Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Народна памет / Децата от Безсмъртния полк на България

Децата от Безсмъртния полк на България

1-6. Стойне (7 г.), Иван (9 г.) и Надежда (12 г.), разстреляни с родителите си Петър и Стоянка Калайджийски на 20 декември 1943 г. край Ястребино; имат брат партизанин – Рангел.

Димитринка (11 г.), разстреляна с родителите си Петко и Лазарка Стоичкови на 20 декември 1943 г. край Ястребино; има брат партизанин – Стойне.

Ценка и Цветанка (13 г.), близначки, разстреляни с родителите си Иван и Марийка Янкови на 20 декември 1943 г. край Ястребино; имат брат партизанин – Димитър.
Общо разстреляните на 20 декември 1943 г. край Ястребино са 18. Телата им са изгорени на клада.

7-8. Васил (16 г.) и Сава (15 г.) Кокарешкови от с. Белица. Ятаци на отряд „Никола Парапунов“. Арестувани на 16 юни 1944 г. Зверски инквизирани в продължение на 23 дни. Заклани на 7 юли 1944 г. от жандармеристите, които цяла седмица хранят своите кучета с телата на убитите деца.

9. Николчо Здравков Чампоев на 1 година и 7 месеца от Русе. Разстрелян с 12 куршума на 22 февруари 1944 г. Загива заедно с майка си и дядо си.

10. Гинчо Славов Гинчев (16 г.) от с. Мало Чочовен, Сливенско. След жестоки изтезания е разстрелян на 7 юни 1944 г. заедно с майка си, баба си и дядо си; има трима братя партизани – Иван, Къньо и Койчо. Полицията изгаря родния дом на семейството.

11. Андон Маринов Черковски (14 г.), наричан „ятачето на Раднево“, умира в началото на 1945 г. в страшни мъки след жестоките полицейски инквизиции; син на партизанина Марин Черковски и на ятачката Вълкана Черковска.

12. Никола Георгиев Накев (13 г.) от Перущица, ятак, разстрелян през август 1944 г.

13. Иван Атанасов Бандаков – Кочо (16 г.), най-малкият партизанин от отряд „Чепинец“, загинал в сражение при Милеви скали малко преди 9 септември 1944 г.

14. Костадин Иванов Запрянов – Горчо, (16 г.) от с. Бодрово, Хасковско, партизанин, загива в сражение през септември 1944 г.

15. Марин Трифонов Попов (16 г.) от  с. Правище, Пловдивско, партизанин, загива в сражение през септември 1944 г.

16.  Иван Стефанов Василев – Огнян (16 г.) от с. село Присойна, партизанин от Тузлушката чета на Омуртагския отряд, загива в сражение през септември 1944 г.
17. Детелина Мирчева Минчева-Саня (15 г.) от с. Черногорово, Пазарджишко, партизанка от чета „Кочо Честименски“ на отряд „Ангел Кънчев“, загива в сражение малко преди 9 септември.
18. Цветана Живкова Велева – Лиляна (16 г.) от Перник, партизанка, ранена в сражение, заловена и убита на 19 май 1944 г.


19. Стефко Иванов Крайчев (17 г.) от Сливен, ятак, разстрелян на 20 май 1944 г.
20. Иван Динчов Кривиралчев (16 г.) от Копривщица, ятак, разстрелян през 1944 г.
21. Иванка Тодорова Пашкулова – Роза (14 г.), от с. Старо Железаре, Пловдивско, партизанка, заловена и убита заедно с баща си Тодор на 27 ноември 1943 г.
22. Никола Делчев Делевски (17 г.) от с. Старо Железаре, разстрелян
23. Стоян Николов Мусенов (17 г.) от с. Старо Железаре, разстрелян.
24. Мехмед Юсеинов Юсменов (17 г.) от с. Горско Сливово, Ловешко, разстрелян заедно с баща си Юсеин и брат си Ибрахим.
25. Любен Петров Ганчев – Райчо (17 г.) от Батак, партизанин, ранен в сражение, заловен и разстрелян на 7 март 1944 г.
26. Тодорка Истратиева (16 г.) от с. Расник, Брезнишко, убита на 6 юли 1944 г.
27. Иван Николов Рачев (17 г.) от Разлог, ятак, убит с щикове на 8 август 1944 г.
28. Ангел Спасов Недков (17 г.) от с. Подгумер, Софийско, партизанин, ранен в сражение, заловен и обезглавен на 3 май 1944 г.
29. Трайко Тодоров Траев (17 г.) от с. Каблешково, Бургаско,партизанин,  загива в сражение
30. Боян Станков Христов (17 г.) от с. Лешниковци, Трънско, партизанин,  загива в сражение
31. Васил Тодоров Христов – Чапаев (17 г.) от с. Падала, партизанин,  загива в сражение
32. Давид Арон Давидов – Трън (17 г.) от Пловдив, партизанин,  загива в сражение
33. Костадин Георгиев Лазаров – Васко (17 г.) от с. Бараково, Кюстендилско, партизанин, загива в сражение.
34. Максим Петров Мишев – Манчо (17 г.) от Пещера, партизанин, загива в сражение.


35. Спас Христосков Стоичков (17 г.) от Костенец, партизанин, загива в сражение.
36. Тинка Христова Ковачева – Мая (17 г.) от Пловдив, партизанка, загива в сражение.
37. Иван Димитров Глушков (17 г.) от Самоводене, партизанин, загива в сражение.
38. Кирил Димитров Тананеев – Дечко (17 г.) от с. Самоводене, партизанин, загива в сражение.
39. Димчо Георгиев Караминдов (17 г.) от Карнобат, партизанин, разстрелян на 2 юли 1944 г.
40. Иван Нанев Атанасов – Цветан (17 г.) от с. Върбен, Пловдивско, партизанин, загива в сражение.
41. Цветко Александров Караджов – Чавдар (17 г.) от с. Мирково, Софийско, партизанин, загива в сражение.
42. Костадин Такев Тодоров (17 г.) от с. Войнеговци, Софийско, партизанин, загива в сражение
43. Иван Атанасов Филев – Спартак (15 г.) от с. Ситово, Пловдивско, партизанин, загива в сражение на 3 март 1944 г. и
44. Мария Георгиева Бакалова – Бойка (17 г.) от Пловдив, партизанка, загива в сражение на 3 март 1944 г .
45. Кръстан Стоилов Кръстев – Кънчо (16 г.), партизанин, разстрелян на 30 май 1944 г.
46. Мария Петкова Ненчева – Соня (16 г.) от с. Пъдарско, Пловдивско, партизанка, разстреляна.
47. Кунчо Цоков Фитлеков – Волов (17 г.) от с. Красново, Пловдивско, партизанин, заловен и изгорен жив на 8 август 1944 г..
48. Петър Станчев Божинов (17 г.) от Габрово, ремсист, разстрелян на 12 март 1944 г.
49. Стефан Цвятков Станев (17 г.) от с. Крушево, Севлиевско, ятак, разстрелян.
50. Тодор Петров Велчев (17 г.), ятак, секретар на РМС в Перущица, убит на 6 юни 1944 г.
51. Димитър Янков Василев-Кръстев (17 г.) от с. Кривина, Софийско, ремсист, умира в затвора
52. Стоян Рачев Раев (15 г.) от с. Черешово, ятак, убит на 5 ноември 1943 г.
53. Тодорка Йорданова Моралийска – Гордана (17 г.) от с. Долна Диканя, партизанка, заловена и разстреляна с братята си Димитър и Иван на 6 юни 1944 г.
54. Стефан Иванов Хаджийски
55. Георги Георгиев Тодоров
56. Деньо Митов Начков
57. Найден Велков Шертев
58. Митко Палаузов (13 г.), партизанин от Габровско-севлиевския партизански отряд, загива заедно с майка си в сражение на 1 април 1944 г. на Осеникова поляна, разкъсан от бомба.
59. Никола М. Николов, ученик, ятак на отряд „Гаврил Генов“, обесен през 1943 г.
60-61. Константин Георгиев Кротнев (5 г.) и братовчедка му Маргарита (13 г.). На 16 април 1925 г. е арестуван и по-късно убит капитан Георги Кротнев (офицер с леви убеждения). Съпругата му Нина е разстреляна пред децата. След преживения ужас и двете деца се поболяват и умират.

Дума

Коментари

  1. Приятели,
    .
    Истината за Народния съд
    – Първо – още на Ялтенската конфоренеция на една салфетка е било разпределено влиянието на трите световни сили. Рузвелт и Чърчил ни подаряват на Сталин!
    – Второ, Народния съд не е измишльотина на комунистите! Пак тримата Велики на срещата 1943-та в Техеран вземат и това решение: Като условие за примирие, във всички европейски фашистки държави, да има Народен съд за нацистите и техните помощници!
    – Трето, на 1 октомври 1944 година се подписва не мирен договор, а Споразумение за примирие между СССР и България, като страна победена от цялата антихитлеристката коалиция. Точка първа е: Народен съд, с наблюдатели от трите Велики сили. Първият подпис е на Никола Петков! Тогава , в Отечественофронтовското правителство, има само трима комунисти министри! Правителството става комунистическо след 1947 година!
    – Четвърто: Лагерите! Лагери, е имало и преди 9 септември 1944 година, но в тях са били пращани комунисти, земеделци, демократи и евреи… Защо мълчите? Постановлението за новите лагери се приема от Отечественофронтовското, а не от комунистическо правителство, през 1945 година и първият подпис за това е пак на… Никола Петков!
    – Пето, вярно е, че в първите дни е имало и хаос, имало е изстъпления на партизани нес касапи и предатели, всякаква лична мъст и не само дядото на Бойко е убит от криминални типове…!!! А той ръси простотии – от Държавна сигурност! Абе, пожарникар, тогава още няма Държавна сигурност!
    Шесто- ако не се е намесил Сталин, България щеше да бъде само тухли и камъни от бомбардировките и по идея на Чърчил, окупирата от Турция…!!! Руснаците не убиват нито един българин, ала в бомбардировките на американци и англичани загиват три хиляди невинни българи, по вина на монархо-фашисткота правителство, което през 1943-та безпричиннообава война на САЩ и Англия! В кое демократично управление се дават по 50 хиляди лева за отрязана партизанска глава? Нашият любим „цар” дава за глави 60 милиона!
    – Седмо, България остава непипната макар, че е била фашистка и победена държава, благодарение на партизанското антифашистко движение, Народния съд и участието ни във финала на Втората световна война, което платихме с кръвта на 30 000 българи! И въпреки това – Чърчил, на Парижката конференция е искал България да бъде съсипана: Кюстендилски и Благоевградски окръзи – към Югославия! До Асеновград – на Гърция!
    Ало, неофашистите…, без Наросния съд, какво щеше да бъде България? Та, когато плюете, мерете си храчките, защото падат по лицето на майка България!
    Няма какво да се допълни и коментира.
    Монархо-фашистите и днешните неофашисти, не искат да го разберат, но мислещите млади има какво още да научат за най-хубавите години на България и тогава ще разберат защо така нейстово неофашистите и българофобите се опитват да подменят историята ни, при това не само нашата, а и на Европа.
    19.02.2018г.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //