Жителите на квартал „Бузлуджа” във Велико Търново се радват на един от първите молове още през 80-те години на миналия век. По това време в града започва модернизация и изграждане на нови търговски центрове, насочени към задоволяване на нарастващото потребление в старата столица. Разбира се тогава думата „МОЛ” е означавало единствено мерна единица за количество, а хората са наричали търговския център на „Пишмана” с благозвучното име „Супера”. Както впрочем са казвали на повечето големи хранителни магазини, за които сега обичаме да подчертаваме, че са „вериги”.
Големият комплекс в кв. „Бузлуджа” е наистина иновативен за времето си. Сградата е на два етажа, построена по последен писък на тогавашната мода. Облицована е с метални плоскости, боядисани в жълто. Изграден е и паркинг, който за представите по онова време направо си е голям. Най-голямо внимание обаче е обърнато на тъговската площ и хранителния магазин, за който всички признават, че е бил един от най-добре заредените.
Търговският център на „Бузлуджа” е най-големият от новите обекти и осигурява комплексно обслужване на жителите на едноименния и многолюден квартал в града, обособен като самостоятелен микрорайон по онова време. Това се постига в резултат на съвремен¬ните усилия на СД „Търговия“, „Местна промишленост и битови услуги“, предприятията „Булгарплод“, „Риба и рибни продукти“, „Търговия на едро“, „Книгоразпространение“, „Спортния тотализатор” и „Държавна спестовна каса”.

Обектът е построен на 4800 кв- м. площ, от която 2700 — търговска. Първият е зает от супермаркет с търговска площ 580 кв. м. В просторната, добре осветена зала цари безупречна чистота и ред. В ролпалети и хладилни шкафове, на крайстенни и островни гондоли на посетителите се предлагат всякакви хранителни стоки. Имало е специализирани щандове на предприятията „Булгарплод“, „Риба и рибни продукти“. Зареждането на супермаркета се осъществява по планетно-контейнерната технология, в резултат на която ръчният и тежкият физически труд е сведен до минимум и са повишени значително ефективността на търговските процеси и културата на обслужването. В съответствие с изискванията на тази технология търговската зала и складовите помещения са пригодени за свободното движение на ролпалетите.

А с предприятията-производители и „Търговия на едро“ са сключени договори, по силата на които те се задължават да извършват разфасовката и палетизацията на стоките.На втория етаж на комплекса са разположение две търговски зали за промишлени стоки. В зала „Рила“, с площ 440 кв. м, се предлагат мъжка, дамска и детска конфекция, обувки, трикотаж, галантерия и парфюмерия. А в зала „Рубин“, с площ 335 кв.м — предлагат химикалки, бои, железария, електроматериали и уреди. В двете зали са приложени най-съвременни разработки на комбинат „Търговски технологии и обзавеждане“— системите „Рила“, „Руен“ и „Пирин“, отличаващи се с голяма функционалност и красота, предназначени за стоките на съответните обединения.
Друга зала с площ 225 кв. м. е предназначена за изложби, базари, ревюта, делови срещи и др. За постигането на по-пълна комплексност в обслужването допринасят и разположените на двата етажа ателиета за ремонт на битова техника, за часовникарски, шивашки, обущарски и фотоуслуги, бръснаро-фризьорски салон и магазин за цветя. Кафе-сладкарница, тото пункт, книжарница и клон на Държавна спестовна каса са също част от екстрите, които са получили жителите на „Пишмана” по онова време.Друга новост, с която се гордеят стопаните на комплек¬са през 80-те, са 10-те електронни касови апарата „Елка-90″, свързани с компютър „Изот-1036″. Чрез него всеки ден се получава точна информация за обема на продажбите в стойност и натура, наличните запаси и необходимите доставки за следващия ден. Това допринася по-точно да се изучава, прогнозира и задоволява потребителското търсене.

Магазинът навъртал 16 млн. лв. оборот на година
В трите основни търговски зали на комплекса тогава работят 45 души. Пред тях е поставена задачата да реализират стокооборот от 16 млн. лева. Колективът обаче се оказал доста по-амбициозен и често пъти надхвърлял планираната сума.
„Досегашните резултати обаче сочат, че този амбициозен колектив, прилагайки принципите на бригадната организация на труда и вътрешната стопанска сметка, ще намери сили да преизпълни значително предвиденото”, пише Костадин Георгиев през 80-те. И наистина, работниците по онова време превръщат „Супера” в най-предпочитан за жителите от целия град.
Деян Росенов
Спомени от Народната република socbg.com

МОЛ бяха ЦУМ-овете и РУМ-овете = Централни и районни универсални магазини. Разликата е, че бяха без кина и щандовете не се даваха под наем.
Впрочем, МОЛовете стават демоде в Америка.
А „Супер“ наричахме супермаркетите с хранителни стоки. Не е трудно да се досети човек.