Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ретро шоу / Какви бяха заплатите в Царство България през 1939 г.

Какви бяха заплатите в Царство България през 1939 г.

Средната пенсия била 1400 лв.

Царство България е официалното наименование на българската държава от 1908 до 1947 г. Първият министър-председатели на царството е Александър Малинов / 1908–1911 г./, а последният Кимон Георгиев /1944–1946 г./.

Как се развива стопанството в този период от време? През 1921 г. в Царство България има 1544 промишлени предприятия (включително насърчаваните от държавата) с общо 55 000 работници, пише еxtremecentrepoint.com.

През 1928 г. е приет Закон за насърчаване на местната индустрия, който предвижда безмитен внос на непроизвеждани в България машини и съоръжения, безплатно отпускане на държавни и общински земи за строеж на фабрики, намаление с 25 до 30% от тарифите на БДЖ, освобождаване от някои данъци и такси и др. До 1929 г. (от 1923) индустриалното производство в България се увеличава с 88% , или средногодишен ръст от 11%. Една от причините за това е силният протекционизъм на държавата.

През 1941 година индустриалната продукция възлиза на 18,16 млрд. лв. срещу 11,16 млрд. лв. през 1934 г. при средногодишен ръст от 6,9%. Водеща е хранително-вкусовата промишленост / 62%/.

В предприятията с над 50 работници работят 75,2% от всички работници в промишлеността, а с над 200 работници – 40%.

Икономическият възход на България в навечерието на Втората световна война може да се види, като се направи сравнение на нейните постижения с тези на съседните държави. Да вземем само пшеницата. На глава на населението в кг през 1938 година тя е била 280 кг за България, 142 – за Гърция, 245 – за Румъния, 248 – за Турция и 197 за Югославия.

В началото на 30-те години с приемане на различни закони земеделското производство се увеличава средно с 18% за периода 1934-1939 г., а увеличението на земеделската продукция е около 70% в сравнение с довоенното ниво.

През 1939 г. доходът в земеделието нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв.

6 Коментари

  1. Ивайло Иванов

    За митовете за икономическото величие на България през царско време, прекъснатия полет от злите комунисти от студена Русия:
    ___
    ……… На 25 януари 1939 г. в Народното събрание на царство България, министърът на земеделието Иван Багрянов заявява:

    „Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Ръкопляскат му същите депутати, които по-късно бяха осъдени от Народния съд и които съставляваха така наречения елит на царска България. Очевидно и те напълно споделяха тъжната констатация на царския министър Багрянов.

    А ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище на народа в България през 1939 г, един от тези депутати, подкрепящи режима, Серафим Георгиев:

    „Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета данни…,че
    19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви.

    Нямат кладенци 57 % от домакинствата;
    нямат клозети 17,4 % от тях.
    Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души.
    Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол.
    Нямат печка 28 % от домакинствата.
    Нямат юрган 36 % от тях.
    Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля.

    Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф.

    Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелоста на българския живот”.

    Важно е отново да се подчертае, че това са оценки, направени от министър и народен представител, свързани с властта, които по-късно са осъдени от Народния съд, и тези оценки са произнесени от трибуната на Народното събрание, като са толкова очевидни, че не само никой не прави опит да ги оспори, а са посрещнати с общи ръкопляскания. Без съмнение, оценката на Багрянов и Георгиев за икономическото развитие на България през 1939 г. е много по-критична от тази на Мадисън. Не би могло да се очаква нещо друго в малка държава, подложена на безмилостна експлоатация от големите империалистически хищници.

    По данни също на народен представител, посочени в парламента, от 1885 до 1935 година България е получила външни заеми на стойност 40 милиарда лева, а е изплатила 210 милиарда лева по съпоставими цени. Допълнително само печалбата която чуждия капитал е изнасял всяка година извън страната е била средно по 2 милиарда лева.

    Да правите случайно аналогия със сегашното ни положение в ЕС ????

    Използваната литература :
    Стенографски дневник на Народното събрание 1939 г
    Стенографски дневник на Народното събрание 1940 г
    Благодарение на Emil Vladimirov
    🙂
    http://archive.septemvri23.com/Bg_kapitalizxm_socializxm.htm
    ___
    Какво чакате?
    Разпространявайте! Лъжата на СМРАД пропагандата няма да се самоубие, и самоизтрие! Борба трябва!

    • Айде сега да кажеш нещо и за докладите на другарят ти Петър Младенов след като махна бай ти Тошо. За фалита на комунистическа България под ръководството на братският ти СССР.

    • Споделям написаното.От разкази на възрастни хора зная,че положението е било като написаното,разбира се без процентите.

  2. Знам от сигурен източнк,че заплатата на говорител в радио София е била 4500лв.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //