Един от последните словесни изблици на премиера Борисов се разрази на 4 юни 2019 г. на срещата му с Конфедерация на работодателите и индустриалците в България. Дали защото говори пред новите български индустриалци, или защото още бе в еуфорията на поредната си изборна победа, но Борисов каза следното: „Много впечатлен съм от обиколките по заводите – мога да кажа, че България пак се завърна като една индустриална държава – както е била преди 1945 г. Където минете – завод до завод.“
Оставям настрана „завод до завода“, което би трябвало да ни изуми в светлината на факта, че след разрушаването на стотици заводи у нас стотици хиляди българи бяха принудени да заминат на „гурбет“ в чужбина, за да могат да изхранват себе си и семействата си. Но не мога да подмина „завръщането на България в ролята си на индустриална държава, „каквато е била преди 1945 г.“. Боже мой, как могат да се твърдят подобни неща и защо българите мълчат пред подобни откровени глупости. Макар преди Втората световна война страната ни да не е най-бедната европейска държава, все пак тя е на 18-то място от 24 държави! А производството и износът ни се състоят най-вече от тютюн (повече от 50 % от износа), следван от зърно, яйца, плодове, маслодайни продукти, кожи, птици. И толкоз. Останалото – текстил, каучук, въглища, захар е само в добивната и преработвателната селскостопанска продукция. Това ли е индустриализирана България?“, не сдържа гнева си след изявлението проф. Искра Баева.
България наистина е била развита индустриална страна, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Но тези успехи страната ни е постигнала не преди, а след 1945 г. В социалистическите години сме създавали технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация, но явно Ученикът от Банкя не е присъствал на уроците по икономическа география. А след това в Пожарникарския факултет на Симеоново подобни лекции е нямало. Следват факти, събрани от дългогодишния икономически деец инж. Иван Пехливанов, които показват кога наистина България е била индустриална държава.
Енергетика
До средата на ХХ век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център „Енергопроект“. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:
– АЕЦ „Козлодуй“. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света!
– ПАВЕЦ „Чаира“. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог!
– Каскада „Белмекен-Сестримо“. С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост! Заема водещо място между действащите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света. Енергийният отрасъл към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове.
Металургията и химията
До 1950 г. България е нямала металургия. Към 1989 г. вече произвеждахме 3,3 млн. т. стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света. От 1970 година българското корабостроене работеше изцяло с местни метали. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани. През 1945 г. дори сода каустик и син камък сме внасяли. Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно: 2,5 млн. тона минерални торове, 1 милион тона калцинирана сода, 400 хил. т пластмаси, 1,8 милиона броя автомобилни гуми, 20 хил. т химикали за растителна защита. У нас се преработваха 12 млн. т суров петрол. Химическата индустрия даваше 8,5% от националната промишлена продукция и осигуряваше 20% от постъпленията в западна валута. Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.
Машиностроенето
През 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. През 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института. Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: „Кларк“ – САЩ, „Тойота“ – Япония и „Балканкар“ – България. Корабостроенето от Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона. От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щатски долара.
Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, бе един от най-съвременните в Европа. От него на всеки 3-4 месеца излизаше нов плавателен съд. Инвестиционното машиностроене до 1945 г. не беше известно у нас дори като понятие. Индустрията работеше само с вносни машини. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника. Металообработващите машини бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 г. то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центрове, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
Електроника и изчислителна техника
Към 1970 г. вече работеха заводите за запаметяващи устройства в Стара Загора, Пловдив и София, Заводът за дискови запаметяващи устройства – Стара Загора. Повечето компактдискове, които купувахме, се произвеждаха в Стара Загора и след това им се лепяха различни вносни марки. В София се произвеждаха изчислителни машини, магнитни глави в Разлог, печатни платки в Русе и Търговище, телевизори в София и Велико Търново, телефони в Белоградчик. За три десетилетия мощностите на военно-промишления ни комплекс се увеличиха стократно. Военно-промишлената ни продукция беше под 0,1% от световното специално производство. Въпреки този малък дял комплексът осигуряваше от експорт годишен валутен доход на България над 1 милиард щ. д., създаваше работа на 100 000 души, спираше внос и задоволяваше основните нужди на армията.
Леката и хранителната индустрия
След 1970 г. бе създаден добър потенциал в леката и хранителната индустрия. Мъжките облекла на заводите „Витоша“ – София, „Дружба“ – Варна, в Плевен и в Луковит стигнаха международните стандарти и имаха пазари в много страни. Трикотажните изделия на „Яница“ – Елхово, „Росица“ – Севлиево, и други имаха неограничени пазари. Неслучайно и днес заводът в Доспат работи почти изцяло за експорт и заслужи правото да бъде приватизиран от височайша особа. Спортните облекла в Кърджали, Симеоновград, Попово, Елхово само за няколко години измениха гледката по ски-пистите със съвременния си дизайн. Те се произвеждаха по марки и лицензи от „Пума“, „Адидас“, „Виеналайн“. Пионерът на българския спортен дизайн Васко Василев превърна предприятията „Невен“ и „Яница“ в известни у нас и в чужбина производители на модни облекла. Станахме производители на марковите ски „Атомик“. До 1980 г. произвеждахме само спортни гуменки. След 3-4 години, по лицензи от „Ромика“, „Трейнинг“, „Адидас“ и „Пума“, предприятията в Благоевград, София, Хаджидимово, Добрич, Хасково стигнаха общо годишно производство 5 милиона маратонки – повече от всички соцстрани, взети заедно. Всяка събота и неделя туристи от Гърция и Югославия купуваха по 4-5 чифта български маркови маратонки от софийския ЦУМ. Годишното производството на тютюн стигна 160 хил. тона. Генерално бяха преустроени фабриките за цигари, годишно произвеждахме 71 хил. тона и излязохме на трето место в Европа след Англия и Германия. Износът на тютюневи изделия осигури 1 милиард долара валутни постъпления. През 1962-1970 г. бяха построени десетки заводи по закупени от западни фирми лицензи за високи технологии и продукти със съвременно оборудване.
1990 г. завари България с над 120 млрд. щ.д. основни фондове, от тях 70% – основни производствени фондове. За малката ни страна това беше огромна собствена инвестиция. 2,8 млрд. щ. д. от валутния ни дълг се изразходваха за нова техника, активните ни производствени фондове бяха в процес на обновление. Малко държави бяха в такова благоприятно положение. Вместо стартова позиция за нов растеж това състояние беше унищожено. Граденото близо половин век бе съсипано и разпродадено на безценица. Сега пак говорим за индустриализация…
Спомени от Народната република socbg.com

Всички тези статии вече се повтарят на сайта до втръсване и овехтяха безнадежно. Колко било евтино, как храната била неразнообразна, но с уникално качество и вкус, как всеки ходел на море за 30лв, как БГ била уникална индустриална сила, как нямало престъпност, образованието било неземно, а здравеопазването безплатно. Явно е време да закриваме дебата за любимия социализъм. Нови аргументи няма, дъвче се едно и също, а любимата Партия от избори на избори върви все по на зле.
Междувременно новите поколения имат съвсем други проблеми и интереси и слава богу… На този сайт сме като някакви древни шамани дето дъвчат стари заклинания. Много ретро…
„Износът на тютюневи изделия осигури 1 милиард долара валутни постъпления.“
Дрън дрън. Според отчета на БНБ за 1989 г. (Приложение 29) Булгартабак има за годината 26,6 млн. валутни лева приходи в несоциалистическа валута и 38,6 млн. валутни лева разходи. Или отрицателно салдо от 12 млн. валутни лева. През 1989 г. един валутен лев е горе-долу 1,23 долара.
Вижте какво е било положението през последните години на соца (от отчет на БНБ): „… Както през предшествуващата 1987 г. така и през 1988 г. половината от натрупания дълг на стопанските организации към банките, в размер на около 7,8 млрд. лева е по кредити, издължаването на които с различни правителствени решения е отсрочено за след 1990 и 1992 година. Главни носители на този дълг са някои стопански организации от отраслите енергетика, металургия, машиностроене, промишленост за строителни материали, транспорт, селско стопанство и други, които през последните години изпаднаха в тежко финансово състояние. Отсрочването на издължаването на дълга на тези стопански организации не доведе до решаване на финансовите им проблеми …
… През 1988 г. беше продължена практиката на замяна на безвъзмездното бюджетно финансиране с държавно кредитиране … повечето от основните потребители на кредити от фонд „Държавно кредитиране“ са стопански организации с натрупан твърде голям дълг по банковите кредити, погасяването на който като правило е отсрочвано неколкократно. … общата кредитна задлъжялост на повечето от тези организации буди основателна тревога. …„
https://kiselec1.blogspot.com/2019/02/1980_40.html
Много от тези факти не са били известни на обикновените хора а само на висшите партийни кръгове, и затова и досега има хора които вярват на такива измислици за индустриалната ни мощ..
Тази статия меко казана неточна, като индустриално производство в момента България произвежда повече от колкото преди 1989 г., без соц. гигантите Кремиковци, Химко и др. които между другото много често бяха дотирани и трупащи само дългове. Демек взимали са пари от всички нас за да ги финансират. Такава индустрия не благодаря. В момента в подобна ситуация са няколко държавни дружества в енергетиката.
Г-н Заимов,можели да избраите,кои предприятя /фирми/днес произвеждат повече продукция в количество и стойност от предприятията преди 1989 г.Важни са цифрите ,а не агенцията “ Една жена ми каза“.Кои са днес държавните предприятия в енергетиката,които трупат дългове и защо? И едно уточнение: Химко никога не е получавал дивиденти и не е трупал дългове и даваше 2.6% от БВП.