Истините за соца: Цени и опашки или когато бензинът беше 7 ст, а бозата – 6 ст.

Ще кажете, че е носталгия по миналото, по онова минало, в което всичко е евтино, но почти нищо няма – без бургери и пици, без – о ужас – нямаше молове, нямаше Долче и Габана и Виктория сикрет, да не говорим за Мазерати.

Това е обаче нашето минало или на онези, които са достатъчно пораснали, а на тези, които не са сигурно ще прозвучи като време, което е просто част от историята.

Та в това време цените се определяха от Комитет по цените, затворен през 1988 г. – година преди режимът да падне.

По времето на комунизма цените се водеха народни. Ето го типичният народен магазин с народни цени – вижте видеото от филма „Момчето си отива“.

Кифлата беше 15 стотинки, баничката със сирене различно – от 15 до 20 ст.

Бозата – 6-15-30 ст. според шишето.

Виното също беше по джоба на всеки. Бялото – 97 ст. Червеното – и то беше толкова.

  Коняк „Златна котва“ беше 3,90 бутилката. Ракия плодова – 3,90, сливова – 4,90-5,10 (все по стандарт от 700 грама).

През последните 5-6 години до 1990-а прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 18 ст. без бурканчето, 22 с бурканче или в кофичка. Краве сиренето беше 2,60. Минималната заплата действително беше 120 лева, но през 1989 г. я направиха 140.

Рибната консерва „Копърка“ например, която бе символ на студентската мизерия, струваше 28 стотинки. Имахме национален риболовен флот, който след това беше разпродаден или нарязан за скрап, затова и замразената скумрия беше 1,20-1,60 според големината. Имаше и ценови куриози от плановата икономика, разбира се. Консервата скумрия в собствен сос беше 36 ст., а скумрия консерва в подлютен сос – 38 ст. Беше деликатес и трудно се намираше обаче консервата „Ропотамо“. Тя беше вече цели 55 стотинки.

Преди 1989 г. ДСО ”Родопа” е единствената държавна фирма, осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти. Месокомбинатът има клонове във всеки окръжен град, както и много цехове, пръснати в различни кътчета на страната.

Наденицата македонка, известна като „Кучешка радост“, беше 3,30 или 3,60.

Родните велосипеди „Балкан“ – и сгъваеми, и с цяла рамка, всичките бяха по 85 лв. Батерийките бяха само „Никопол“ – 13 ст. малката, а 4,5 V – 48 ст.

Цената на бензина и по време на социализма също беше променлива и зависеше от състоянието на международните петролни пазари.

През 1969 г. цената на бензина у нас беше:

А-66 – 6 ст.

А-72 – 7 ст.

А-76 – 7,5 ст.

АИ-93 – 9,5 ст.

АИ-98 – 10 ст.

През 1988 г. литър бензин в България струва 80 ст. – внос от СССР по линия на СИВ.

Цената на билет за градския транспорт в столицата и големите градове на страната до 1973 год. например беше 4 ст. От началото на 80-те цената на билетчето за автобус, тролейбус или трамвай стана 6 ст. Билет за самолет София – Бургас в края на 80-те струваше 22 лева.

Бананите и портокалите идваха у нас само по Нова година, а за всяка дефицитна стока се чакаше на опашка.

Цени на някои луксозни стоки: До средата на 1980-те кутия с 20 цигари българско производство струваше 50 ст. Кутия с 20 цигари внос от САЩ – 1,70 лева. В края на 80-те цените на цигари българско производство почти се удвоиха.

Културните мероприятия също имаха народна цена.

Билет за кино струваше 0,25 лв. (20 стотинки на първи ред, 35 ст. в ложите). Входът за театър беше 1 лв.

И понеже трудът краси човека по времето на комунизма имаше планова икономика,  всичко се залагаше да се изпълни в срок от 5 години. Най-хубавото беше, че повечето от призивите бяха да се преизпълни плана преди петилетката. Както се казва: „Икономиката икономична-дело на всеки! или „С всички сили пет за четири“- демек да преизпълним плана :).

Отново да припомня, че статията не е да сравнявате днешните с цените от преди години, не е да си кажете, че е било хубаво по комунизма. Тя е да си спомните миналото, то не е било само евтино.

(Снимките са архивни от родните соц. медии по онова време, цените са на база спомени, а ако има коментар, той е на автора.)