Един разказ по повод статията „10 причини да НЕ изпитвам носталгия по-НРБ” Останах учудена от писанията на някого, който си позволява да плюе, съска и пише гнусотии за нашата родина.
Ще му кажа – ти, скъпоплатено мекере, може би си чел само „Винету”. Защото нямаш умствен заряд за класиката, за родните писатели и поети. Такива хора са готови да продадат миналото на България.
Не си ли си помисля въпросният автор, че има още живи свидетели на времето, което се опитва да черни. Къде беше ти, когато държавата се изправяше и отърсваше от последствията на войната и започваше нейното съграждане. Всички малки и големи с ентусиазъм се включваха за изграждането на нашата държава. Нямало това и онова. Е, как ще има, като всичко беше опустошено. Изглежда си пропуснал важни моменти от новия живот, когато във всеки селски двор вече имаше по две леки коли, ама все нови, а не като сега само за скрап. Имаше работа за всички и човек за човека бе брат.
С конкурс бях приета да уча в образцовия механотехникум в София. Завърших и висше образование във ВМЕИ със специалност ДВГ (двигатели с вътрешно горене). После и педагогика. И всичко това безплатно. Целия си трудов живот съм била учител по ДВГ. Изучих децата на половин България по двигатели и автомобили. Имаше безплатно образование и медицинско обслужване. Завършваха умни, интелигентни, възпитани и ученолюбиви деца.
Къде е сега цветът на нацията? Няма ги в България. Платени клакьори от Запада кряскаха и подскачаха и прогониха децата извън родината. Навъдиха се убийци, крадци, мошеници, джебчии, наркомани, ислямисти и долни твари, които преди не вирееха. Нямаше безработни, нямаше гладни, които да ровят по кофите. Нямаше го този нравствен упадък и тази проституция. Филми с убийства заливат всички екрани – няма тема, няма възпитателна нишка. Агресия ни залива още от детските градини, училищата и всички сфери на живота на българина. Стига! Накъде сме тръгнали? Няма ли достойнство, гражданска отговорност и любов към родината…
Йорданка Иванова, София retro.bg
Снимка:www.lifebites.bg
Спомени от Народната република socbg.com

Госпожо Иванова,с цялото ми уважение към вас..и тогава имаше такива които ровеха по кофите,имаше наркомани,имаше пропаднали типове,изнасилвачи,убийци и прочее.Бяхме не само в периферията на сив,но и най мизерстващата страна от СОЦ блока(на едно ниво с Румъния).В такива мизерници ни превърнаха,че аз през далечната 1982 щях да умра от преяждане с банани в Чехословашкия град Илимнице(и то през лятото). Казвам ви го съвсем сериозно!От тогава банан не мога да погледна.Имаха в пустата Чехословакия всичко по магазините, а у нас…дефицит.Ако бяха отворени ганиците,още тогава голяма част от младежите щяха да изчезнат по света.Но има и неща който сте права.Колкото и голяма да бе мизерията тогава,тя няма как да се сравни с разрухата от последните 30 години(тоест прехода).Няма да спекулирам с факта,че тези 30 години са резултат от онези 45,а и играчите по фамилна линия са същите.Когато все пак ви липсва комунизма/развития социализъм спомнете си,че 95% от видните дятели на чифутдемокрастията реализирали РАНЪт са с комунситическо минало.Особенно се отличава апаратчика(колумист от вестник „Работническо Дело“) и върл пропагандатор на плановата Икономика от АОНСО-мангал Костов.Поклон и уважение за учителската ви кариера с която остаивхте ярка следа и в нашия випуск 1986 на Механотехникума.Всъшност и ние не бяхме ангелчета,но вие ни учехте на респект със своя собствен пример,чат-пат шамари,намалено поведение,че дори и изключване.Така ни направихте хора.Благодаря ви за което!
Вярно е,че имаше наркомани,пропаднали типове,изнасилвачи,убийци, но в пъти по-малко и бяха хващани и наказвани от закона. Стояха си по затворите, не както сега са на свобода с няколко присъди. Психичноболните бяха обгрижвани и не бяха по улиците както сега. За младежите с престъпни прояви имаше възпитателни домове. Живота беше спокоен без притеснения за утрешния ден.Много си помагаха хората,нямаше я тази злоба, завист продиктувана от несправедливостта последните години. Това,че не сме яли банани, не означава,че сме мизерствали. Имаше работа и храна за всички, при това качествена,наше производство. Пък какъв износ имахме, на светлинни години от сегашния. А що се отнася за границите, хиляди международни шофьори и моряци имахме. Връщаха се в България, защото си я обичаха. Връщаха се горди със заработеното и си пазаряха от корекомите. Социалните ни придобивки през социализма бяха много по-големи от тези на развитите капиталистически страни. Ранно пенсиониране,безплатно здравеопазване,безплатно образование,евтини храна,транспорт,отопление, ведомствени апартаменти. Безплатни санаториуми, почивни бази без пари за предприятията.Жалко, че загубихме социализма и това, което ни завещаха предишните поколения.
Майка ми беше даскалица, за цветен ТВ не успя да събере, ни за пералня, ни за кола. Дето се чака по 15 г. за кола и 20 за апартамент, и за нас селяните – жителство. Съвсем не може, и да имаш парите. Хвалите ми кастова система, казармата е робство по определение, заселването по разпределение на всички млади специалисти е заточение. 25 лева земеделска пенсия, за 20 стотинки са ги юркали цял ден на полето. Експлоатация на детски труд, от 1-ви ли 3-ти клас ли ни емнаха по бригади. Събота се работеше/учеше до обяд, чак до 70-те някъде. Ленински съботници, копаене на софийско море – принудителен безплатен труд. 180 лева даскалска заплата – 6000 лева Лада, 10 000 апартамент. Само на червените изродчета ви беше хубав соца, щото си предавахте властта като монархия. Още не можем да се отървем от вас, За Кунева / Пръмова да напомня ли, за Курнела, за Боко… Да ви се невидял и соца, с празните магазини, и седене на тъмно зимата! За такива приказки навремето – щяха да ме изпратят в лагер. Само изпадналите лумпени се кефеха на чаршафите в казармата, щото преди са спали с животните в обора.
Иване,
Прав си на 100%
Много още може да се каже.