Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Щит и меч / Когато военната служба беше задължителна

Когато военната служба беше задължителна

При социализма, когато военната служба беше задължителна, в началото на октомври хиляди млади момчета, току-що завършили училище, грабваха сакове и куфари и потегляха към гарнизона, изписан на повиквателната им.

Няколко дни по-рано бе минало изпращането им от родата и приятелите – пищна софра, музика, танци, сълзите на роднините. После идваше първият неприятен момент – отиваш при бръснаря да те остриже нула номер – така искаха военните.

Като виц се разправя как навремето донаборниците били посрещани на входа на казармата с надпис „Добре дошли, скъпи новобранци“. На обратната страна на портала обаче старите войници задължително пишели „Дупе да ви е яко“.

Първия ден доста чудене падаше с увиването на партенките – парче плат, което се усуква около краката вместо чорапи, преди да нахлузиш обувките, подковани с метални цинтове. Старшината, който по правило се представяше като „майката на ротата“, обикаляше от човек на човек, показваше как става и предупреждаваше, че ако не ги сложиш правилно, ще куцаш до края на службата.
Първият урок, който получаваха новобранците от „старите кучета“, беше броенето на копчетата от куртката на бойната униформа. Те бяха 6 на брой и всяко си имаше име.

Това обаче не беше достатъчно. При докосването на което и да е от копчетата новобранецът трябваше да произнесе точното му име.

Настаняването в спалното помещение беше шок. Вкарват те в стая, побираща поне 80 – 100 души. Леглата – строени в три редици по две, а краят им не се вижда в дъното. До всеки креват – нощно шкафче, в което трябва да прибереш задължителните вещи, които се искат за всеки новобранец.

Другото, което се набиваше на очи в спалното, беше леглото на героя. Обикновено то беше инсталирано близо до вратата, изпънато идеално и служеше за идеологическо надъхване на войската, както и за пример как трябва да се оправя креватът сутрин.

А вечер, дойде ли време за лягане, в спалното се понасяше аромат на спарени партенки от 80 чифта войнишки крака. И то такъв, че можеше да те приспи моментално – като при нокаут.

Сутрешната проверка обикновено започваше към 5 ч. Новобранците ги събуждаха обикновено с викове. За закаляване се тичаше между 1 и 3 километра, маршируваше се под строй, закуска и след това обратно на плаца. Междувременно трябва да си оправиш леглото, да се облечеш, изкъпеш и обръснеш. Който не е успял, лошо го чака. След проверката следваха учебни часове, обяд, почистване на оръжието, може и малко почивка.

Нарядите – неразделна част от казармата, бяха въоръжени и невъоръжени. Първите 45 дни новобранците не пипаха оръжие. Задълженията бяха прости – да се пази оръжието, да се сервира в столовата, да се чисти. Денят завършваше с вечерна проверка. И така отново и отново.

От време на време войниците се вдигаха на учебна или бойна тревога. Целта бе да се види колко бързо реагират, дали могат да напуснат помещението за по-малко от 5 минути, имитираха се и бойни действия….

Дали днешните младежи могат да издържат всичко това? Едва ли!
Ние, които сме служили на Родината, нашите бащи и дядовци и до днес не спираме да превъртаме казармената лента. Много жени, от своя страна, помнят как са изпращали момчето си, как са плакали и писали дълги писма. В семейните албуми сега се пазят купища снимки, които следващите поколения едва ли ще разберат. Защото само онзи, който е носил въшкарника, знае цялата истина!(В. Илиев)

#СоциалнаМрежа смята, че не трябва да отхвърляме всичко от миналото с лека ръка. Например – „Военното обучение“, което мнозина помнят, може да намери приложение в училищата и днес. Курс по самозащита, ред, дисциплина и отговорност винаги е от полза. Моля, не ни упреквайте в комунизъм – бригади(платени) и военно – тази практика днес се прилага в редица от най-развитите държави, вкл. САЩ, Израел, Швейцария, Русия и т.н. Включи се в Мрежата, твоето мнение вече ИМА значение! https://socialnamreja.com/

4 Коментари

  1. Момчетата , ставаха мъже …Добиваха полезни навици …Научаваха и знаеха , какво е помощ , взаимо помощ . приятелство , съчувствие и любов към отечеството…За всеки баща беше гордост , да изпрати син и посрещне Мъж ,когато с БА всички се съобразяваха…

    • Видяхме ги тия мъже.
      Оказа се че всички синове на генерали партизани и БКП дейци са се скатали от казармата.
      Всички станали страшни бойци с максимум един пълнител патрони изстреляни за 2 години.
      Генералите колко бетон изнесоха да си направят вилите….
      Военните по времето на соца им викаха шапкари или зелени чорапи.
      По времето на царя военните са били гордост.! Сражавали са срещу всички и руснаци включително.
      А БНА ходи до Прага да защитава интересите не на собствената си страна а на Русия?!
      Че накрая дори като им изпързаляха бай Тошо руснаците нашите си седяха и си пиеха водката.
      Ако има и някой по съвместен журналист да види какво става с генералите след бай Тошо ще се хване за главата.

  2. С тази разлика, че банята беше един път в седмицата.

  3. Ебенизър Скрудж

    „Есента пак пристигна, с разни голи глави,
    КПП ни разделя, КПП ни дели,
    ти ще дойдеш отмяна тук на стари бухАл,
    и ще служиме двама, но за теб ми е жал.

    Ти ще дойдеш тук аз зная,
    в моя взвод ще си войник
    Див кашик ще те направя,
    ще те скапя разбери.

    Ти, ти, тииии.
    Ти, ти, тииии – бесен киртак“
    (по мелодията на „телефонна любов)

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //