Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ретро шоу / България-Югославия (1985) – Операция „Футболен мач“

България-Югославия (1985) – Операция „Футболен мач“

Заснемане на цял екран 19.10.2015 г. 135109.bmpНа 2 май 1985 г. Платини и съотборниците му са пометени насред „Васил Левски“. Капитанът на България Георги Димитров – Джеки и Наско Сираков пронизват след корнери вратаря Жоел Батс, а след мача Вуцата изрича една от култовите си фрази: „В София петли не пеят“. В минутите след историческата победа над актуалния европейски шампион по Българска телевизия пускат хита „Довиждане“ на „Сигнал“. Задава се решителен сблъсък с Югославия. Това е един от най-силните мачове с националната фланелка на Пламен Гетов. Маестрото на Спартак (Плевен) на два пъти пронизва мрежата на гостите и така България печели с 2:1. Специалистът Миливое Николич признава: “Пламен Гетов не само вкара два гола, но навъртя повече километри от нашата халфова линия”. Сръбският вратар Люковчан е поразен: “Виждал съм много добри стрелци, но този жълтокос българин вкарва като Пеле!”.

 getovfranceТози двубой с югославяните обаче остава в историята и с епизодите около него. В началото на март 1985 г. България е разтърсена от няколко атентати, това кара службите да са в повишена готовност. Рейсът на „плавите“ по път за стадиона е придружаван от стабилна верига от коли на Народна милиция. На стадиона мерките не са по-различни. 60 000 зрители се изсипват, за да видят решителната крачка на тима на Иван Вуцов към финалите в Мексико. По това време България гони класиране на мондиал след 12-годишно отсъствие от най-големия футболен форум. Освен тези 60 000 запалянковци на трибуните и по пистата са пръснати около 5 000 милиционери – къде униформени, къде цивилни. И днес някои от свидетелите на този двубой са категорични, че това е мачът на националния отбор с най-голямо милиционерско присъствие. На трибуните е като в „Опасен чар“ – роднина, милиционер, роднина, милиционер. Само дето никъде в ефира не се чува Лунната соната.

………………………………………………………………..

Препечатано от сп. „Общество и право“ – 1985 г.

Автор: Гергина Господинова

Заснемане на цял екран 19.10.2015 г. 135052.bmpХарактерът на запалянковците се знае. Склонността им към „подвизи“ по стадионите — също. Знае се още, че при всеки мач са възможни изненади, затова се прави всичко възможно те да се предвидят и да се предотвратят. Особено когато мачът е очакван, решаващ. Това значи да се „влезе“ в душата на екзалтираната от радост или гняв публика, публика разнолика, съставена от много групички, чиито настроения са подчинени на общи закони, но и на случайността. Знае се, че в такъв момент едно плюс едно, плюс още едно много рядко е равно на три.

Футболната среща от квалификациите за световно първенство между отборите на България и Югославия обещава емоции за зрителите, но за да могат те да изживеят мача като спортен празник, други трябва здравата да поработят. На първо място органите на МВР.

Четвъртък, 30 май. На среща с БФФ са доуточнени подробностите по посрещането на югославските футболисти.

Предупредени са някои от запалянковците със „слаби“ нерви и буен нрав, които многократно са демонстрирали „привързаността“ си към спорта, да бъдат внимателни.

Изпълнява се планът за профилактика, за заздравяване на обществения ред в столицата. Вече бяхме узнали за кръвопролитията в Брюксел. „Ние сме убедени, че такова нещо не може да се случи в България – каза полковник Радко Йорданов, началник отдел „Охрана на обществения ред“ в СГУ на МВР. — Не само защото имаме добре обучени органи, които се грижат за опазване на обществения ред, но и защото такива действия не са характерни за нашата спортна общественост. Но това не означаваше да подценим подготовката си за мача — напротив. Трудността беше свързана и с факта, че сред публиката щеше да има много чужденци, които не са запознати добре с нашето законодателство, не познават изискванията на обществения ни ред. Възможността да се породят конфликти на запалянковска основа съществува.“

tn_20150910_141715Петък, 31 май, 14 ч. Оперативка в СГУ на МВР. Последно оглеждане на плана, последно разпределение на задачите, обсъждане на последните възникнали въпроси.

Събота, 1 юни, 8 ч. Първите зрители са по местата си. Т. е. в Парка на свободата.

12.30 ч. Аерогарата. Пристига югославският отбор. Посрещането на гостите и настаняването им в хотела, както можеше да се очаква, е спокойно.

14.00 ч. В близките до стадион „Васил Левски“ заведения вече не се сервира алкохол.

15.00 ч. Двадесет и четирите входа на стадиона са отворени. Трябва да се осигури правилното и бързо настаняване на публиката.

15.20 ч. Трима младежи учтиво са поканени да оставят навън дръжките на знамената. На футболната среща няма да бъдат допуснати зрители, които носят предмети, които могат да бъдат опасни за околните.

16.00 ч. Ленинско районно управление на МВР. На влизане се разминаваме с две току-що глобени момчета — продавали са билети на черно. (Общият брой на заловените хитреци не е много голям. Не защото бдителността е била недостатъчна, а поради добре организираната предварителна продажба на билети — продавали са се по предприятия, а това е ограничило желанието на някои да се обогатят за сметка на спортната страст на други.)

16,30 ч. Булевард „България“, метри след пресечката му с ул. „Граф Игнатиев“. Срещаме се с един прекупвач на валута, който тепърва ще отговаря за извършеното престъпление. Взети са сериозни мерки срещу „събратята“ му, срещу търговците на „семки и занимавки“, срещу дошлите на спортния празник, за да заменят някоя вносна стока срещу родни левове.

tn_20150910_14171116.45 ч. Два часа и петнадесет минути преди началото на мача. Над 40 хиляди зрители са вече на стадиона! На поста до главния вход е задържано момче,което се опитва да влезе със служебната карта на чичо си. Наблизо чуваме шумно неодобрение. „Какво им пречи, че сме пили по чашка! Защо не ни пускат?“ Отдалече личи, че не е било само по чашка. Добре, че телевизията ще даде шанс на двамата „редовни“ граждани да изгледат мача. И на всички, които не са допуснати в стадиона поради „дребната“ причина — предварително са се почерпили за здравето на нашите момчета и за успеха им.

17.00 ч. Паркингът, определен за югославски коли, е запълнен. Така е и на паркинга за колите на гостите от провинцията. Собствениците им трябва да бъдат спокойни — охраната на автомобилите им е осигурена, никой няма да може да използува запалянковщината им, за да провери съдържанието на багажниците.

18.00 ч. Стадион „Васил Левски“. Спомнете си пословицата „Яйце да хвърлиш, няма да се счупи“. И я допълнете — ако не падне на пътека. Защото да се запазят пътеходите свободни, да няма правостоящи по входовете е задача на охраната. Целта: да се обезпечи сигурност при евентуални природни бедствия.

18.10 ч. Петима души от сектор „Г“ са помолени да напуснат стадиона, защото нетърпението им да видят българските национали победители е преминало границата на възпитанието.

18.15 ч. По радиоуредбата чуваме призив за спокойствие, за запазване на реда. Припомня ни се, че от нас, зрителите, зависи атмосферата на трибуните, която ще се пренесе и на футболния терен, че е забранена употребата на алкохол, хвърлянето на бомбички, факли, димки. Следва и предупреждение: нарушителите ще се наказват.

1365924994Getov118.30 ч. Входовете на стадиона са затворени. Ако съдим по множеството на трибуните — закъснели няма. Излизат нашите национали. Мощно „Ура“. Многохилядно настояване: „Иска-ме-е-е по- бе-да-а-а!“. Лозунгите, ръчна изработка, „Мексико’86“ с и без илюстрация недвусмислено сочат крайната цел на искането.

18.45 ч. От радиоуредбата научаваме, че поведението ни се контролира от телевизионна и видеотехника. Върви, че се проявявай.

19.00 ч. Начало на футболната среща. На метър от югославската врата се чувствуваме като на дъното на огромен кладенец, притиснати от виковете на седемдесет хилядоглав змей…

19.27 ч. Първият гол за нашия отбор. В сектор „Г“ избухват няколко бомбички, излетяват две-три димки. Същото става и в срещуположния сектор. Наблюдаваме действията на охраната — буквално за минута нарушителите са изведени. Загледани в събитията по трибуните, така и не успяваме да видим как топката намира нашата врата. Но че стана нещо, се досещаме по внезапното затихване, смяната на настроението на публиката и по изчезването на плакатите от трибуните.

19.40 ч. Новото напомняне за това, което е забранено на един футболен мач, както и видяното — нарушителите веднага се отстраняват, охлажда страстите на кандидат-събратята им. Оттук нататък отношението към състезателите се изразява единствено с неодобрителни или одобрителни викове, свиркания. Е, не минава и без крясъци и скандирания. Все смайващи за несвикналия зрител, но разрешени действия.

219.45 ч. Край на първото полувреме. В почивката —информация за маршрутите, по които да се изтегли публиката. Опразването на стадиона е изключително важна задача за охраната. И един рисков момент. Особено при победа — тогава публиката е по-екзалтирана, склонните да вършат противообществени прояви са повече. Допълнителни затруднения се очаква да дойдат от следващото събитие — митинга-заря в чест на Втори юни.

20.00 ч. Обстановката около стадиона е спокойна. На място се прави разбор на свършеното от охраната.

Понеделник, 3 юни. Оперативката на СГУ на МВР за оценяване на работата на органите на МВР по опазването на обществения ред заключава: всичко, планирано по охраната на мача е свършено според изискванията. Публиката е била коректна, тя е разбрала, че от нейното поведение на мача ще се съди за обществения ред в Народна република България, и е показала, че в родината ни царят ред и спокойствие. Видели са го и телевизионните зрители в над 30 страни, в които мачът е бил предаван.

Петък, 7 юни. Получена е благодарствена телеграма от председателя на Югославската федерация по футбол.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //