Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Романтичен спомен за смолянското кино „Дружба“

Романтичен спомен за смолянското кино „Дружба“

Кино „Дружба“ – мястото, където едната половина на Смолян чака за среща другата половина. Така се шегуваха по времето на соца жителите на областния град. От тук започваха уречените по-рано срещи. Оттук започваха романтичните нощи и празниците с приятели. Колко първи жадни погледи, колко любови, колко думи на вярност помни това място!

Безброй семейства и поколения деца са създадени с любовта, завързана от срещите пред киното.

Снимка на кино „Дружба“ от 1971 г., предоставена от Държавен архив – Смолян

Има хора, които помнят точно на коя плочка пред киното са се срещнали за първи път с изгората си, след което са направили един-два „чарка“ по главната докато дойде часа да отидат на кино – близко един до друг, в тъмното…За хиляди родопчани това пространство носи силно емоционален спомен. Даже си имат годишни връщания към града, за да минат през местата, от чиито спомени още тръпнат.

Каква е историята на това място разбираме от книгата „Смолян в миналото” на Петър Маринов, посветена на 50-годишния юбилей от обединението на Смолян, Райково и Устово в единен град:

„От Щильон Гавраилов нагоре шосето ставаше по-стръмно, извиваше между така наричаните тогава ”Пампорски градини” и Капсузовото здание и завиваше покрай къщата на Ради Пелтеков. Оттам продължаваше нагоре като правеше голям завой през дерето „Биклийца”, където имаше малък каменен мост. За разхубавяването на тая част на града най-много допринесе постройката на големия мост над дола Беклийца. Той бе осъществен, като нивото на пътя постепенно бе почнало да се снижава още от къщата на Щильон Гавраилов към запад и чрез сваляне на голяма маса пръст и камъни. Пред днешното кино „Дружба” се получило спадане на нивото от 8-10 метра, за да се уеднакви с това на срещния бряг пред къщите на братя Милушеви и Данчеви. Мостът наистина е едно импозантно дело на строителството и със своята величественост удивлява всеки, който се спре пред него. Над изкопа в североизточна посока от него на височината е останала къщата на Ради Пелтеков. Цялото изкопно пространство тогава бе ливада и къща на Гавраил Капсъзов, в която бе нанесена службата на архиерейското наместничество. До сградата имаше хубава поляна, наречена „Капцузкиния харман”. Там се събираха жените от махалата в свободно време на приказки или ръчни плетива. От тоя харман се откриваше великолепна гледка към скалите”Невестата”, „Соколица” и „Кальота”, наричани с общо име „Чернока”. Сегашната скулптурна група, ведно с двора пред кино „Дружба”, се намират на тогавашно Капцузкино място, но надалеч по-снижено ниво“.

Вдясно до киното е скулптурната композиция „Орфей и Родопа“ – дело на Любомир Далчев от 1970 г. Там имаше, и сега има пейки, на които може да се седне за сладка приказка. Но в миналото те не бяха предпочитани от влюбените, защото любовта не обича показността. Филм в киното и тъмната зала п? се нравеха на младежта. Пейките бяха избирани повече за раздумка с приятели – стари и млади, през топлите месеци.

Сега, макар и значително по-рядко, пак уговарят срещи пред кино „Дружба“. И така го назовават. Кино обаче там отдавна няма. И надпис няма. Но пък когото да попиташ, ще те упъти. И новозаселилите се бързо научават „правилното“ му название. Също като „Новия хотел“.  Истинското му име е „Смолян“, построен е през 80-те години на миналия век и е един от най-старите. И също отдавна не е хотел. Но името си му остана и до днес така.

А кино „Дружба“ си остава в сърцата на хиляди временни и постоянни жители на Смолян. Повечето го пазят в сърцата си, пръснати наблизо и надалеч от Смолян. Но вече нищо не е онова, което беше. Сега срещите се уговарят по мобилни телефони, с директна заявка да се чакат в еди-кое си заведение, изобилстващи по ларгото на Смолян. 

А вместо кино, там сега са обособени множество търговски обекти. Плътно до старата сграда изградиха хотел „Луксор“. До кино „Дружба“ сигурно пак се разменят влюбени погледи – на спирката, в изчакване на автобус или такси. Но едва ли.

Автор: Анита Чолакова

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //