Огромният паметник на българската глупост и подмазвачество

Всеки път като мина по „Смирненски“ в „Лозенец“ и стигна до пл. „Журналист“ и се вгледам в паметника на „дисидента“ Георги Марков си мисля, че това е паметник на българската демокрация. Паметник на българската глупост и подмазвачество (към „големите). Този огромен паметник е с такива размери, защото идва да покаже колко голямо нещо изживява народеца ни близо 30 години вече. Това голямо нещо е пазарния капитализъм, демокрация, евроатлантизъм. Огромния паметник в цял ръст, който стърчи страховито е на един двоен агент, който според повечето версии е убит от „комунистите“. Те много се ядосали, че довчера пил и ял по вилите на Тато с него и останалите номенклатурчици, пък после отишал да громи комунизма на Запад. И те, понеже той е много важен (!), поръчали на КГБ да го убие. Статуята му е като на римски император – огромна, в цял ръст, величествена. Лично я откри видния евроатлантик – бившия секретар на ДКМС и настоящ президент Росен Плевнелиев. Гледа жителите на „Лозенец“, които са поседнали на пейките от високо. А отсреща малката мраморна плоча на Смирненски, който сега го вадят от учебниците, стои неподдържана. От дясното око на бюста така се е напукал мрамора, че всякаш тече сълза. И наистина – ако и аз трябва да стоя и да го гледам това недоразумение на този виден представител на „демокрацията и свободата“ и аз бих се разревал. Има някаква група от 300 човека – седесари и подобни тъмносини идиоти, която се казва „Георги Марков – в учебниците!!!“. Много ясно, ще вкараме Марков, докато вадим Вапцаров, Милев, Смирненски, публицистиката на Ботев и другите там мръсни левичари. Не си мислите, че и този „културен“ министър, според който „Ломоносов е едно голямо нищо“ случайно се е захванал да променя учебниците, по които учат вашите деца. И не от голяма загриженост за културата на децата ви „Америка за България“ ще напише няколко учебника, които ще влязат в учебната програма. И накрая: „Лозенец“ е моят любим квартал по много причини. Но най-вече, защото там са живяли и живеят и сега много артисти и културни дейци. И като сложа Георги Марков до тях ме избива на смях.