Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Детство мое / Лъжите, които изричахме като деца

Лъжите, които изричахме като деца

Ако вчера, докато вашият наследник се опитваше да ви метне, че цигарите в джоба му не са негови, ви се стори, че получавате дежавю, то не ни остава нищо друго освен да ви поздравим с песничката на бате Асен и да ви припомним, че тия същите лъжи ги изричахме и ние преди някакви си 20-30 години. Затова поемете дълбоко въздух, оставете точилката, сипете си едно и повтаряйте наум…

(по-музикалните може и с припяване):

А днес моят собствен наследник,

извършва геройски бели,

Не съм се изгубил безследно,

щом той ме повтаря, нали?

  1. Не съм го счупил, то така си беше.
  2. Не са ме изпитвали днес.
  3. Не пуша цигари, тия в джоба ми са на един съученик.
  4. Чичо ми е милиционер (полицай).
  5. На село си имам гадже.
  6. Със Силвето решавахме задачи по математика, ще остана да спя у тях.
  7. Нещо ме боли главата и май вдигам температура, а и целият съм се схванал. Май е по-добре утре да не ходя на училище.20150423_171016
  1. Учил съм го другарко (госпожо), и го знам, ама точно сега нещо се притесних и не мога да се сетя.
  2. Дай 50 стотинки, утре ти ги връщам!
  3. Всичко си изядох, бабо.
  4. Цял ден учих.
  5. Днес ще си подредя стаята.
  6. Тази игра я превъртам за един ден.
  7. Не знам кой е изял шоколадовите бонбони. Не съм аз.
  8. Не съм го удрял. Както си играхме и той изведнъж започна да реве.

http://webstage.bg/

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //