Царство България е официалното наименование на българската държава от 1908 до 1947 г. Първият министър-председатели на царството е Александър Малинов / 1908–1911 г./, а последният Кимон Георгиев /1944–1946 г./.
Как се развива стопанството в този период от време? През 1921 г. в Царство България има 1544 промишлени предприятия (включително насърчаваните от държавата) с общо 55 000 работници, пише еxtremecentrepoint.com.
През 1928 г. е приет Закон за насърчаване на местната индустрия, който предвижда безмитен внос на непроизвеждани в България машини и съоръжения, безплатно отпускане на държавни и общински земи за строеж на фабрики, намаление с 25 до 30% от тарифите на БДЖ, освобождаване от някои данъци и такси и др. До 1929 г. (от 1923) индустриалното производство в България се увеличава с 88% , или средногодишен ръст от 11%. Една от причините за това е силният протекционизъм на държавата.
През 1941 година индустриалната продукция възлиза на 18,16 млрд. лв. срещу 11,16 млрд. лв. през 1934 г. при средногодишен ръст от 6,9%. Водеща е хранително-вкусовата промишленост / 62%/.
В предприятията с над 50 работници работят 75,2% от всички работници в промишлеността, а с над 200 работници – 40%.
Икономическият възход на България в навечерието на Втората световна война може да се види, като се направи сравнение на нейните постижения с тези на съседните държави. Да вземем само пшеницата. На глава на населението в кг през 1938 година тя е била 280 кг за България, 142 – за Гърция, 245 – за Румъния, 248 – за Турция и 197 за Югославия.
В началото на 30-те години с приемане на различни закони земеделското производство се увеличава средно с 18% за периода 1934-1939 г., а увеличението на земеделската продукция е около 70% в сравнение с довоенното ниво.
През 1939 г. доходът в земеделието нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв.
Спомени от Народната република socbg.com

За митовете за икономическото величие на България през царско време, прекъснатия полет от злите комунисти от студена Русия:
___
……… На 25 януари 1939 г. в Народното събрание на царство България, министърът на земеделието Иван Багрянов заявява:
„Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Ръкопляскат му същите депутати, които по-късно бяха осъдени от Народния съд и които съставляваха така наречения елит на царска България. Очевидно и те напълно споделяха тъжната констатация на царския министър Багрянов.
А ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище на народа в България през 1939 г, един от тези депутати, подкрепящи режима, Серафим Георгиев:
„Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета данни…,че
19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви.
Нямат кладенци 57 % от домакинствата;
нямат клозети 17,4 % от тях.
Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души.
Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол.
Нямат печка 28 % от домакинствата.
Нямат юрган 36 % от тях.
Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля.
Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф.
Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелоста на българския живот”.
Важно е отново да се подчертае, че това са оценки, направени от министър и народен представител, свързани с властта, които по-късно са осъдени от Народния съд, и тези оценки са произнесени от трибуната на Народното събрание, като са толкова очевидни, че не само никой не прави опит да ги оспори, а са посрещнати с общи ръкопляскания. Без съмнение, оценката на Багрянов и Георгиев за икономическото развитие на България през 1939 г. е много по-критична от тази на Мадисън. Не би могло да се очаква нещо друго в малка държава, подложена на безмилостна експлоатация от големите империалистически хищници.
По данни също на народен представител, посочени в парламента, от 1885 до 1935 година България е получила външни заеми на стойност 40 милиарда лева, а е изплатила 210 милиарда лева по съпоставими цени. Допълнително само печалбата която чуждия капитал е изнасял всяка година извън страната е била средно по 2 милиарда лева.
Да правите случайно аналогия със сегашното ни положение в ЕС ????
Използваната литература :
Стенографски дневник на Народното събрание 1939 г
Стенографски дневник на Народното събрание 1940 г
Благодарение на Emil Vladimirov
🙂
http://archive.septemvri23.com/Bg_kapitalizxm_socializxm.htm
___
Какво чакате?
Разпространявайте! Лъжата на СМРАД пропагандата няма да се самоубие, и самоизтрие! Борба трябва!
Айде сега да кажеш нещо и за докладите на другарят ти Петър Младенов след като махна бай ти Тошо. За фалита на комунистическа България под ръководството на братският ти СССР.
Споделям написаното.От разкази на възрастни хора зная,че положението е било като написаното,разбира се без процентите.
Знам от сигурен източнк,че заплатата на говорител в радио София е била 4500лв.
Заплати: http://statlib.nsi.bg:8181/en/lister.php?iid=DO-010001314&page=443
Цени: http://statlib.nsi.bg:8181/en/lister.php?iid=DO-010001314&page=576
Благодаря за линка.Интересно е.