Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Снимки от района на НДК, преди построяването му

Снимки от района на НДК, преди построяването му

Днес представяме интересна серия фотографии на пространството, булевардите и улиците около днешния Национален дворец на културата преди изграждането на комплекса. Снимките са предоставени от Вера Кайрис, която бе така любезна да ни изпрати не само описание към тях, но и своите спомени, свързани с показаните места. 

Това са снимки, които майка ми навремето е снимала с една наша съседка /която е на снимката на двора/. Нашата кооперация е построена 1937 година на мястото на нашите две фамилни къщи! Затова и адресът ни е бул. „Фритьоф Нансен“ № 11-13.

Казармите на мястото на Националния дворец на културата

Градската градина и Модна къща „Лада“ – в момента „Лада“ се намира на съвсем друго място
Градината преди построяването на НДК и казармите на пехотния полк – видях тази сграда и в други снимки във вашия сайт, дядо ми е служил там, в тази сграда!
  
Главната алея на парка преди построяването на НДК. Сега на това място е останала само градинката след моста на въздишките и хотелът, а пред тях е великата сграда на НДК.
Главната алея на парка преди построяването на НДК – сега е детският кът с мостчето или поне това, което е останало от него. Като деца джапахме боси, намирахме стотинки, хвърлени от туристите или изпаднали от нечий джоб топчета и колички – истински съкровища за нас, хлапетата!
Паркингът зад казармите
Булевард „Фритьоф Нансен“
На тази снимка виждате колко малко коли имаше на нашата улица. Е, може би това е снимка все пак от официален празник, в който обикновено „Гражданите на Столицата“ са се върнали по родните си места, както обичаше да казва Майка ми! Та си спомням, че бяха малко повече, но не като сега, разбира се!
Бул. „Фритьоф Нансен“ 11-13 – на мястото на съседната кооперация, която виждате на снимката /вляво до павилиона/, сега се намира банка ОББ – зелената сграда, построяването й се случи 2-3 години след преврата. Тогава трите коли на съседите от кооперацията се прибираха в такива гаражи и по тротоарите се вървеше спокойно. Сега гаражите са магазинчета, а от 4-те реда паркирани коли не можеш да се разминеш! Навремето улицата ни беше с паваж, двупосочна и беше доста неудобно за каране на колело, но ние, децата, все някак успявахме да се забавляваме!
Кооперацията, в която израснах, все още без канализация
Това беше най-близкото магазинче за поправка на колани и чанти, включително и кинкалерия продаваха и майка ми и съседите се възползваха от услугите на чичкото, който работеше вътре.

Бул. „Фритьоф Нансен“ и ул. „Гургулят“
Улица „Гургулят“
Ул. „Гургулят“
Спортният факултет към Софийския университет на ул. „Гургулят“
 Ул. „Гургулят“ – Спортният факултет

Дворът на Френската гимназия откъм „Гургулят“ – къщичката, която виждате в двора, беше учебен център за всички училища в район „Средец“ – там ни обучаваха на занаяти. Ние. момичетата, се научихме на моделиерство и шиене, момчетата ги научиха на стругарство и радисти и отделно ги водеха от там на кормуване. Преди 5-6 години видях, че са срутили вече постройката!
Ул. „Гургулят“ – дворът на Френската гимназия

Изглед на двор откъм ул. „Гургулят“
Едно време така покриваха колите си съседите около нас, за да не се амортизират и ръждясват, а и да не се цапат. Това отпадна след свалянето на Тодор Живков, вече почти не се срещат такива покривала.

Булевард „Патриарх Евтимий“
Бул. „Патриарх Евтимий“
Докато растях и тичах по „Патриарха“ от 1980 г. нататък, тази улица си беше истински булевард с тези липи и двупосочното си движение, много красива и широка улица.

Бул. „Патриарх Евтимий“
Първа градска болница откъм бул. „Патриарх Евтимий“
Първа градска болница
Улица „Раковски“
Ул. „Раковски“, Първа градска болница

Ул. „Раковски“, Рибният магазин – спомените са ми от огромния аквариум с шарани на витрината!

Ул. „Раковски“, Хранителните стоки – Продавачката в магазина леля Марче – много мила жена! Само гледаше да ни подгони с метлата и да се разбягаме като пилци!

Фризьорският салон на „Раковски“ – там ни подстригваха като деца на едни високи столчета!
Булевард „Толбухин“
Бул. „Толбухин“, сега „Васил Левски“ – и тя беше двупосочна и широка едно време. Преди аз да се родя, там е въртял трамвай на мястото на подлеза на НДК, от който днес излизат колите и тролеите.
Бул. „Толбухин“ преди ул. „6-ти септември“
Детската градина на бул. „Толбухин“ – сега на нейно място има банка.

Бул. „Толбухин“
 Ул. „Тина Киркова“
Не знам дали забелязахте, че всички улици в центъра са с паваж, а не асфалт и ги поддържаха редовно – от общината редовно опресняваха фасадите на кооперациите преди празници или посещение на някой държавен глава или преминаването на конвоя на госп. Тодор Живков по нашите улици!
Но то какво ли остана всъщност в центъра същото както преди – и хората се промениха, и колите, и улиците им смениха имената хиляда пъти. Изобщо само се строи, а нищо не се пази и поддържа. От старите сгради паметници на културата нищо не е останало – само разруха! И децата вече не пълнят дворовете от сутрин до вечер!
И накрая да ви разсмея: Едно време, като кажехме адреса си на местоживеене и хората реагираха – „О! Вие живеете срещу НДК!“ А дядо ми скачаше и, крещейки вбесено, разясняваше – „Не, НДК го построиха срещу нас!“
Дано не съм ви досадила с моите разкази!
С уважение, инж. Вера Кайрис
Източник: Стара София

15 Коментари

  1. ИМАМ СНИМКА НА СИНЪТ МИ В КОЛИЧКА, ТОЧНО ПРЕД ПАМЕТНИТЕ ПЛОЧИ.СЕГА Е НА 52 ГОДИНИ.

  2. А магазиина с руските бомбони на Раковска срещу Френската? – „Конфеты медведы“…
    А сладкарницата от Френската към кино „Дружба“ в дясно след спирката на автобус № 9 … какво реване имаше там!

  3. Живея на „Фритьоф Нансен“ и за мен беше истински вълнуващо да видя кооперацията ни, строена 1926 г, на снимките. Благодаря за фоторазходката на г-жа Кайрис !!!!

  4. Борислава Христова

    На ул. Гургулят се намира една от базите на сегашната Национална Спортна Академия „Васил Левски“ тогава се е наричал ВИФ „Георги Димитров “ .

    • Тази сграда преди 9.10.1944 е била италиански девически колеж! В последствие там е настанен ВИФ. Сградата и до днес е част от учебната база на института, вече като Национална спортна академия!

      • Не, там не е бил италиански колеж, а немското девическо училище Санта Мария, преподавали да монахини-католички.

  5. Димитър Скордев

    Струва ми се, че снимката, под която пише „Докато растях и тичах по „Патриарха“ от 1980 г. нататък, тази улица си беше истински булевард с тези липи и двупосочното си движение, много красива и широка улица“, а над нея – „Бул. „Патриарх Евтимий““, не е от там, а е от бул. „Толбухин“.

  6. Горан Горанов

    Аз живея на бул.“Патриарх Евтимий“ № 31 – в сграда построена и въведена в експлоатация през септември 1934 г. съгласно Учредителен протокол от 13.09.1934., равносилен на Нотариалния акт. Дошъл съм да живея в София през януари 1950 г. т.е. преди 69 години ! Живея в тази сграда от януари 1952 г. Роден на 09.03.1940 г. и сега скъм на 78 г. 11 мес. И аз помня много неща, които не могат да се научат само от тези интересни фотографии. Има и неща за уточняване и добавяне. ПЪРВО – улицата, която сега минава зад Френската гимназия се казваше „Тина Киркова“ . Тази улица е може би единствената в Соф
    ия, която е разделена на две части – върви зад сегашната Френска гимназия, върви нагоре към парка и минава от другата страна на парка откъм бул.Витоша. Някога се е казвала „Гургулят“, после „Тина Киркова“, сега е пак „Гурпгулят“ ! ВТОРО – На ъгъла на ул.Раковски и бул.“Патриарх Евтимий – ТАМ ДЕТО СЕГА Е СГРАДАТА НА сегашната ФРЕНСКАТА ГИМНАЗИЯ – до 1957 г. имаше празно място – вероятно пострадало от бомбардировките над София. До нашата сграда на № 31 имаше проход и там имаше ниска едноетажна постройка варосана в бяло. Там беше разквартируване един ТРУДОВАШКИ ВЗВОД. ПОМИЯТА от трудоваците изтичаше в една вадичка до тротоара на бул. „Патриарх Евтимий“. По навътре в двора беше сградата на НАЙ-СТАРОТО УЧИЛИЩЕ В СОФИЯ-92 РО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „НЕОФИТ РИЛСКИ“. В сградата на училището нямаше клозети и затова клозетите на у-ще „Неофит Рилски“ бяха в двора. След построяването на новата сграда на ъгъла у-щето „Неофит Рилски“ остана вътре в двора. Направиха му отгоре втори етаж и там се разположи „Между Училищния Център за Производствено Обучение (МУЦПО). Понеже тогава в образованието беше въведена системата за „политехническо обучение“ там имаше различни работилници с различни машини за обучение на учениците. Когато новата сграда на ъгъла на ул.“Раковска“ и бул.“Патриарх Евтимий“ се построи там се нанесе 9-та гимназия, която до тогава беше в сградата на училището на ъгъла на ул.“Парчевич“ и ул.“Ангел Кънчев“ (сегашното 127 у-ще“Д.-р Иван Денкооглу“). По-късно 9-га гимназия стана първо гимназия с паралелки, в които се преподаваше и френски език, а по-късно стана сегашната „ФРЕНСКА ГИМНАЗИЯ ЛАМАРТИН“. Срещу нас на бул.“Патриарх Евтимий“ сега има голяма сграда с три входа – № 36 -„А „Б, „В“. а ДО 1957 Г. ТАМ СЪЩО БЕШЕ ЕДНО ГОЛЯМО ПРАЗНО МЯСТО – склад на „Топливо“ за дърва и въглища. През годините 1956-1957 се построиха и трите сгради – Първа градска болница, 9-та гимназия, сградата на № 36. ТРЕТО – срещу „Фритьоф нансен“-№№ 11 – 19 беше разположена една двуетажна сграда боядисана отвън в жълтокафяв цвят. Там беше разквартируван ГАРНИЗОННИЯ ДУХОВ ОРКЕСТЪР. Когато през лятото на 1967 г.се ожених за съпругата си тя живееше на квартира у леля си на ул.“Фритьоф Нансен“ № 19. Сградата на гарнизонния духов оркестър още съществуваше там.

  7. Горан Горанов благодаря ви! Вие сте истинска жива история! 🙂

  8. Горан Горанов

    И аз имам едно премеждие със сина си, който сега е на 50 години ! През април 1971 г. синът ми беше на 03 години.Близо до сегашния ъгъл на градинката на бул.“Витоша“ и бул.“Патриарх Евтимий“ на около 50-60 метра от ъгъла имаше една малко езерце с плитка вода (40-50 см.). И там малките деца пускаха разни дървени лодки и корабчета с платна. И аз бях купил на сина си едно корабче с платна от магазина „Млазд техник“, което сглобихме в къщи и отидохме на това езерце, за да го изпитаме как ще плува. Корабчето плуваше много добре подухван от лекия вятър. Корабчето започна да плува близко до ръба на езерцето. И синът ми се наведе напред, за да вземе корабчето, но се наведе доста и цамбурна презглава във водата. Понеже водата не беше дълбока (40-50 см.) той веднага се изправи на крака, но целият беше вир-вода. Разтревожен от станалото веднага го извадих от водата и на първата пейка спряхме – аз си свалих сакото и го загърнах и тичешком го отнесох в къщи ! Така завърши тази малка трлагедия.

  9. Бате Гойко

    Веднага ме заинтригува една снимка, която съм виждал и по-рано, не знаех, че е от тази колекция. На преден план държавен Москвич 408 с бял регистрационен номер и отзад култовото частно Ферари Дайтона с черен регистрационен номер – една от най-скъпите коли в света по онова време, а днес е блян на всеки богат колекционер. Абсолютен контраст хванат от фотоапарата. Знам я тази кола, по едно време беше притежание на Йордан Топлодолски.

  10. По тава време Ферари Дайтона може вече да е на Роко,който я паркираше на бул.Волгоград до Сточна гара

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //