Спомени от Народната република socbg.com
Първата сграда на остров св. Анастасия, тогава Болшевик, през портата на която се минава за дворчето, църквата, района на фара заграден с бодлива тел и останалите постройки се стопанисваше от тогавашното общинско предприятие „Културен отдих и украса“ с директор Цеков.
На горният етаж имаше няколко стаи оборудвани с две железни легла, маса и войнишко одеяло. Сградата се ползваше като хотел с такса 1 лв. на ден като бельото се даваше от съпругата на фаропазача. Долу в ляво имаше кухня – магерница. В дясно няколко стаи от които едната се пазеше за попаднали в бедствие лодкари.
Зад манастира имаше открит към морето, на изток навес с няколко маси и столове и миниатюрно помещение наречено барче съоръжено с кухненски пособия. Наричахме навеса „ресторанта“ най-вече защото вечер се събирахме там на варени миди, пържена риба, пиячка и песни. Въпросният „ресторант“ се предоставяше за използване от желаещи без наем и договор. От барчето се вземаше посудата както и алкохолни напитки и някои неща за хапване, вафли и бонбони за децата и най важното цигари. Плащането ставаше на „кръчмаря“ т.е. на някой от нас който се сменяше почти всяка година и не знам някой да е спечелил.
Зареждането на т.н. барче ставаше от кръчмаря с чанти и мрежи. Сутрин ловяхме попчета от дюшеци, от кейчето или от лодката на фаропазача заедно с него. А имаше тогава и сафрид, барбун. Морето гъмжеше от риба. А мидите си ги беряхме като от градинка на гмуркане.
Сега ми се доплаква като си спомня за най хубавите дни и нощи прекарани на малкия остров споделени от верните и истнски приятели.
