Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Писмо до моя син, или колко хубаво беше да растем при социализма

Писмо до моя син, или колко хубаво беше да растем при социализма

Напоследък 17-годишният ми син на няколко пъти ми споменава как негови приятели говорят с умиление и носталгия за времето на соц-а. И понеже тези 17-годишни няма как и да са помирисали тези години на всенародно щастие, явно е че са чули за това от родители и познати.

Обещах на сина ми, че някой ден ще напиша нещо за това.

Оказа се, че някой ден е днес. Това е за теб, сине, а може би и за твоите приятели, ако някои от тях се интересуват.

Аз бях на вашата възраст през 80-те години. Живеех в София, в квартал „Младост“. Беше времето на „развитото социалистическо общество“ и ние живеехме под мъдрото ръководство на БКП и лично на другаря Тодор Живков. В такива случаи винаги се споменаваше и за СССР, ама аз сега ще го пропусна, понеже има по-малко носталгия по него. Но тогава наистина кебапчетата бяха по 30 стотинки. Май. Не помня точно. Та, сине мой, с ръка на сърцето ще ти кажа: истина е, хубаво си живеехме!

Бяхме млади и пълни с енергия. Всеки баща на твой приятел ще си спомни с умиление как е имал коса, нямал е шкембе и по-често се е смеел. Техните майки пък с носталгия ще си спомнят как са се обръщали след тях мъжете, нямали са бръчки и не са се притеснявали за сметките. Хубаво време беше и с радост пак бих го изживял. Понеже това обаче не може да стане, нека да ти кажа как бяха някои други неща. Като се замисля, те не бяха чак толкова наред. С риск да разваля сълзливата носталгия и телешкия възторг по младостта, даже бих казал, че никак не бяха наред. Бяха направо ненормални и се радвам, че ги няма вече. Откъде да започна? Вие какво обичате да правите сега? Слушате много музика? Е, и ние така.

Аз обичах хард рок. И досега го обичам. Само че едно време не беше лесно да го слушам. По радиото (имаше точно две станции) не пускаха такова нещо. Имаше предимно българска и съветска естрада. И народна музика, ама не чалга. Чалгата беше лоша. Както рок, поп и прочие. Рап, техно и хаус нямаше, ама без грам съмнение ще ви кажа, че и те щяха да са лоши. По едно време взеха да пускат италиански и френски стари естрадни парчета.

Толкова. За телевизията изобщо да не говорим. Там видео клип пуснаха за пръв път след 1989-а. Ние пак бяхме щастливи и си обменяхме тайно касети (вие едва ли знаете какво е това, ама да речем че е като CD). Само искам да отбележа, че липсата на музика тогава не беше толкова супер и на вас сигурно щеше да ви липсва. Вие също така доста време прекарвате в Интернет. Тогава нямаше Интернет и аз не познавах никой, който да има компютър. Е, тогава още не бяха измислени, вярно, ама ако питате някое кубинско или севернокорейско дете за тези неща, ще ви кажат, че на тях още им е забранено. Извън всякакво съмнение е, че и да имаше Интернет , ние в най-добрия случай щяхме да имаме достъп до съветските сайтове.

Да ви кажа от собствен опит, те не са много интересни, така че забравете и за това занимание. Може би и това щеше да ви липсва. Вие доста време прекарвате и на смарт телефоните си. Такива естествено нямаше. Като се замисля, всяка копирна машина се водеше на строг отчет, за да не може да се използва за вражеска пропаганда, така че шанса някой да ти разреши да имаш устройство дето снима и изпраща всякакви неща е абсолютно нулева.

Забрави и за това.

Вие обикаляте понякога по моловете. Там има много неща, които обаче са ужасно скъпи и не можете да си ги позволите. Ние нямахме такъв проблем! В България при соц-а нямаше мол. Имаше един ЦУМ в София, ама там не помня и един път да сме отишли, просто защото не продаваха абсолютно нищо, което да съм искал да имам. Да, дори дрехи. Може да ви звучи странно, но дънки нямаше. Ей така, изобщо не продаваха. Може би бяха упадъчни или цъфтящата ни икономика имаше по-важни задачи, ама моите първи дънки бяха от КОРЕКОМ. Какво е КОРЕКОМ ли?

Не питай, дълга история. Веднъж си купих от магазина маратонки Адидас. Нямаше други марки изобщо. Забрави за Найки, Пума или Рийбок. Не внасяха, че нямаше долари. Но пуснаха Адидас, правени у нас, за износ. Чаках 5 часа на опашка. Един познат ми беше казал, че може да пуснат.

Имах чувството че съм спечелил от тотото. Вие може би сте свикнали да имате дънки, маратонки, други парцалки като нормалните тийнейджъри по света. Може би нямаше да ви хареса да нямате нищо от това.

Вие също обичате спорта. Ние много играехме футбол. Познавахме 2-3 деца в блока, които имаха топка. Те бяха много популярни. Ходехме да им звъним на вратата да искаме топката да поритаме. Не, нямаше в магазина да си купим.

Онзи ден четох по Фейсбук правилата на махленския футбол. Там описваха нещо подобно. Смял съм се с умиление. Супер си беше все пак, ама да ви кажа, това все пак е малко тъпо да не можеш да пориташ, защото няма топка. Също така много гледахме мачове. Когато даваха, де, което не беше много често. Забрави Английската или Испанската лига. Това не беше възможно. Даваха финала на това, което е сега Шампионската Лига, както и Европейското и Световното първенство.

Даваха мачовете и на Съветския Съюз. Коментаторите така се прехласваха от възторг от играта на Сборная, че ние направо се чудехме дали няма да им стане нещо ако Съветския Съюз вземе че спечели нещо. За радост това не се случи. Ние даже толкова обичахме мачове, че с баща ми цял уикенд прекарахме на покрива на блока да слагаме антена да ловим сръбската телевизия. Не помня да видяхме някой мач и образът беше неописуемо лош, ама ловяхме нещо.

Мили спомени, ама да ви кажа, това не е съвсем както трябва. Даже доста ненормално ми се струва сега. Ако обичате мачове, може би нямаше толкова да ви хареса. Чужди канали естествено нямаше. Имаше Първа програма и Втора програма. Толкова. Новините по тях си бяха чиста пропаганда. Баща ми се опитваше да хване по западния си транзистор (това е вид радио ако не знаете) някое предаване на радио Свободна Европа, ама да ви кажа от личен опит, много добре го заглушаваха нашите служби. Практически нищо не се чуваше, така че беше малко вероятно да чуеш различно мнение или новина. Това сега трудно ще го разберете. Тогава във всички вестници едно и също пишеше. На нас не ни пукаше обаче. Да не сме луди да четем вестници? Само споменавам, понеже може да ви е трудно да си представите. Най-хубаво беше като ходехме на море.

Разбира се ставаше дума само за Черно море. Аз не познавах мой връстник дето е ходил на друго море. Тези, които отиваха в Гърция, го правеха с риск за живота и никога не се връщаха. Морето. Ех, как ми липсва това време. Бяхме млади, сами, правехме каквото си искахме. Не ни пукаше нито за социализма, нито за някакъв друг -изъм. Не мисля, честно казано, че за кубинското момче и момиче целуващи се на плажа е различно. На тях не им пречи Фидел Кастро, а на нас не ни пречеше Тодор Живков. Не ни и помагаше, де. Всичко, което правехме тогава можете да правите и сега, стига да имате енергия и желание. Ние имахме. Може би понеже нямахме толкова други неща за правене. А може би не сте се замисляли как се ходеше на море.

Ами трябваше предприятието, в което работят родителите ви, да има почивна станция някъде по морето. Родителите ви тогава кандидатстват за карта и обикновено вземаха такава за две седмици по някое време на лятото. След това я преотстъпваха на нас. При нас в София беше по-лесно. Голям град, много приятели, винаги имаше някаква възможност да вземеш карта за подходящо място и време. В по-малките градове можеше спокойно изборът да се ограничава с Обзор, например, където ходиш всяка година, по което време ти дадат. Само на къмпинг можеше спокойно да отидеш когато и където поискаш. За квартири трябваше да се редиш на огромни опашки на място, в Кранево например. Там може да се окаже че има, а може и да няма.

Може би не ви се струва много нормално? И на мен така, ама тогава така беше и ние много не се замисляхме. А как се стигаше до морето? Ние ходехме с влака. Родителите ни имаха коли. Моите дълго време чакаха за Застава (югославско изобретение). За Лада никога нямаше да ни дойде реда, че бяха най-доброто на пазара и бяха дефицитни. Защо чакахме ли? Ами то не можеше просто да отидеш да си купиш от магазина. Записваш се и чакаш години да стигне за теб. Ние не дочакахме Заставата и си купихме Вартбург, продукт на великата (източно) германска мисъл. Не сте ли виждали? Ами какво да ви кажа, не сте изпуснали много. Ще кажете то и сега никой ваш познат не кара Мерцедес. Може, ама сигурно ще се съгласите че сега все пак е по-нормално. Тогава хич не беше. А училището? То може би не се е променило толкова. Обективно може би имаше по-добри учители тогава, ама нас това много не ни интересуваше. Така също не ни вълнуваха всички марксистко-лениниски глупости, които трябваше да запаметяваме.

Спомням си само гениалната мисъл на един друг титан на световната (комунистическа) мисъл, Енгелс. В кабинета по биология беше увековечена неговата идея че огънят е позволил на маймуните да ядат месо, което осигурява важни витамини за мозъка и помага на еволюцията. Хитро, а? Ние обаче се майтапехме с подобни идиотщини и иначе не се впечатлявахме. Не че е важно за вас, ама трябва да отбележа, че имаше един учител по история, Асен Николов, който успя някак да ни изучи новата българска история в 10-и клас без нито един път да спомене Българската комунистическа партия.

Вие представа си нямате колко е трудно това.

Той ни учеше как българите сами са създавали и управлявали държавата си, как са имали национален идеал и са се сражавали и умирали за него. Даже без помощта на братския съветски народ! Че даже сме се били и сме побеждавали руските армии в Добруджа. Как оцеля този човек, не знам, но поклон пред паметта му. Общо взето, обаче не ни пукаше за учителите. Както е при вас предполагам. Много повече ни пукаше че директорката стоеше на входа и гонеше всички с неподходящи прически или значки на рок групи. Това може би не е както при вас. Сега за някои неща, които ние правехме, а вие не. Ние ходехме на бригади. Това е един вид безплатен труд на полето. Не че беше лошо: сами, далеч от родителите, купон. За тези от вас, които може да имат нещо против обаче, редно е да се спомене, че тази дейност включваше ставане в 6:00, пеене на песни възхваляващи Съветския Съюз и комунизма и прекарване на целия ден на пек сред полето. Нямаш избор за това; всички на картофите! Имаше и военно обучение, където учехме да маршируваме и да тичаме с противогази през гората. Човек никога не знае!

Враговете завиждат и се готвят да ни нападнат. Вие също не ходите по манифестации. Ако са пропуснали да ви обяснят, на 1 май, 9 септември и 7 ноември ние не ходехме на училище, а ни водеха с автобус до мястото, където лежеше мумията на първия комунистически диктатор, съветския гражданин Георги Димитров. Там ние крещяхме нещо за вечната дружба със Съветския съюз и махахме с любов на великите лидера на народа. Не че това ни е травмирало, ама си представете да ви откарат сега до центъра, където вие да марширувате и да викате на Бойко Борисов и Росен Плевнелиев че те са най-гениалните вождове в историята на България и да се кълнете във вечна вярност към Брюксел. Идиотско, а? Така беше и никого не питаха.

Един път на 1 май даже ни валя радиоактивен дъжд, понеже същите гениални вождове ги беше срам да признаят че Съветския съюз се е наакал и атомната му централа е гръмнала. По-лесно беше да изложат децата на радиация, а ние нямаше как да разберем, че нещо е станало. Нали заглушаваха Свободна Европа… Вие може би тези дни сте били на църква за Коледните празници. Или миналия Великден. Или може би на някое кръщене или просто ей тъй, в някое манастирче сте отишли. На нас това не ни се беше случвало. Както най-мъдрия от всички мъдри вождове, Ленин, беше казал, религията е опиум за народа.

Помня как ходехме на гости на семейни приятели за Великден и от прозореца гледахме кордона от милиционери около църквата Свети Седмочисленици, зорко пазещи да не се промъкне вътре някой като вас например. Ние и дядо Коледа нямахме. Вместо него идваше дядо Мраз на Нова Година. А „Многая лета“ на Борис Христов не бяхме чували, понеже тя е църковна песен, а той, макар и българин, позорно беше избрал да живее в Италия вместо да строи комунизма.

Ние много не разбирахме каква идиотия е всичко това.

Не се замисляхме и не ни пречеше особено, но го споменавам, за да знаете в случай че някой се опита да изкара нещата нормални по това време. Вчера малката ми дъщеря ме попита какво значи думата „чужбина“. Ние знаехме, ама практически никой не беше ходил. Вие познавате чужденци сигурно, или поне българи, които живеят другаде. Ние не познавахме. Нямаше и много къде да ги срещнем.

Аз имах съученичка, бащата на която не идваше на родителска среща, понеже имахме учител шотландец, а бащата беше длъжен служебно да напише подробен доклад за всички свои срещи с чужденци. Затова избираше да не идва в училище. Разбирах го. Ние, разбира се, не ходехме в чужбина. Може би за някои от вас това няма никакво значение, понеже чужбина е далеч, скъпо е и вие и без това не ходите. Разбирам, но вярвам ще се съгласите че има разлика между това да не ходиш някъде, понеже не можеш да си го позволиш и това баща ти да не те пуска изобщо да излизаш от къщи.

Едното е нормално, а другото не, нали? Някои от вас може би си мислят да отидат да учат в чужбина като завършат училище. За това трябват успех, пари. Ваш проблем! Ние подобни стресове нямахме. Това просто не беше възможно. Предполагам, че е било възможно да отидеш в Съветския съюз, ама аз поне не познавах никой да отиде там или другаде. Нашия свят беше България. Само България. Патриотично, ще каже някой. Точно това се опитваха да ни пробутат, ама мисля ще се съгласите че по-скоро други определения идват на ум. Нека да отбележа още една тънка разлика. Вие сега питате как е било едно време, как сме живели, хубаво ли е било. Прави сте да питате и да обсъждате. Може би ви е трудно да повярвате, че такива дискусии по наше време можеше да имаш само с близки приятели. Иначе положението беше съвършено ясно: сега е много хубаво, преди е било лошо, а другаде също е лошо. Ако имаш друго мнение и решиш да го изкажеш, следват санкции. Може и да не те пуснат да кандидатстваш за висше образование.

А може и по-лошо. На вас сигурно не ви е до политика, но все би трябвало да се съгласите че да можеш да си кажеш какво мислиш е по-добре от обратното. Не вярвам, че можете да оцените напълно обаче. Да го кажем по-простичко: ако не ви харесват Бойко Борисов или Росен Плевнелиев, може и на майка да ги изпсувате. На никой не му дреме. Да псуваш най-мъдрия лидер, другаря Тодор Живков по мое време? Това мили приятели щеше да ви струва толкова скъпо, че никога нямаше да го забравите. Гаранция! Сега всичко е скъпо. Преди бензинът беше стотинки, саламът и хлябът също. Така беше, истина! От Съветския съюз ни даваха бензин евтино, а ние им пращахме плодове, цигари и компоти евтино. Хитро, а? Добре че никой не учеше икономика тогава, иначе можеше да се сетим че не е нито толкова хитро, нито може да продължи вечно. А салам имаше, обикновено 2-3 вида в супера. Луканка много рядко пускаха. Казваха, че отивала в Съветския съюз. Банани и портокали имаше само преди Нова година.

От братска Куба! Сладолед имаше два вида. Ако сега отидете в Била и се огледате на щанда за месо или кисело мляко, ще видите неща, които ние никога не си бяхме и представяли. Ама много е скъпо сега, а тогава беше евтино. Може би. Просто мисля че ще се шокирате и травмирате ако можехте да влезете в един магазин за храна от тогавашното „златно време“. Ние, момчетата, ходехме в казармата. Мили спомени! Наскоро се срещнах с приятел от казармата в самолета. Как се смяхме!

Това е друга тема, но във връзка със защитата на родината само ще спомена, че нашите танкове не можеха да запалят през зимата без помощ. Така че вдигането по тревога не можеше да е изненадващо. Трябваше танкистите няколко часа предварително да подгряват с огън двигателите, че иначе никога нямаше да стигнем където трябва и щяхме да се изложим. А в разпадащата се държава, това не трябваше да се позволи. Затова имитирахме дейност. Може би стига толкова засега. Може би вашите родители ще се съгласят с това.

А може някои други неща да си спомнят, различно да са го видели.

Сега това е позволено. А трети може да кажат: така е, ама кебапчетата и саламът бяха евтини. Съгласен! Дори бих казал, че ако амбицията в живота ви е да бичите кебапчета и да жулите ракия, за съжаление сте изпуснали златния век. Ако обаче искате да се реализирате, да видите свят, да сте част от този свят, да бъдете независими, да казвате това, което мислите, да живеете свободно, както вие изберете, както правят и са правили хората в нормалния свят, просто не можете да си представите какъв късмет сте извадили! Идея си нямате! Затова следващия път като чуете от тати и мама колко хубаво и безгрижно се е живеело при социализма, разберете ги, но проявете малко от легендарния български скептицизъм. Хубаво беше.

Бяхме млади и безгрижни, такива каквито сте и вие. Няма по-хубаво нещо в живота. Имахме приятели, които споделяха преживяванията ни и останаха близки завинаги. Обаче ако някой се опита да ме убеди сега, че тогавашният свят, дърпащ ни все по-назад и настрани от световната цивилизация е нормален, или пък е нещо, което бих ви пожелал, ще кажа само „не, благодаря“. Може и да не го разбирате, ама при вас е в пъти по-добре. А всичко хубаво, което ние имахме, можете да имате и вие.

Приятелите, времето навън, разговорите, гаджетата, нищо от това не ми е дал социализмът или другарят Тодор Живков. Дала ми го е младостта и жаждата за живот. Вие също ги имате. Вземете си и забравете за носталгията по времето, което за ваша радост никога няма да видите.

/БГНЕС –– Авторът Живко Мутафов заминава в началото на 90-те години да следва в САЩ. Има магистърска степен по Бизнес Администрация, а в последните 20 години се занимава с капиталови пазари и борсови инвестиции в развиващите се страни. /

Източник: berbim

37 Коментари

  1. E… винаги ще се намери някой мрънкач… и аз съм живял тогава, и съм си слушал и Кис и AC/DC, и Елвис Пресли .. носех гуменки от 4 лева с които ритахме и беше най-суперското нещо. Не съм и мислил за Найк и Рийбок, просто защото тогава едва ли някой е знаел какво е това. Компютър викаш … че за какво ми е ..играехме навън, движехме се, не бяхме заспали, наркомански плазмодии като повечето тийнове днес. Правил съм и аз антени, гледал съм сръбска телевизия, че и българска даже … а днес ? Въобще дори не гледам българска телевизия … въобще гледам много малко телевизия. Само че тогава, съм замръквал по тъмно навън и не съм се притеснявал от нищо … а в днешно в 19:30 звъниш на сина ти да видиш дали не са го нападнали и преби ли някъде … а полцията ..хаха.. че кой го е страх от тези мишки, те и да видят нередности не се намесват, докато не размахаш поне една двайсетолевка. Дай подкуп на милизионер по татово време, да те видя къде ще свършиш… ще е с танцова стъпка към Белене! На днешно време замъглените ви от плутокрация погледи не могат да видят спокойствието и нормалния живот, който имахме тогава … И тези глупости с „членуването в БКП“ родителите ми никога не са членували, и не, не сме имало проблеми … дори и аз не съм бил член на Комсомола.. питаха ме, и аз казах не, не искам … и така си и остана. Тъпото е че сега хората не могат да водят нормален живот с 2-3 вида сирене … трябва да има поне 50! Ама това че това е сирене толкова колкото аз съм Тодор Колев, е съвсем друг въпрос! Простотията на хората ще затрие света .. лакомията .. алчността ..вечния зор за повече пари, за повече изолация на апартамента, за кинти за Слънчака … тъжна работа е днешна България..

    • МНОГО ХУБАВО СТЕ МУ ОТГОВОРИЛИ

      • Райнхард Хайдрих

        Връщай се в бърлогата си, зарежи компютъра и си лягай. Капиталистическите работи не са за тебе.

    • Тогава имаше повече престъпност, просто не се пишеше за това.

      • Петьо, през соца коронен номер бе да сложиш ключа под черджето пред вратата на апартамента или под саксия до входната врата на къщата. Не вярвам да е имало повече престъпност от сега, не че е нямало, но е е била в пъти по- малко и милицията не беше нещо с което да се бъзикаш, от личен опит на собствен гръб, келешарски глупости, но ми излязоха през носа.

      • Имше трънки.

    • Изпълни ми душата, пич !!! Тая пуста лакомия ще ни затрие. Пуснахме питомното, за да гоним дивото

    • Авторът дори е смекчил сериозно обстановката през соц-а, вероятно замъглен от носталгията, за която говори. А вие господин „Батман“ сте слушали „и Кис и AC/DC, и Елвис Пресли“ само в къщи и то ако може „да не ви чуят съседите“. Аз съм 67-и набор и със сигурност помня как изключиха от „Английската“ в София мои връстници, за това, че пееха песен на „Пинк Флойд“.
      Не мога да се съглася, че наркоманчетата „преобладават“ днес, същевременно помня, че и тогава имаше.
      Милицията също бе корумпирана, подкупа минаваше! Също и като днес, номенклатурата ползваше различен стандарт в отношението на съд, полиция, прокуратура и прочее, но за разлика от днес, тогава само те можеха да си купят кола веднага, екстри от Кореком, или да излезнат зад граница. Също така помня, че имах сериозни проблеми, когато казвах каквото мисля, а то не бе радикално.
      Никой нормален човек, който явно изразяваше позицията си нямаше спокойствие. Напротив, всяка нощ можеше да го отведат с „душегубката“ без съд, присъда, без даже да знаят близките му къде са тленните му останки. Имам достатъчно примери сред роднините си, така че не ми обяснявайте, че халюцинирам!
      Единственото по-тъжно на днешното време за нас в сравнение със соца е, че вече не сме на 18-20 години!

    • Браво за отговора на това писъмце до детето.Прави са и тези,които харесват социализма и тези,които не го харесват.Та нали онзи пишеше по-горе,че сега имало свобода и демокрация!!Да,ама този“българин“ като е усетил дебелия край на демократично- мутренската тояга в началото на 90-те години и веднага е забегнал при краварите зад океана и сега от там се опитва да мъти мозъците на младите,които нищо не знаят за предишния строй,защото това не се учи в училище,понеже някои“ демократи“ отрекоха предишния строй като човеконенавистен.Е все пак и те живяха тогава и то не лошо!Унизителното е,че през 1989г. есента си легнаха като чеевени функционери,а се събудиха сини “ демократи“.Днес,след почти 30 години “ демократичен свободен живот“ на всички ни стана ясно как и защо бе направена тази промяна!С американските долари и с цел разграбване и унищожение на Родината ни!Нима този,който пише това писъмце до невръстния си син не знае тази истина?!Да, не я знае,защото от сегашната си камбанария вижда само лошите неща.А всички ние,дето останахме в Родината и се опитваме нещо да променим към по- добро,явно сме глупаци в неговите очи..!

    • Александър Павлов

      АБЕ МУ,НЧО СЕГА АЗ ХОДЯ НА МОРЕ И НА ПЛАНИНА И СЕ КЕФА А ТОГАВА СТАНЦИИТЕ СКУКА МЖСЕГА ОЛЕ МАЛЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ ДА ИСКАШ!!!! ТОГАВА СМЕ ЗАМРЪКВАЛИ АМИ И СЕГА НЯКОИ ЗАМРЪКВАТ ИДИ В НЯКОЕ УВЕСЕЛИТЕЛНО ЗАВЕДЕНИУ СЛЕ Д 21 Ч ПЪЛНО Е СЪС СТУДЕНТИ ТА ДО ЗОРИ ОСОБЕННО ВЕЧЕР ПЕТЪК И СЪБОТА И ТЕЦИЗИ НЕ ЗАМРЪКВАТ НА ВНТЕЗИ УСЪМВАТ НА ВЪН ЩОТО КАТО СИ ТРЪГНАТ КЪМ 3 4 ОТ ДИСКОТО МИНАВАМ НЯКЪДЕДРУГДЕ ПРИРПРИЯТЕЛ ДА СИ ДОПИЯТ ДО 5 ИЛИ 6 И ТАКА УСЪМВАТ НА ВЪН. ТАКА ЧЕ МАОЛЯ МОЛЯ РАЗБИРА СЕ СЕГА МА ПРЕСТЪРНОСТ И БЕДНОСТ НО ИМА И НЯКАКВА СВОБОДА БОЖЕ МОЙ СВОБОДАТАСАНЧО БЕ КАЗАЛ ДОНКИХОД А НАЛИ ЗНАЕТЕ ТОЙ Е БИЛ НАХРАНЕН НО ДУШЕВНО СЕ Е ПОДТИСКАЛ И ЗАТОВА Е ИСКАЛ ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ ТЕРОРА НА СТЕРЕОТИПИТЕ НА СВОЕТО ВРЕМЕ И ДА ПРАВИ НЕЩАТАНАПУК ТА ПРИ СОЦА АКОНСИ НЕПУКИСТ ОТИВАШ В ЕДНО ЗАТВОРНИЧЕСКО ЗАВЕДЕНЕ ИЗВЕСТНО С ЗВУЧНОТО ИМЕ БЕЛЕНЕ ИЛИ В ДРУГО С Ц З -СОФИИСКИ ЦЕНТРАЛЕН ЗАТВОР ИЛИ В ТРЕТО ЧЕТВЪРТО ТОЕСТ НЯКОЙ ДРУГ ЗАТВОР ТА СЕГА ПОНЕ ПО РЯДКО ПОСЕЩАВАМЕ ЗАТВОРИТЕ

  2. А разказа ли на сина си, че явно си от някое село щом си живял в Младост??? Разказа ли му, че ако не са били комунистите ти и родителите ти сте щели да видите София през крив макарон??

  3. Да, за фукарията беше тежко време. Нямало музика, глупости в дискотеките вървяха световните хитове, за лично парти сваляхме от турското радио. Германците бяха по- зле, там в дискотеките идваха 3 години по- късно. Нямало телевизия, а сега въртим 60 канала, докато хванем мазоли от дистанционното и нищо. Празни били магазините, а сега празни кошниците. Всеки гледа света през призмата на собствените си ценности и потребности. На мен не ми трябва много, умишлено живея в ограничение, нямам нито телевизия, нито радио, от където да ме нервят всяка минута, не купувам нищо, за да не изгубя радостта от малкото, но искам да е истинско. Искам истински хора, истинска храна, истинско спокойствие /физическо и морално/, истинско образование, истинско здравеопазване /в Германия, гледам как за печалба избиват народа си и увреждат децата си, как измислят болести и се чудят как да не оздравееш, че лекар и фармация искат да плащаш), истинска радост, истинска сигурност, истинско правосъдие, истинска почивка (в истински спокойни курорти с истинска природа), истинска свобода (тя е в съзнанието, тогава се връщах в България, сега вече не стъпвам обратно). Купеното щастие, е кратка илюзия. Комунизмът беше единствения строй, който отговаряше на всички религии, равенство, взаимопомощ, единност, единственият строй в който без да осъзнаваме, бяхме истински християни. Цената на алчността, ще бъде платена с мъки и кръв е написано преди 2000 години, но кой да го прочете. За едни дънки и една моторизирана ламарина, жертвахме мира на децата си. Живеем вече във война, войната се води тихо на 6 континента, до две години трябва да пламне, дано оцелелите деца поне се осъзнаят и не повторят грешките на родителите си.

  4. Не знам защо не се говори за най-важното – лагерите….как изобщо може да се подмине това ..Вашия син няма да узнае основното – колко хора са били изтребвани, без съд и присъда , само защото са интелектуалци, лекари , адвокати или каквото им скимне като причина…Защо се избягва тази тема ? Това са братоубийци – те са изтребвали сънародниците си , подлагайки ги на жестоки мъчения…Комунизмът не е само полупразните супермаркети, двуседмичните карти за почивка и т.н. – комунизма е едно най- големите злини , извършвани от човечеството и всеки нормален човек би трябвало да го приема така. Тук не може да става дума дали харесваме Комунизма или не. Все едно да попитаме – харесвате ли Ислямска държава ? Как може изобщо да се подкрепя подобна терористична организация , като комунизма в България ? За мен авторът е разказал за Комунизма през неговия поглед и негова отговорност е да разкаже на сина си за злините , извършвани от тези Дяволски създания , спрямо нашите сънародници …просто нещата са много по-жестоки , отколкото той ги представя…Нека децата ни да знаят ккаво е било и никога да не се случва отново…

  5. Авторът живко манафов заминал преди30 години от Бългрия и още бил в“развиващите се пазари“. Кой най защо не у дошло на маймунския акъл. че и Бългрия е такъв. Явно доста без работа е останал, щоме е намерил време да накакакниже тука 10 000 думи за липсата на дъвка за балончета. Хай да върви у лево.

  6. Живота беше много по човечен . Хората бяха милиони пъти по добри. Храната беше истинска.
    Нямаше наркомани ,никой не можеше да ти продаде имота или жилището без да знаеш. Държавата защитаваше хората. Живота беше много евтин за всички – 60лв общо за ток ,вода , отопление.Всички имахме работа , който не работеше на сила го задължаваха. Майчинството беше три години на пълна заплата. Кредитите бяха с под 1% оскъпяване за срок от 30год. Хората си помагаха чистосърдечно.
    Нямаше класово разделение от където идват всички беди на света. Е ще се нагодим и към сегашният живот колкото да е смърдящ и миризлив трябва да се живее , има и макар и малко хубави неща. Сега като цяло е живот на бандитите на всички нива , алчност и жестокост.

  7. Маме маме лъжеш та мажеш,ж дискотеките пускаха и КИИС и Ас ДЦ и смоуки и всичко а по радиото пинк флоид маикал джексан иполис всичко всичко нямаше гмо всичко беше вкусно а бананите липсваха затщото чичо Сам не разрешавще,лоша ви е семката штом не си харесвате младините нема да си харесате и бъдешето

  8. Живко, страхотно си го написал, браво! Бих го казал още по-крайно: комунистическият режим беше пълна липса на свобода + тотална мизерия. Това, което днес носталгиците наричат равенство, беше една много зле прикрита бедност. Също бях тинейджър през 80-те и живеехме в двустайна панелка в Младост. Нашите бяха толкова бедни, че не можеха да ми купят дори дънки и маратонки от Корекома. Най-скъпото нещо, което съм получавал за подарък като дете, беше шоколадово яйце и дъвка от Корекома. А за кола не можеха дори да си мечтаят! Да, през лятото имаха отпуска (цели 2 седмици!!!) и ходихме на море в Приморско. С влака до Бургас (7-8 часа дундуркане в мръсен вагон, с ужасни тоалетни, без климатик и вентилация) и после с автобуса (още 2-3 часа). Там почивахме в някаква разнебитена станция, хранене – 3 пъти на ден в миризливия стол, по часовник (невероятен лукс, няма що). Ходих на училище с градския транспорт и ставах в 6 – винаги, и зиме, и лете – за да успея да се кача в претъпкания автобус и да стигна навреме. И още: обикалях строежите и блоковете, за да събирам празни бутилки. Събирах и вестници и списания и предавах всичко на вторични суровини за да изкарам някоя стотинка. Това беше детството ни – денят ми минаваше винаги по един и същи начин и се въртеше между блока, училището, близкия строеж и пункта на вторични суровини. Сега май не са останали много такива в София? Децата ни дори нямат представа, какво е това! Пак според носталгиците, образованието и здравеопазването били на много високо ниво!? Да, – класните стаи приличаха на кошари – с прозорци без завеси, дървени дограми, от които през зимата духаше и седяхме вътре с якета (!). Такива понятия като „техника на безопасност“ и „здравословна среда“ изобщо не съществуваха. Нямаше дори топла връзка между физкултурния салон и основната сграда на училището, за нормални съблекални с бани изобщо не можеше да се говори… Когато бях на 1 годинка, ми биха поредната инжекция – вакцина, принудително, без съгласието на родителите ми! Получих алергичен шок и изкарах няколко дни в реанимацията, просто бях на ръба, оцелях по чудо. А когато, вече като тинейджър, пак получих алергичен шок, линейката изобщо отказа да дойде, за такси нямахме пари (!) и с майка ми през нощта ходихме пеша от Младост до ИСУЛ….Това е истината за прехваления социализъм.

  9. Много точно е описано.Единственото хубаво на онези години бе,че бяхне млади и хубави!

  10. Свободна Софиянска

    На г-н Мутафов бих казала, че не споделям неговите виждания. Доста е пресолил супата в желанието си всичко да изглежда в тъмните краски. Не всичко беше идеално, но чак пък всичко да се отрича?!? И други са живяли по това време и е добре, че не разчитаме на неговото „мнение“, а си имаме свое, което разказваме на децата си!

  11. Горкия, колко тежко му е било.Жал ми стана за него.Искал е неща, които не ги е имало и в другите държави още.Но важното е да оплюва и да промива мозъка на своя син.Лошото е,че се опитва и на нас, живелите тогава, да ни обяснява колко зле сме били.Ама ние си бяхме добре, за негово съжаление.

    • И кои точно неща ги е нямало в другите държави, че нещо май ми убягнаха в статията?!

      • смартфоните. разказано с носталгия по невъзможната свобода да имаш смартфон през 1989 година. бкп-то е виновно явно. не че не е. за много други неща е виновно, но не и за това, че през 1989 година живко не е имал смартфон, а софия не е имала мол.

    • Хайнрих Химлер

      Ахахах, тъпачка. Остани си със спомените.

  12. Една от малкото добре написани статии, в този иначе неокомунистически сайт.

  13. Атанас Илиев

    Статията на автора Живко Мутафов и коментарите са много поляризирани – или ‘Тогава беше лошо, сега е по-добре’ или ‘Тогава беше по-добре, сега е по-лошо’. Аз съм на 60 години и значи по-хубавата част от живота ми е минала при социализма, с който не бях съгласен и поне до падането на Берлинската стена бях категоричен, че каквото и да е друго ще е по-добре. И все пак си спомням как беше в началото на 90-тте и малко по-късно и още по-нататък и сега вече не съм сигурен кое е било истина и кое не и как в същност е било и как е трябвало да бъде. От 7 години насам съм професор по математика в Националния Университет на Сеул (SNU) , Южна Корея. След като онова мръсно и арогантно леке Симеон Дянков обяви работещите в БАН за търтеи и тоталитарни старци. Както и да е. Нека все пак да бъдем по-обективни: Социализмът не беше добре, но това, което дойде на негово място в България, не успя и не се получи. Или поне преходът или каквото и да е там се оказа твърде дълъг – по-дълъг, отколкото разумните измерения за време и очакване в един човешки живот.

  14. Атанас Илиев

    Интересно с какво така нареченият модератор или иначе казано надзирател се различава от някоя най-обикновена кука навремето, демек от времето на Соца, след като ми трие коментарите.

  15. Лъжи, лъжи , лъжи! Кажи на сина си истината и не му промивай мозъка! На млаадите от ранна възраст се прави това, така, че един повече или по-малко не е от значение.

  16. Абе,този ферман надали някой го е прочел целия,има много неща истина,но с няколко думи:Живяхме Живот НАПРАЗНО……,няма смисъл в подобросни.

  17. Същественото за Славяно-Българите е, че в последните около 650 години, само в годините между 1944 и 1989, Славяно-Българите са свободни хора, свободни от робството на капитала.
    Може би някои по-млади ще доживеят почти пълното ликвидиране на Славяно-Българския ген, нещо, за което усилено работи цялата маймунска смрадлива гмеж, пръкнала се, уви, от генетичния отпадък на нацията ни, и представяща ни се за капиталисти и управляващи.
    Но нека по-младите, да разпитват дядовците си докато са още живи, за „отминалия свят“, защото лъжите и глупостите, които денонощно „ръсят“ „цялата тяхна медийна паплач“ по въпроса, служат не само за пълна дезинформация, но и за пълно видиотизиране на слушащите, гледащите и четящите ги.
    „Отминалия свят“ вече ще остане само като един вълшебен сън за живите Славяно-Българи, живели в него и ще остане само в „старите ленти“ и книги, ако не ги унищожат и тях……

  18. Ей, побеснявам, когато стари кукундели, хвалят социализма! Все едно са живели в рая! Та1 или тоя може и да са добре живяли и добре да си хапвали. Ако баща им е бил „другаря Еди кой си- „отговорен другар“. Партийна номенклатура. Пише , че е родена 1956година. Аз пък в тая година бях вече във втори клас. Само ще кажа , че до като станах в 11 клас не разполагах със стотинки за училищната лавка. Повечето като мен -нямахме! И какво хвали соц. магазините!? Лафа, че в кренвиршите слагат тоалетна хартия излезе точно тогава. Асортимента беше малък- дефицита голям. В зеленчуковите магазини не само нямаше банани. Освен консерви паприкаш през зимните месеци нямаше нищо друго! Госпожата навярно е тичала до магазина като е чула ,че пуснали „Дунавия“ и сега ще каже, колко и е било вкусно. Ама тогава не е била чувала за палмово масло. Пък и никой не си е правил труда да я информира! „ПУСНА ЛИ СА“ беше кодова дума която означаваше висене на опашки и търсене на връзки с магазинери!

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //