Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Духът на времето / Автомобилите, които карахме през соца (СНИМКИ)

Автомобилите, които карахме през соца (СНИМКИ)

На фона на чудесата на съвременното автомобилостроене, колите от времето на социализма сега изглеждат, меко казано, екзотично.

Но не беше така във времената, когато за Лада се чакаше с години, а притежанието ? вдъхваше на собствениците самочувствие и лека надменност.

Социалният статус на иначе равните българи до голяма степен се определяше от възможността за притежаване на возило.

Малцина бяха щастливците, които можеха да притежават западен автомобил. По правило – закупен с валута по второ направление.

Според отчетите на ДСО „Мототехника” – държавната компания, която по това време държи монопола върху търговията с коли, в края на 80-те години на миналия век са се продавали по 40-50 хиляди нови автомобила годишно. В това числото влизат 20-30 хиляди Лади, около 15 хиляди Москвича и по 5000-6000 Вартбурзи, Шкоди и Трабанти.
В края на развития социализъм една Лада струва 8500-10 000 лв. в зависимост от модификацията. При това първоначално се правеше вноска от 1500 лв., срещу която се получаваше номер. Парите стояха на безлихвена сметка, а хората чакаха с години “да им излезе номерът”.
Традицията повеляваше, когато се роди син или внуче, да му се прави вноска за кола и това допълнително увеличаваше броя на чакащите.
Чакаше се и за шофьорски курс – автошколите се брояха на пръсти, а цената от 190 до 220 лева се заплащаше благодарение на дълго спестяване, като се има предвид, че толкова беше и масовата работна заплата.
За сметка на това нямаше задръствания, места за паркиране – колкото искаш, а децата спокойно си играеха на улицата без риск да бъдат прегазени.
Ето няколко от „чудесата“ на социалистическото автомобилостроене:

Жигули, Москвич, Запорожец?

Това е първият модел, пуснат на пазара от Волжския автомобилен завод. Автомобилът е лицензирано копие на Фиат модел 124 и бързо става един от най-разпространените леки автомобили в СССР и източния блок и един от символите на съветското и руското автомобилно производство. Много популярен в България. С различни модификации и модели, Жигулката (както галено я наричахме) си беше направо върхът на удоволствието да пориш с мощните 90 км/ч по 50 километра магистрала. „Космическите“ 120 км/ч се считаха за привилегия само на лудите глави с наистина нови коли.

Когато се появиха моделите „Самара“ и „Нива“ вече бяхме на прага на демокрацията:)))

От друга страна за Москвича се считаше, че е най-здравият автомобил за времето си. Много ламарина, ама наистина много. Следователно гордостта на Московския автомобилен завод набираше трудно, много дами не се справяха лесно с тежкия волан, за маневреност изобщо не можеше да става и дума. Най-популярните модели бяха 408, 408И. Така, докато не се появява моделът 2140, който отчасти се сглобява в Ловеч.

Ех, какво да кажем за Запорожеца или на галено ЗАЗ-а. Няма такъв автомобил!

Моторът отзад, а багажникът, със символичен обем – отпред. Отоплението на салона да става с бензинова печка, която харчи около 850 милилитра бензин на час.

Охлаждането – през странични отвори към купето. Невъзможно да се слуша радио поради шума на двигателя.

Трабант или Вартбург?

Източногерманците не могат да си позволят да останат по-назад от западните си роднини. Следователно срещу Опел, Мерцедес и Фолксваген следва да се извадят нечувани технологии и странни дизайни. Това съревнование ражда двутактовия двигател и странното купе от дуропласт. Моля, да не се бърка с картон, защото не е!

Основното преимущество на Трабанта е, че по онова време всеки мъж и горд притежател на този автомобил, може да го разглоби и сглоби собственоръчно. Двигателят е прост, а колата лека. Основен недостатък и на двата модела е гъстият черен дим, който оставят след себе си, резултат от изгарянето на бензин и масло в двигателя. Кой да мисли за екология по това време! Иначе вицовете на тема Трабант се въртят в пространството и до днес.

Шкода

Чехите от своя страна от самото начало на производството на автомобили проявяват тънък усет за дизайн и иновации.

Най-популярните модели в България по онова време са Октавия, 1000 МВ, а в последствие и 120. Двигателят е разположен отзад, а дизайнът е наистина прогресивен на фона на иначе „сделаните“ автомобили на СССР и Германия.

Абсолютната класика, наречена полски Фиат

Полша се разписва в историята на автомобилите с един наистина забележителен модел на Фиат. С дължината си от малко над 3 метра, „Фиат“ 126Р, познат просто като „Полско фиатче“, е сред най-компактните модели на пазара. Колата използва успешната формула на легендата „Фиат“ 500.

За полското фиатче също има много вицове. Според един от тях волейболната ни легенда Любо Ганев просто е премахнал седалката на шофьора и се е настанил направо отзад, за да шофира любимата си кола. Според друг анекдот само двама мъже са достатъчни, за да занесат фиата до бензиностанция.

Застава „Юго“

Както се досещате, това е гордостта на западните ни съседи от бивша Югославия. Колата е по лиценз на „Фиат“, оригиналът е моделът „Фиат“ 144. Не е много популярна у нас, но е любопитен факт, че Застава се продава в САЩ!?!?!

Истината е, че този автомобил все още е в широка употреба в Сърбия.

Малко лукс

За родените след 1989 година ще припомним и някои от луксозните лимузини на социализма. Ето например, съветският ролс ройс – Чайка. Основно возило на политическия елит по това време.

Освен с впечатляващите си габарити и оригинално техническо изпълнение, Чайката впечатлява с вътрешен дизайн, достоен и за най-претенциозните клиенти.

Варшава, произведена в Полша, теоретично трябва да напомня олдсмобил. Поради голямото тегло на каросерията, марката не успява да се наложи масово на тогавашния пазар. Произведени са общо 254 471 автомобила.

Волга-та също е замислена в американски стил, като сред моторите има и осемцилиндров V-образен със 195 конски сили и автоматична трансмисия.

По времето на социализма в България колата се използваше масово от ръководителите на държавни учреждения и партийните лидери средно ниво.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //