
Павел Панов е роден на 16 септември 1950 г. в София и израства сред улиците и стадионите на столицата; юноша е на „Септември“, след което дебютира за „Спартак“ (София). През 1969 г. попада в „Левски“, където с времето се превръща в емблематичен нападател и любимец на феновете. За „Левски“ записва стотици мачове и над сто гола във всички турнири, а в европейските клубни турнири остава рекордьор на клуба с 22 гола. За националния отбор на България има 44 мача и 13 гола, включително участие на световното първенство през 1974 г.
Кариерният му връх като играч настъпва в средата на 70-те години. През сезон 1976/77 става голмайстор на българското първенство, а през 1977 г. е избран за „Футболист на годината“ в България. Наред с това постига и важни европейски успехи с „Левски“ — сред тях е елиминирането на „Аякс“ след дузпи, в който мач Панов бележи и участва решително. В едно от интервютата си той споменава как „най-красивият“ му гол е срещу полския „Шльонск“ — прехвърляйки защитник Жмуда и с десния крак от въздуха заковава топката в мрежата, без дори ясно да знае къде ще отиде.
Спомени от личния му живот показват другата страна: той споделя, че баща му изобщо не е знаел, че се занимава с футбол, докато не видял, че е станал шампион. По думите му: „Баща ми не знаеше, че се занимавам с футбол, докато не прочете, че съм шампион.“ Тази фраза разкрива колко неочаквано е дошъл успехът и колко много Панов е вървял сам по пътя си, отбран от обичайните шумотевици на славата.

В семейна насока се разказва, че дъщеря му Изабела се запознава с Божидар — син на друга легенда на „Левски“ — в един от онези социални среди, където футболната принадлежност е повече от хоби, тя е идентичност. Панов говори как в пределите на клуба „Левски“ се е чувствало като едно голямо семейство и как младото поколение възприема наследството на отбора не само като клуб, но като общност.
След края на активната си игра той се включва в треньорска и административна работа: води „Левски“, поема младежкия национален отбор, ангажира се с детско-юношеския футбол и застава зад кадър в комисии, отговарящи за развитието на футбола в България. Така Панов остава близо до играта, дори когато не е вече на терена.

След години на отдаденост и популярност, Павел Панов напуска този свят на 18 февруари 2018 г. Докато гледа мач на любимия си клуб „Левски“, му прилошава и след това умира — факт, който носи тъга у феновете, но и някак символичен завършек на една история, изпълнена с клубна вярност, голяма игра и човешка топлота.
Всеки, който е гледал „синята“ фланелка през 70-те години, помни „Пальо, ти си цар!“ — така го наричаха. Защо? Защото когато „Левски“ имаше нужда от гол, той често беше този, който го вкарваше. Но също така, защото оставаше скромен, говореше с уважение за играта и отборите и не забравяше корените си. Името му продължава да вдъхновява — показва, че можеш да бъдеш голям футболист, без да изоставиш човешкото си лице.
Спомени от Народната република socbg.com
Хубаво е да проверявате написаното преди публикуване. Дъщерята на Павел Панов – Изабела е омъжена за Андрей Аспурухов, койго е син на Георги Аспапухов – Гунди и Величка Маркова – Лита. Живеят в САЩ от 1994 г. Не знам кой е този Божидар, за който пишете в статията. Единственият Божидар, който свързвам с ‘Левски“ е Гибона(Божидар Искренов).