

………………………………………………………………..
Препечатано от сп. „Общество и право“ – 1985 г.
Автор: Гергина Господинова

Футболната среща от квалификациите за световно първенство между отборите на България и Югославия обещава емоции за зрителите, но за да могат те да изживеят мача като спортен празник, други трябва здравата да поработят. На първо място органите на МВР.
Четвъртък, 30 май. На среща с БФФ са доуточнени подробностите по посрещането на югославските футболисти.
Предупредени са някои от запалянковците със „слаби“ нерви и буен нрав, които многократно са демонстрирали „привързаността“ си към спорта, да бъдат внимателни.
Изпълнява се планът за профилактика, за заздравяване на обществения ред в столицата. Вече бяхме узнали за кръвопролитията в Брюксел. „Ние сме убедени, че такова нещо не може да се случи в България – каза полковник Радко Йорданов, началник отдел „Охрана на обществения ред“ в СГУ на МВР. — Не само защото имаме добре обучени органи, които се грижат за опазване на обществения ред, но и защото такива действия не са характерни за нашата спортна общественост. Но това не означаваше да подценим подготовката си за мача — напротив. Трудността беше свързана и с факта, че сред публиката щеше да има много чужденци, които не са запознати добре с нашето законодателство, не познават изискванията на обществения ни ред. Възможността да се породят конфликти на запалянковска основа съществува.“

Събота, 1 юни, 8 ч. Първите зрители са по местата си. Т. е. в Парка на свободата.
12.30 ч. Аерогарата. Пристига югославският отбор. Посрещането на гостите и настаняването им в хотела, както можеше да се очаква, е спокойно.
14.00 ч. В близките до стадион „Васил Левски“ заведения вече не се сервира алкохол.
15.00 ч. Двадесет и четирите входа на стадиона са отворени. Трябва да се осигури правилното и бързо настаняване на публиката.
15.20 ч. Трима младежи учтиво са поканени да оставят навън дръжките на знамената. На футболната среща няма да бъдат допуснати зрители, които носят предмети, които могат да бъдат опасни за околните.
16.00 ч. Ленинско районно управление на МВР. На влизане се разминаваме с две току-що глобени момчета — продавали са билети на черно. (Общият брой на заловените хитреци не е много голям. Не защото бдителността е била недостатъчна, а поради добре организираната предварителна продажба на билети — продавали са се по предприятия, а това е ограничило желанието на някои да се обогатят за сметка на спортната страст на други.)
16,30 ч. Булевард „България“, метри след пресечката му с ул. „Граф Игнатиев“. Срещаме се с един прекупвач на валута, който тепърва ще отговаря за извършеното престъпление. Взети са сериозни мерки срещу „събратята“ му, срещу търговците на „семки и занимавки“, срещу дошлите на спортния празник, за да заменят някоя вносна стока срещу родни левове.

17.00 ч. Паркингът, определен за югославски коли, е запълнен. Така е и на паркинга за колите на гостите от провинцията. Собствениците им трябва да бъдат спокойни — охраната на автомобилите им е осигурена, никой няма да може да използува запалянковщината им, за да провери съдържанието на багажниците.
18.00 ч. Стадион „Васил Левски“. Спомнете си пословицата „Яйце да хвърлиш, няма да се счупи“. И я допълнете — ако не падне на пътека. Защото да се запазят пътеходите свободни, да няма правостоящи по входовете е задача на охраната. Целта: да се обезпечи сигурност при евентуални природни бедствия.
18.10 ч. Петима души от сектор „Г“ са помолени да напуснат стадиона, защото нетърпението им да видят българските национали победители е преминало границата на възпитанието.
18.15 ч. По радиоуредбата чуваме призив за спокойствие, за запазване на реда. Припомня ни се, че от нас, зрителите, зависи атмосферата на трибуните, която ще се пренесе и на футболния терен, че е забранена употребата на алкохол, хвърлянето на бомбички, факли, димки. Следва и предупреждение: нарушителите ще се наказват.

18.45 ч. От радиоуредбата научаваме, че поведението ни се контролира от телевизионна и видеотехника. Върви, че се проявявай.
19.00 ч. Начало на футболната среща. На метър от югославската врата се чувствуваме като на дъното на огромен кладенец, притиснати от виковете на седемдесет хилядоглав змей…
19.27 ч. Първият гол за нашия отбор. В сектор „Г“ избухват няколко бомбички, излетяват две-три димки. Същото става и в срещуположния сектор. Наблюдаваме действията на охраната — буквално за минута нарушителите са изведени. Загледани в събитията по трибуните, така и не успяваме да видим как топката намира нашата врата. Но че стана нещо, се досещаме по внезапното затихване, смяната на настроението на публиката и по изчезването на плакатите от трибуните.
19.40 ч. Новото напомняне за това, което е забранено на един футболен мач, както и видяното — нарушителите веднага се отстраняват, охлажда страстите на кандидат-събратята им. Оттук нататък отношението към състезателите се изразява единствено с неодобрителни или одобрителни викове, свиркания. Е, не минава и без крясъци и скандирания. Все смайващи за несвикналия зрител, но разрешени действия.

20.00 ч. Обстановката около стадиона е спокойна. На място се прави разбор на свършеното от охраната.
Понеделник, 3 юни. Оперативката на СГУ на МВР за оценяване на работата на органите на МВР по опазването на обществения ред заключава: всичко, планирано по охраната на мача е свършено според изискванията. Публиката е била коректна, тя е разбрала, че от нейното поведение на мача ще се съди за обществения ред в Народна република България, и е показала, че в родината ни царят ред и спокойствие. Видели са го и телевизионните зрители в над 30 страни, в които мачът е бил предаван.
Петък, 7 юни. Получена е благодарствена телеграма от председателя на Югославската федерация по футбол.
Спомени от Народната република socbg.com