари за такава), като даваш 1500лв предварително без нито стотинка лихва и след 10-15 години, ако инфлацията не ти е изяла парите можеш след доплащане до цената на автомобила да получиш заветния модел на автомобил, поръчан преди 15 години и макар и чисто нов да е вече морално остарял с поне 30 години (15 години чакане + 15 предишни години от появата на изплагиатствания западен модел).
– Освен,че имаше опашки, имаше и купони все едно сме по време на война, но много често и след дълго чакане по опашки съоките не стигаха до последния да си купи това,за което чака…………..УЖАС!!!
– Живеещите четиричленни семейства в стая 3х3, като за да има място, през деня част от леглата се вдигаха изправени до стената.
– Толкова хубаво беше, че ни пазеха с автомати по границата да не избягаме, че и награда се даваше на войниците ако застрелят някой беглец от “хубавото”.
– „Гражданството“ – роден си в град Х, жител си на Х, работиш в Х, учиш висше само ако за Х има отпусната бройка. В граничните райони се отива само с „открит лист“ издаден от МВР-то пак в Х.
Нещо като „крепостни селяни“ от Русия, ама гледани с любов от Партията.
– През социализма беше забранено да сме православни. На грандиозните манифестации се кланяхме на портретите на съветските и българските комунистически богове.
– Електричеството – имахме АЕЦ, ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове, изнасяхме електричество за съседните държави, а електричеството все недостигаше и имахме режим на тока.
– Образованието беше платено от държавата (тоест от всички нас), обаче: Имахме право да кандидатстваме само в ЕДИН университет и в 2 полувисши института!!! За специалностите международни отношения и международни икономически отношения първо се подаваха документите в Окръжния Комитет на БКП за проверка на фамилията до девето коляно!!! Да не говорим за предимствата за децата на другарите и партизаните!!!

Aвтор: helper68