Ако вчера, докато вашият наследник се опитваше да ви метне, че цигарите в джоба му не са негови, ви се стори, че получавате дежавю, то не ни остава нищо друго освен да ви поздравим с песничката на бате Асен и да ви припомним, че тия същите лъжи ги изричахме и ние преди някакви си 20-30 години. Затова поемете дълбоко въздух, оставете точилката, сипете си едно и повтаряйте наум…
(по-музикалните може и с припяване):
А днес моят собствен наследник,
извършва геройски бели,
Не съм се изгубил безследно,
щом той ме повтаря, нали?
- Не съм го счупил, то така си беше.
- Не са ме изпитвали днес.
- Не пуша цигари, тия в джоба ми са на един съученик.
- Чичо ми е милиционер (полицай).
- На село си имам гадже.
- Със Силвето решавахме задачи по математика, ще остана да спя у тях.
- Нещо ме боли главата и май вдигам температура, а и целият съм се схванал. Май е по-добре утре да не ходя на училище.
- Учил съм го другарко (госпожо), и го знам, ама точно сега нещо се притесних и не мога да се сетя.
- Дай 50 стотинки, утре ти ги връщам!
- Всичко си изядох, бабо.
- Цял ден учих.
- Днес ще си подредя стаята.
- Тази игра я превъртам за един ден.
- Не знам кой е изял шоколадовите бонбони. Не съм аз.
- Не съм го удрял. Както си играхме и той изведнъж започна да реве.
Спомени от Народната република socbg.com
